Решение № 618 от 28.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100501107 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 929/09.04.2026г., постановено от Районен съд –Бургас по гр.д. № 20252120104971. С това решение, съдът:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Е. Н. Г., ЕГН: ********** от ***, извършено със заповед № 540/08.05.2025г., издадена от управителя на „Тарсис хотел“ ООД, ЕИК: 130506645 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, ул. „Трета“ № 34;

ОСЪЖДА „Тарсис хотел“ ООД, ЕИК: 130506645 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, ул. „Трета“ № 34 да заплати на Е. Н. Г., ЕГН: ********** от *** сумата от 2 619,23 евро, от които 1 997,87 евро – неплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2025г.; 191,73 евро – неплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2025г.; 96,65 евро – обезщетение за един ден неползван платен годишен отпуск за 2023г. и 332,98 евро – обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2025, ведно със законната лихва за забава, начислена върху сборната главница, считано от 08.07.2025г. до окончателното й изплащане;

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Н. Г., ЕГН: ********** против „Тарсис хотел“ ООД, ЕИК: 13050645 за заплащане на сумата от 1986,37 евро – трудово възнаграждение за месец януари 2025г.; сумата от 1 997,87 евро – трудово възнаграждение за месец февруари 2025г.; сумата от 569,31 евро – 1 обезщетение за 9 работни дни, представляващи неползван платен годишен отпуск за 2023г., както и сумата от 1 331,29 евро – обезщетение за 20 работни дни, представляващи неползван платен годишен отпуск за 2024г.

ОСЪЖДА „Тарсис хотел“ ООД ЕИК: 130506645 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, ул. „Трета“ № 34 да заплати на Е. Н. Г., ЕГН: ********** от *** сумата от 145,79 евро, представляваща част от направените от нея разноски по делото.

ОСЪЖДА Е. Н. Г., ЕГН: ********** от *** да заплати на „Тарсис хотел“ ООД ЕИК: 130506645 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, ул. „Трета“ № 34 сумата от 89,96 евро, представляващи част от направените по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Тарсис хотел“ ООД ЕИК: 130506645 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, ул. „Трета“ № 34 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 154,04 евро и съдебни разноски в размер на 480,53 евро.

Подадена е въззивна жалба от Е. Н. Г. чрез адвокат Стойчо Андонов Тодоров против решение № 929/09.04.2026г. в частта, в която са отхвърлени исковете й с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 1 986,37 евро – дължимо и неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2025г. и сумата от 1 997,87 евро – трудово възнаграждение за месец февруари 2025г., ведно с предявените акцесорни искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху тези суми и в частта, в която са отхвърлени претенциите с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на сумата от 569,31 евро – обезщетение за 9 работни дни, представляващи неползван платен годишен отпуск за 2023г., както и сумата от 1 331,29 евро – обезщетение за 20 работни дни, представляващи неползван платен годишен отпуск за 2024г.

Г. твърди, че решението е неправилно и необосновано. Според въззивната страна, решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът необосновано е отказал да допусне тройна съдебно - графологична експертиза, която да отговори категорично на въпросите за авторство на подписите върху двете процесни ведомости.

Е. Н. Г. се представлява в съдебно заседание от адвокат Тодоров, който пледира за уважаване на въззивната жалба.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемото дружество се противопоставя на искането за допускане на тройна съдебно - графологична експертиза, тъй като повторната не е оспорена от ищцата.

Дружеството – ответник се представлява в процеса от адвокат от К. – П., която пледира за отхвърляне на въззивната жалба.

Подадена е въззивна жалба от „Тарсис хотел“ ООД против решение № 929/09.04.2026г в частта, в която уволнението на Е. Н. Г. е признато за 2 незаконно и отменено. Въззивното дружество оспорва изводите на районния съд и твърди, че същите не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Според въззивника, към момента на издаване на заповедта за уволнение, трудовото правоотношение вече е било прекратено на основание чл.326 от КТ. Процесуалният представител на въззивната страна пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на решението в обжалваната част.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Процесуалният представител на ответника по жалбата пледира за отхвърлянето й.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Е. Н. Г. против „Тарсис Хотел“ ООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.128, ал.1, т.2 от КТ, вр. чл.244 от КТ, вр. чл.86 от ЗЗД. Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е бил сключен трудов договор за длъжността „управител“, който е прекратен със заповед на работодателя 08.05.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие. Г. смята уволнението за незаконно, тъй като между страните не е постигнато взаимно съгласие. Тя твърди, че е отправила писмено уведомление до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 08.04.2025г., а при условията на евентуалност, ако предложението не бъде прието, молбата й да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Със заповед № 540/08.05.2025г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение по взаимно съгласие, но считано от 08.05.2025г.

