Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 03.02.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2003/2022
Вид
Решение № 205
Подписан
03.02.2023
В сила
14.03.2023
Състав
АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 11, ал. 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Велико Търново, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110102003 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена от "Водоснабдяване и Канализация Йовковци" ООД – град Велико Търново, чрез адв. Т. Т. - ГАК срещу Х. А. А. искова молба. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че последното е извършвало услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води, включително за обект в град Велико Търново, ул. "Венета Ботева" № 6, вх. 1, ап. 3, за който в ищцовото дружество има разкрита партида, с абонатен № 9128131 на името на ответника. Посочва, че ползваните от ответника горепосочени услуги в периода от 04.12.2015 година до 05.09.2019 година са на обща стойност 156.98 лева, за която са издадени фактури за периода от 30.06.2016 година до 30.09.2019 година. Твърди, че задължението за заплащане на стойността на консумирана вода по фактурата не е било изпълнено в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ. Посочва, че същите са одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 година и публикувани в централен и местен ежедневник. Развива съображения, че на основание чл. 44 от ОУ върху неплатените суми по отделните фактури е начислена мораторна лихва, считано от 30 дни след дата на фактурата до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, чийто общ размер възлиза на 55.53 лв. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за 1 изпълнение по Ч.гр.д. № 1188/2022г. на Районен съд - Велико Търново, срещу която в срок е постъпило възражение от ответника. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по фактури, издадени за периода от 30.06.2016 година до 30.09.2019 година, общо в размер на 156.98 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от 04.12.2015 година до 05.09.2019 година, както и сумата в размер на 55.53 лв. – мораторна лихва за забавено плащане, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1188/2022г. на Районен съд - Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото, както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното на 07.12.2022 година съдебно заседание ответникът заема становище, че не е ползвал вода в процесния недвижим имот. В проведеното на 05.01.2023 година съдебно заседание заявява, че ще плати сумата след като излезе от затвора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ответникът е ползвател на предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация за имот в град Велико Търново, ул. „Венета Ботева“ № 6, вх. 1, ап. 3, както и че имотът представлява общинско жилище, за което е сключен договор за наем с ответника и брат му И. А. А., включително, че в ответното дружеството е разкрита партида с абонатен № 9128131 на името на ответника.

Видно от приложените по делото заверени копия на карнетни листи /л. 13-14/, за периода от 04.12.2015г. до 05.09.2019г. в процесния обект е отчитана консумацията на вода, като част от отчетите са за служебно начислени количества вода, а друга – за реално отчетена консумация от инкасатор на ищцовото дружество срещу подпис на лице, обитаващо обекта. От приложената справка – извлечение и от издадените фактури за времето от 30.06.2016г. до 30.09.2019г. /л. 7-12/, които писмени доказателства ответникът не оспорва, се установява, че в исковия период са потребени 88.624 куб. м. питейна вода, съответно - стойността на ползваните от него услуги по доставка на питейна вода и по пречистване на отпадни води и канализация възлиза общо на 156.98 лева. В карнетните листи са посочени изрично абонатния номер и адреса на потребление, дата на извършените отчети, показанията на електромера и подпис на лицето, присъствало на отчета /в случаите, в които е извършен реален отчет/ 2 и количеството доставена вода. В случаите, в които не е открит никой на адреса са начислявани служебни количества вода, които са изравнявани при последващите реални отчети. Видно от посочена справка-извлечение е видно, че на основание чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /ОУ/ върху вземането по всяка от процесните фактури за периода от 30.07.2016г. до 29.11.2021г. е начислена лихва за забава в общ размер на 55.53 лева. Общите условия са публикувани в съответствие с изискванията, предвидени в чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ и липсват твърдения абонатът да е възразил срещу тях в срока по чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ, респективно – същите са част от договорното съдържание на съществуващото между страните облигационно отношение, а и по същество не оспорват от ответника в настоящото производство.

По делото е приложено и заверено копие на Покана за доброволно изпълнение № 44971 от 04.02.2021 година, ведно с известие за доставяне /л. 5-6/, от които се установява, че водоснабдителното дружество е изпратило покана до ответника за дължимите от него суми, но писмото се е върнало като непотърсено.

