Определение № 1464 от 15.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1464 гр. Бургас, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело № 20262100201379 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, във връзка с чл. 70, ал. 1 от НК, и е образувано по постъпила молба от осъдения Г. А. М., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание представляващият Началника на Затвора – Бургас поддържа неоснователността на молбата по съображенията, изложени в представеното пред съда становище и доклад относно поправителното въздействие и актуалното състояние на осъдения. Излага доводи, че макар формалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване да е изпълнена, не са налице достатъчно доказателства за постигнат завършен корекционно-възпитателен ефект. Акцентира върху непроменената актуална оценка на риска от рецидив. Набляга, че актуално е наказан два пъти.

Предлага молбата да бъде оставена без уважение и корекционната работа с осъдения да продължи до изтърпяване на наказанието в пълния му размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата за неоснователна, доколкото не е доказана втората кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК. Счита, че наличните по делото материали не обосновават категоричен извод за поправяне на осъдения, а напротив – сочат продължаващи криминогенни дефицити и неубедителна мотивация за устойчиво придържане към законосъобразен начин на живот. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.

Осъденият Г. А. М. участва лично в производството, поддържа молбата си и моли съда да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода. Твърди, че осъзнава обществените вреди, които е причинил и грешките, които е допуснал. Заявява, желание да докаже пред семейството си, че се е променил.

Служебният защитник на осъдения, адв. Петко Хубеков, поддържа молбата и моли същата да бъде уважена, като излага доводи относно поведението на подзащитния си, участието му в корекционно-възпитателни дейности и възможностите за социалната му реализация след освобождаването. Изтъква обстоятелствата, които според него свидетелстват за положителна промяна в поведението му, включително участието в предлаганите пенитенциарни дейности, посещаването на групата за 1 взаимопомощ на анонимните алкохолици и намерението му да се поправи при евентуално условно предсрочно освобождаване с налагане на пробационна мярка в остатъчния срок на наказанието лишаване от свобода. Оспорва начина на оценяване на риска от рецидив по отношение на предходните осъждания.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Лишеният от свобода Г. А. М. е роден на ***** г. Определено му е общо наказание лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца с Определение № 651/27.03.2026 г. по НЧД № 888/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас, при първоначален строг режим, като началото на наказанието е отчетено от 08.10.2024 г. Наказанието е определено във връзка с осъжданията по НОХД № 600/2024 г., НОХД № 963/2024 г., НОХД № 1063/2024 г., НОХД № 337/2025 г. и НОХД № 627/2025 г., всички по описа на Районен съд – Ямбол, както и по НОХД № 783/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър и НОХД № 2975/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, съобразно посоченото в справката на затворническата администрация и справката за съдимост.

От справка изх. № 7735/30.09.2026 г. на Затвора – Бургас се установява, че към 15.10.2026 г. осъденият е изтърпял фактически две години и седем дни, като към това време се прибавят един месец и осемнадесет дни от работа и тринадесет дни задържане, или общо две години, два месеца и осем дни.

Остатъкът от наказанието към посочената дата е шест месеца и двадесет и два дни. Следователно от наличните писмени доказателства се установява изпълнение на формалната предпоставка за изтърпяване на изискуемата от закона част от наложеното наказание по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК – не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

Спорният въпрос по настоящото производство е дали поведението на М. и резултатите от корекционно-възпитателната работа дават достатъчно основания да се приеме, че той е дал доказателства за своето поправяне.

От представените материали се установява, че М. за пореден, четвърти път изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода. Първото му осъждане е от периода, когато е бил непълнолетен, а впоследствие в периода 2015–2023 г. е осъждан многократно за престъпления по чл. 194, чл. 195, чл.

354а, чл. 343б и чл. 345 от НК. През 2019 г. е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, последвано от ново ефективно осъждане през 2022 г., а през 2023 г. отново е постъпил в затвора по осъждане за престъпление по чл.

196 от НК. Посочените обстоятелства имат значение при преценката на устойчивостта на поведението му, на ефективността на предходните наказателноправни въздействия и на това дали настоящият период на лишаване от свобода е довел до преодоляване на моделите, обуславящи повторното извършване на престъпления. В случая последователността на осъжданията показва, че предходните наказания не са довели до трайно изграждане на нагласи за законосъобразно поведение. Ето защо за настоящия съдебен състав е от съществено значение да установи дали в хода на настоящото наказание са настъпили достатъчно дълбоки и устойчиви изменения в начина на мислене, мотивацията и поведението на М., които да позволят положителна прогноза за живота му в условията на свобода.

Лишеният от свобода е постъпил в Затвора – Бургас на 14.11.2024 г., а от 22.11.2024 г. е разпределен за изтърпяване на наказанието в ЗООТ „Дебелт“. В условията на затвора е адаптиран към дисциплинарните и режимните изисквания, демонстрира необходимото отношение към пенитенциарния персонал и не е определян като конфликтен в отношенията си с останалите лишени от свобода. Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени в негова полза. Същевременно добрата адаптация към контролираната среда и спазването на ежедневните правила не са тъждествени на доказано поправяне 2 по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК. От значение е не само дали осъденият се съобразява с установения ред, но и дали е преодолял криминогенните нагласи, осъзнал е причините и последиците от престъпното си поведение и е изградил устойчиви модели за вземане на законосъобразни решения в условията на самостоятелен живот.