Според ищцата, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в него основание е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е приел предложението в първата му алтернативна форма в 7-дневен срок, а е сторил това по време на ползван от нея отпуск по болест. Г. иска от съда да отмени прекратяването на трудовото правоотношение като незаконосъобразно и да осъди ответното дружество да й заплати полагащите й се възнаграждения, както следва: 3 885 лева – трудово възнаграждение за месец януари 2025 г.; 3 907,50 лева – трудово възнаграждение за месец февруари 2025г., 3 907,50 лева – трудово възнаграждение за месец март 2025г. и 375 лева – трудово възнаграждение за месец април 2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Ищцата иска от съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за полагащия й се, но неизползван платен годишен отпуск, както следва: 1 302,50 лева - за 10 работни дни през 2023г., 2 605 лева за 20 работни дни за 2024г. и 651,25 лева - за 5 работни дни през 2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Ответната страна представя писмен отговор, в който оспорва иска с правно основани чл.344, ал.1, т.1 от КТ като недопустим, а при условията на 3 евентуалност като неоснователен. Исковете с правно основание по чл.128, ал.1, т.2 от КТ и по чл.244 от КТ ответникът счита за неоснователни.

Ответникът твърди, че на 03.04.2025г. ищцата е подала молба за неплатен отпуск с продължителност от пет работни дни за периода от 03.04.2025г. до 09.04.2025г., а на 07.04.2025 г. е направила искане за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 08.04.2025г. В молбата, ищцата е заявила, че ако искането й за прекратяване на договора по взаимно съгласие, не бъде уважено, прави искане за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ с предизвестие от 30 дни. Ответникът заявява, че е получил молбата на 08.04.2025г., но не е отговорил в законоустановения 7-дневен срок. Дружеството твърди, че след изтичане на неплатения отпуск, ищцата не се е явила на работа в продължение на 6 работни дни - от 10.04.2025г. до 21.04.2025г. и не е посочила причини за това. Неявяването на работа е отразено в разчетно-платежната ведомост за месец април 2025г. На 22.04.2025г. ищцата представила болничен лист за периода от 22.04.2025г. до 26.04.2025г., а след това и още два болнични листа за периодите от 27.04.2025г. до 05.05.2025г. и от 07.05.2025г. до 16.05.2025г.

На 08.05.2025г., когато е изтекъл срокът на даденото от ищцата предизвестие, дружеството издало заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ. Ответникът твърди, че към датата на прекратяване на трудовия договор, ищцата няма неползван платен годишен отпуск, поради което в заповедта не е посочено парично обезщетение по чл.224 от КТ. Ответното дружество заявява, че правното основание за прекратяване на трудовия договор е сгрешено, но това не води до порок в заповедта.

Според ответника, исковете за заплащане на трудово възнаграждение и за обезщетение за неползван платен годишен отпуск са неоснователни, тъй като всички суми, които й се дължат са изплатени.

В хода на първоинстанционното производство са представени писмени доказателства, които установяват изложените по-горе факти. По делото са приети ведомости за заплати за месец януари, февруари, март и април 2025г., от които се установява, че ищцата е положила подпис срещу възнаграждението за месец януари и месец февруари 2025г.

Ищцата оспорва подписа си, положен във ведомостта за заплати за месец януари и месец февруари 2025г. и в четири молби за отпуск. В резултат на оспорването, по делото са извършени и приети основно и повторно заключение на съдебно-графологична експертиза. Според първото заключение, подписите, положени в молбите за отпуск, са изпълнение от ищцата, а подписите във ведомостта за заплати, не са изпълнени от нея.

Според повторното заключение, подписът във ведомостта за заплати в графата за месец януари не е изпълнен от Г., а този в графата за месец февруари е изпълнен от нея. В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че подписът за месец януари „вероятно не е положен“ от ищцата.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което на ищцата е начислено възнаграждение за месец януари, 4 февруари, март и април 2025г., както следва: брутно трудово възнаграждение в общ размер на 12 075,00 лева; данък по ЗДДФЛ и осигуровки в размер на 2 658,95 лева и нетна сума за получаване в размер на 9 416,05 лева, от които: 3 031,42 лева за месец януари; 3051,67 лева за месец февруари; 3051,97 лева за месец март и 281,29 лева за месец април. От заключението става ясно, че в счетоводството на дружеството – работодател са отразени плащания в брой към ищцата, както следва: на 03.04.2025г. сума в размер на 3 031,42 лева за месец януари и сума в размер на 3 051,67 лева за месец февруари. Според експертизата, възнагражденията на ищцата са заплащани безкасово до края на 2024г., след което са изплащани в брой поради наложени запори върху банковите сметки на дружеството – работодател (по негово твърдение).

Експертизата дава заключение, че възнагражденията за месец януари и месец февруари са изплатени на Г., тъй като същата е положила подпис във ведомостта, а възнагражденията за месец март и месец април не са изплатени.

На ищцата е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва: за 2023 г. – през месец октомври 2023г. за 10 работни дни; през месец септември 2024г. за 6 работни дни; през месец октомври 2024г. за 3 работни дни. Според експертизата, ищцата има право на 7 дни платен годишен отпуск за 2025г.