В проведеното на 07.12.2022 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката Т. Г. И.а заявява, че е инкасаторът, който е отчитал консумацията на вода в процесния имот, както и че в имота са му отваряли ответникът или брат му. Заявява, че който и когато и е отварял в имота се е подписвал срещу показанията. Посочва, че след 07.12.2016 година е отразила, че абонатът не живее там постоянно. Заявява, че последно през месец септември 2019 година е отчела показание на водомера 203 и са начислени 3 кубика вода. В последствие отчитането е извършвано с таблет, на който са прехвърлени данните от карнета.

Свидетелката А. И.а Т.а заявява, че живее с ответника на семейни начала, както и че тя обитава жилище в същия блок – ап. № 7. Посочва, че в периода от месец декември 2015 година до месец септември 2019 година ответникът е живял в апартамент № 3, имало е вода, но в банята капело. Заявява, че не са ползвали вода в този апартамент, както и че през голямата част от времето са стояли в нейния апартамент. Посочва, че и брат му не е живял в апартамента през този период. След предявяване на карнетните листи, заявява, че се е подписала на отчетите, извършени на 07.11.2017 година, на 06.07.2018 година, на 08.10.2018 година.

Свидетелят И. А. А. заявява, че е брат на ответника, както и че за този период е бил в чужбина и не знае дали брат му по това време е живял в апартамента, но е живял и при А.. Посочва, че първоначално той е сключил договор с общината, а в последствие когато брат му излязъл от затвора, бил вписан в договора като ползвател.

От приложените по делото Ч.гр.д. № 1188/2022 година на Районен съд – Велико Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 472 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2022 година за 3 процесните суми, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният по делото иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основанието и размера на вземането си за главница и лихви т.е. изпълнение на задълженията си за доставяне на питейна вода и в какво количество, както и за пречистване и отвеждане на отпадни води по отношение на имота на ответника в град Велико Търново за процесния период, както и реалното й отчитане по посочения водомер, а също така й наличието на главен дълг, съответно - изпадане на ответника в забава. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

В случая по делото страните не оспорват, че ответникът е бил ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. "Венета Ботева" № 6, вх. 1, ап. 3, който е водоснабден и за който е открита партида при ищеца на името на ответника по делото и като такъв се явява потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респективно - чл. 2, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ОУ /неоспорени от ответника/ и като такъв е в договорни отношения с ищеца по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води.

Липсва спор, че имотът на абоната е водоснабден, в каквато насока са и свидетелските показания, както и че през исковия период е имало монтиран измервателен уред водомер, с който при условията и реда на чл. 30 и сл. от Наредба № 4/14.09.2004г. се е отчитало потребеното количество доставена вода. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява и че за периода, посочен в исковата молба ответникът е консумирал общо 88.624 куб. м. питейна вода на обща стойност 156.98 лева. Настоящия съдебен състав приема, че от представените карнетни листи се установява потреблението на ответника. В съответствие с отразяванията в тях са и показанията на свидетелката И.а, от показанията на която се установява, че когато в имота не е имало никой или е начислявала служебни количества вода или не е начислявала такива, поради отсъствие на абоната, а когато е имало някой в имота, 4 същият се е подписвал срещу посочените показания. Показанията на останалите свидетели обаче, че в имота не е живяно и не е ползвана вода, съдът не кредитира, доколкото същите са изцяло противоречиви, като дори свидетелката Т.а заявява, че част от подписите на представените карнетни листи са положени от нея, т.е. показанията на инкасаторката, отчитала водата в имота са достоверни и в случите, при които са извършвани реални отчети, инкасаторката е посочвала показанията на водомера и е изравнявала потребеното количество вода, а когато е начислявала служебни количества, същите са изравнявани при следващия реален отчет. Предвид изложеното съдът приема за установени по делото доставката и консумацията на горепосоченото количество вода. Стойността на потреблението по единични цени и в общ размер се установява от издадените от дружеството фактури в периода от 30.06.2016 година до 30.09.2019 година, които също не са оспорени от ответника.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на потребените в ползвания от него имот количества ВиК услуги в общ размер на 156.98 лева, фактурирани от ищеца в периода от 30.06.2016 година до 30.09.2019 година по утвърдени от КЕВР цени. Липсват твърдения, а и каквито и да е доказателства ответникът да заплатил стойността на услугите или същите да са погасени на друго основание, поради което същият е останал задължен за тях.