От доклада на затворническата администрация се установява, че М. е участвал в няколко специализирани и общопенитенциарни дейности.

Включвал се е в специализирана програма за превъзпитание и ресоциализация на уязвими групи, участвал е в конкурси за лично творчество, рисунка и есе, както и в тренинги, свързани с превенцията на стреса и психичното здраве. От месец ноември 2025 г. до момента на изготвяне на доклада доброволно посещава и група за взаимопомощ на анонимните алкохолици. За участие в дейности е бил поощрен еднократно с писмена похвала. Съдът отчита тези прояви като положителни елементи в поведението на осъдения. Участието в организирани дейности и в група за взаимопомощ представлява възможност за придобиване на знания и умения, необходими за справяне с проблемите, свързани с употребата на алкохол и наркотични вещества. Самото включване в подобни дейности обаче не доказва автоматично, че целите на корекционновъзпитателния процес са постигнати. Необходимо е да се установи дали придобитото е довело до трайна промяна в нагласите, до по-висока степен на самокритичност и до осъзнаване на връзката между личните решения, употребата на психоактивни вещества и извършването на престъпления.

Относно трудовата ангажираност е видно, че М. е полагал доброволен труд като бакар в групата, но през месец юни 2026 г. се е отказал от работа по собствена инициатива, като е прехвърлял отговорността за това на други лица.

Към момента на изготвяне на доклада не е трудово ангажиран. Това обстоятелство е относимо към оценката на зоната „Трудова заетост“, в която администрацията отчита недостатъчна устойчивост. Положителното отношение към труда, заявеното желание за работа и наличието на трудови умения са предпоставки, които могат да подпомогнат бъдещата реинтеграция, но в случая не се установява постоянство в трудовото поведение. Отказът от започнатата доброволна трудова дейност и посоченото прехвърляне на отговорността не позволяват да се приеме, че е изградена достатъчно устойчива трудова мотивация, която да служи като надеждна основа за законосъобразно поведение след освобождаването.

Съдът съобразява факта, че осъденият е участвал в различни дейности и е проявявал уважително отношение към администрацията. Тези положителни данни обаче следва да бъдат оценени наред с установените дефицити и с цялостните резултати от изпълнението на индивидуалния план на присъдата, а не да бъдат изолирани от тях.

От представения доклад се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив е била във високи параметри – 85 точки. Като зони, изискващи корекционно въздействие, са били определени отношението към правонарушението, управлението на финанси и доходи, начинът на живот и обкръжението, злоупотребата с наркотични вещества и уменията за мислене.

При последващите оценки е отчетено понижаване на стойностите, като актуалната оценка е 78 точки. В същото време от доклада на затворническата администрация се установява, че в сравнение с предходната оценка не е настъпила съществена положителна промяна в основните криминогенни потребности. По отношение на зоната „Трудова заетост“ е отчетено завишение с една точка, а рискът от вреди за обществото, определен като среден при първоначалната оценка, се запазва в средни параметри.

Следователно, макар да е налице общо понижение на риска в сравнение с първоначалните 85 точки, последната оценка не сочи на завършен корекционен процес. Намаляването на общата стойност не може да се разглежда самостоятелно, без да се отчете съдържанието на отделните 3 криминогенни зони и дали в тях са настъпили действителни, устойчиви и практически проявени промени. Особено значение в случая има обстоятелството, че при актуалното оценяване стойностите остават непроменени спрямо предходната оценка, а затворническата администрация изрично е посочила, че не наблюдава положителен напредък в основните зони, изискващи въздействие. Това означава, че отчетеното в предходен период намаляване на риска не е достатъчно, за да се приеме, че криминогенните фактори са преодолени.

Първоначалният индивидуален план е насочен към формиране на нагласи за законосъобразен начин на живот и приемане на отговорността за криминалното поведение; осъзнаване на вредите от употребата на психоактивни вещества и алкохол; осмисляне на собствените действия; изграждане и моделиране на адекватно поведение след емоционално преживяване. От доклада за оценка на риска и проведената корекционна работа се установява, че тези цели не са постигнати в планираната степен.

Лишеният от свобода приема вината за извършеното престъпление, но не осъзнава достатъчно вредите, причинени на конкретните пострадали и на обществото. Не разбира в необходимата дълбочина факторите, довели до криминалното деяние, а противоправното поведение продължава да се проявява като утвърден модел за набавяне на финансови средства и начин на живот. В тази връзка съдът намира, че признаването на извършеното престъпление не е достатъчно само по себе си. За да се приеме, че е настъпило поправяне, е необходимо осъденият да е достигнал до критично осмисляне на собственото си поведение, да е разбрал личния си принос за извършеното, да е осъзнал вредите за другите и да е изградил конкретни и устойчиви механизми за избягване на повторно противоправно поведение. В случая тези резултати не се установяват в необходимата степен. Налице е формално заявена мотивация за промяна, но липсват достатъчно обективни доказателства, че тя е преминала в устойчиво вътрешно убеждение и в практически промени в поведението.