Решение № 67 от 08.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000692 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ЗАД Армеец“ АД – гр. София, ЕИК 121076907, подадена чрез ю.к.

Р.Л., срещу решение № 260055/26.08.2021г., постановено по т. д. № 15/2020г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Н. Г. АТ. от гр. Шумен, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.02.2018г., в гр. Шумен, в района на магазин „Кауфланд“, от ул. „Генерал Скобелев“, в посока площад „Гривица“, по вина на М М С, при управление на л. а. „Опел Астра“, с per. № Н 5934 АН, при нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 3 625 лв. – мораторна лихва за периода от 03.12.2018г. до 10.02.2020г.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оплакванията са за неправилност на извода на 1 първоинстанционния съд за наличие на елемент от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно – твърди се, че от събраните доказателства се оборва презумпцията за вина на водача на застрахования автомобил за настъпване на ПТП. В условията на евентуалност са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на присъденото обезщетение по справедливост, което според въззивника е завишено, и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на застрахователя за наличие на основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, и е процесуално допустима.

Въззиваемият Н. Г. АТ., представляван от адв. Б.Б. от АК – гр. Шумен, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на другата страна, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение на ОС - Шумен, с което са уважени изцяло предявени от Н. Г. АТ. от гр. Шумен осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „ЗАД Армеец“ АД, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на пряк иск на пострадало лице срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от застрахователната закрила по застраховката, претърпени неимуществени вреди, причинна връзка между тях 2 и вина на делинквента.

За процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявил писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, получена от застрахователя на 03.12.2018г. По образуваната ликвидационна преписка по щета № 10018100104985Н, е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, мотивирано със съображенията, че от представените документи не се установява по безспорен начин вината на водача на застрахования автомобил.

Във връзка с ПТП, настъпило на 04.02.2018г., в гр. Шумен, в района на магазин „Кауфланд“, с участие на л.а. „Опел Астра“, с per. № Н 5934 АН и ищеца като пешеходец, е било образувано ДП № 168/2018 г. по описа на РУ на МВР – Шумен. С постановление № 298/18 от 29.01.2019 г. на Районна прокуратура – Шумен наказателното производство е било прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК, тъй ищецът е заявил, че не желае деецът да бъде наказван. Следователно, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на лицето, сочено от ищците като делинквент, застрахован при ответника, които не са предмет на присъда или друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 от НПК, подлежат на разрешаване от гражданския съд.

В тази инстанция са безспорни следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД : валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите” , сключено с ответника „ЗАД Армеец“ АД за л. а. „Опел Астра“, с per. № Н 5934 АН, със срок на валидност на застрахователна полица № BG/11/117003347428, от 31.12.2017г. до 30.12.2018г.; настъпване на ПТП, в срока на действие на договора, на 04.02.2018г., преди обед, при управление на застрахования автомобил от М М С; причинени телесни увреждания на ищеца като пешеходец - фрактура на големия и на малкия пищял на лявата подбедрица в горния й край, довела до трайно затруднение в движението на левия долен крайник, в резултат на удар между него и автомобила.

3

Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е дали е успешно оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на застрахованото лице за настъпване на вредите. Оспорват се изводите за допуснати от водача нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 4 ЗДвП, като се твърди случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК, при която водачът на МПС не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

За установяване механизма на ПТП и техническите причини за неговото настъпване е назначена от първоинстанционния съд съдебно – автотехническа експертиза / като част от комплексна СМЕ и САТЕ/, възложена на инж. П П.

Вещото лице разполага с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите, компетентността му не е под въпрос, и няма основание съдът да откаже възприемането на предложените от него изводи по релевантните факти, за които несъмнено се изискват специални знания.

При приемане на заключението представителят на ответника не е изразил несъгласие с изводите на експерта, не е поискано назначаването на нова едночленна или тричленна експертиза. Същевременно, в жалбата се оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд, които са основани в по – голямата си част именно на експертното заключение, като са съобразени и показанията на разпитаната свидетелка М М С - водач на застрахования увреждащ л.а. „Опел Астра“.

От съвкупната преценка на коментираните доказателства се установява, че автомобилът, управляван от М М С, се е движил през светлата част на денонощието, в гр. Шумен, по ул. “Генерал Скобелев“, от кв. Гривица по посока на кръстовището на ул. „Бели Лом“. При достигане на кръстовището, водачът на автомобила преустановил движението си, за да изчака насрещно движещите се автомобили, с намерение да завие наляво по ул. „Бели Лом“, за да достигне паркинга на магазин „Кауфланд“. При изчакването, водачът възприел движещият се на левия, западен тротоар, в посока кв. Гривица, пешеходец Н. Г. АТ.. Видимостта непосредствено преди удара била добра, независимо от облачното и дъждовно време. След потеглянето на автомобила за навлизане наляво по ул. „Бели Лом“, пешеходецът вече бил на пътното платно на тази улица, с намерение да го пресече в посока кв. Гривица.

Водачът не е проследил посоката и скоростта на възприетия в предходен 4 момент пешеходец, късно е употребил спирачки и не е успял да преустанови движението на автомобила, в резултат на което превозното средство ударило пешеходеца в коляното на левия крак. Ударът е станал в предната средна част на автомобила.

При тази установеност изводът за квалифициране на процесното ПТП като случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК е изключен. Във всеки един момент водачът на МПС е имал възможност да прецени разстоянието, посоката и скоростта на движение на пешеходеца и да преустанови движение на автомобила. Допуснато e нарушениe на правилата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение не се съобразил с конкретните условия на видимост, съобразени с осветения участък на фаровете при движение на къси светлини, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Процесният инцидент следва да се квалифицира като произшествие на пешеходна пътека, доколкото безспорно се установява, че пешеходецът е навлязъл на пътното платно по продължение на тротоар, а според легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека” в § 6, т. 54 от ЗДвП, пешеходни пътеки са и продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата. При упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на преминаване, което в случая е отнето от водача на застрахования автомобил, в нарушение на правилата на чл. 119, ал. 4 ЗДвП, съгласно който водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.

Следователно, изводът на окръжния съд за виновно поведението на водача на застрахования автомобил, което се субсумира от реализирани нарушения на правилата на чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, е правилен.

Следващият спорен въпрос е относно наличието на основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Застрахователят „ЗАД Армеец“ АД е въвел в предмета на спора своевременно, с отговора на исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия с твърдения за пресичане на пътното платно „ по диагонал“, т. е. за ненужно удължаване на 5 пътя и времето за пресичане, както и за внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно, т.е. твърди се противоправно поведение, съставляващо нарушение на правилата по чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 114, т. 1 ЗДвП.

При конкретния механизъм на ПТП без съмнение може да се направи извод, че не е установено твърдяното противоправно поведение на ищеца, което да е съпричинило вредоносния резултат. Истинността на твърдението за предприето от ищеца пресичане по диагонал не се потвърждава от събраните доказателства. Не се установява и поведение на пешеходеца, което да може да се квалифицира като внезапно навлизане на пътното платно, доколкото ищецът е бил забелязан от водача още при движението си по тротоара и след този момент не е променял посоката си на движение, а ударът е настъпил в средната предна част на автомобила. Пешеходецът е навлязъл на пътното платно на „пешеходна пътека” съгласно § 6, т. 54 от ЗДвП. Извод, че ищецът е могъл да съобрази приближаващото МПС няма основание да се направи, тъй като не се установява, че увреждащото МПС е потеглило за маневра „ляв завой“ преди стъпването на пешеходеца на пътното платно. Но дори и увреждащият автомобил, който е изчаквал на кръстовището за ляв завой, да е бил приведен в движение към момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно, последният не е бил длъжен да предвиди, че водачът няма да го възприеме и няма да спре, а ще му отнеме правото на предимство, съпътстващо правото на преминаване на пешеходна пътека.