Решение № 435 от 20.02.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4437/2019
- Вид
- Решение № 435
- Подписан
- 20.02.2020
- В сила
- 20.02.2020
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е Н И Е
435
/ 20.2.2020г. гр. П., 20.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04437 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Л.Б.К., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 298,15 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „“, бл., вх. , ап. за периода от 01.02.2015г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 61,12 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.04.2015г. до 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02265/2019г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок, предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът Л.Б.К. не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1639 от 02.04.2019г. по ч. гр. д. № 02265 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно съединените положителни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 298,15 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2019г. до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производства.
Съдът намира, че ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. за заповедното и 100.00 лева за исковото производства, или общо: 150.00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исково производства в общ размер на 200.00, от които: 150.00 лева – юрисконсултско възнагарждение за исковото и заповедно производства и 50.00 лева – държавни такси за исковото и заповедно производства. С оглед уважаване на предявените искови претенции, същите следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” срещу Л.Б.К., с адрес:
***, че Л.Б.К. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 298,15 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Р. Димитров“, бл. 64, вх. А, ап. 20 за периода от
01.02.2015г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 61,12 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.04.2015г. до 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.04.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02265/2019г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Б.К., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 200.00 лева, представляваща направените по делото и по ч. гр. д. № 02265/2019г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч .г. д. № 02265 по описа за 2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: