Решение № 5 от 20.01.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Кърджали, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Биляна Топалска като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200776 по описа за 2024 година Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ *** издадена от служител в сектор ПИП при ОДМВР- Кърджали Д. Х..

Жалбоподателят А. М. обжалва тази заповед с молба да се отмени като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ведно с всички законни последици от това и с присъждане на направените по делото разноски. Излага следните съображения: заповедта не съдържа фактическото основание на задържането му, тъй като липсва конкретизация на времето, през което евентуално е извършено престъплението, с което се накърнява правото му на защита; нарушен е принципа на съразмерност въведен с разпоредбата на чл.6 от АПК, с което са засегнати неговите права и законни интереси в по- голяма степен от необходимото за целта, за което актът е издаден. Твърди, че не е съставял, не е подавал процесната фактура, както и не е получавал сумата, която е била преведена на „Стилмед-СА“ЕООД, а не на него. В съдебно заседание жалбоподателят М. се явява лично и се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество последният моли съда да постанови 1 съдебен акт, с който да отмени заповедта за задържане като издадена в противоречие с материално правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, както и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като претендира и разноските по делото. Настоява, че взетата принудителна административна мярка не съответства на императивните разпоредби на чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактическото основание за задържането на А. М.. Както към датата на издаването, така и към настоящия момент, липсват данни за извършено престъпление от жалбоподателя. Пледира, че от събраните по делото доказателства се установява, че той със своето поведение е оказал пълно съдействие по извършената проверка от страна на Д. Х. и Г. К., както и че до 17,00ч., когато са били снети обяснения от А. М., са били вече извършени всички действия по проверката, поради което целта на предприетата принудителна административна мярка не е била той да не въздейства върху определени свидетели, тъй като те вече са били дали своите показания, а единствено и само да бъде злепоставен пред обществото. Освен това не се касае и за неотложност на случая, защото според полицейските служители престъплението е извършено на 01.11.2023г., а той е бил задържан на 19.09.2024г. Така също той никога по никакъв повод не е бил управител на „Стилмед-СА“ЕООД или негов едноличен собственик, и не е получил сумата от 35280лв. Жалбоподателят М. изразява съгласие с казаното от адвокат М. в хода на съдебните прения.

Ответникът по жалбата Д. Х.- служител в ОДМВР- Кърджали, не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. Настоява, че мярката задържане за 24 часа по ЗМВР имала превантивен и преустановителен характер. Вярно било, че при призоваването на жалбоподателя, той винаги се е явявал пред полицейските органи, но целта на задържането обаче била да не окаже давление по оттегляне на дадени обяснения от свидетели, така и по повод на извършване проверка на място, която била планирана точно по време на задържането на жалбоподателя М..

Моли съда да потвърди атакуваната заповед за задържане и претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира 2 за установено от фактическа страна следното: В края на месец август 2024г. в ОДМВР- Кърджали постъпила оперативна информация за злоупотреби по обществена поръчка в ****. По този повод започнала проверка ЗМ № 96/ 18.09.2024г. по описа на ОДМВР- Кърджали, по която били провеждани множество оперативно- издирвателни мероприятия от свидетеля Г. К., ответника Д. Х. и почти всички служители от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“. Изискана била информация и документи от Община Кърджали, които след като постъпили, започнало да се търсят и призовават свидетели, да се снемат обяснения, както и се предвиждало извършване на проверки на място. На датата 18.09.2024г. били снети обяснения от А. М., който се отзовал при призоваването си от полицейските служители. По повод събрани нови данни се наложило и на 19.09.2024г. отново да се разпита жалбоподателят по нововъзникналите обстоятелства след дадените обяснения предния ден. След този разпит А. М. бил задържан с атакуваната заповед, за да се попречи извършването на интервенции на местопроизшествието по повод предстоящ оглед на място от екипа водещ проверката съвместно с кмета на ****, както и да не се въздейства на свидетелите, които вече са дали сведения. Поради това на 19.09.2024г. в 17.00ч. жалбоподателят М. бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№ ***, издадена от Д. С. Х.- служител в ОДМВР- Кърджали. Последният от 13.02.2024г. бил преназначен на длъжност разузнавач в група „Престъпления във финансово- кредитната система“ на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към ОДМВР- Кърджали.

Атакуваната заповед била връчена на задържаното лице, което било освободено на следващия ден в 6,30ч. По повод на задържането на А. М. му е извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 19.09.2024г., освидетелстван е в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали обективирано в Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 19.09.2024г., както и е уведомен за правата му по чл.72 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15 ал.2. Задържането му било осъществено на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка със ЗМ № 965/ 18.09.2024г. по описа на ОДМВР- Кърджали за това, че лицето А. М. М. е подал документ с 3 невярно съдържание- фактура *** с доставчик „Стилмед-СА“ЕООД с ЕИК 108686659 в Община Кърджали като чрез нея е получил сумата от 35280лв. без да има правно основание- престъпление по чл.212 от НК. По преписката на 09.10.2024г. е образувано досъдебно производство № 96/ 2024г. по описа на ОДМВР- Кърджали за престъпление по чл.212 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК, по което към 19.11.2024г. все още няма лице привлечено в качеството на обвиняем. От Учредителен акт, Решение от 19.07.2016г. и Актуално състояние от Търговския регистър се установява, че „Стилмед-СА“ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала Л.Б.Ч., което е лице различно от жалбоподателя.

Цялата тази фактология се установи на база всички събрани по делото писмени доказателства, а именно Заповед за задържане на лице рег.№ ***, Протокол за личен обиск на лице, Карта за медицинско освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане, Декларация за правата на задържано лице, Заповед за конвоиране на лице № 292з-2847/ 19.09.2024г., Удостоверение от 01.10.2024г., писмо от директор на ОДМВР- Кърджали от 10.10.2024г., писмо от Районна прокуратура- Кърджали от 17.10.2024г., писмо от РП- Кърджали с дата 19.11.2024г., Учредителен акт и Решение на „Стилмед-СА“ЕООД, Актуално състояние на „Стилмед-СА“ЕООД от 04.12.2024г., препис на Сведение от 18.09.2024г. и свидетелските показания на Г. К.. Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им дава вяра, тъй като дават сведения за обстоятелствата дали повод на административния орган да издаде обжалваната заповед и хода на полицейската проверка след това, в резултат на която е образувано досъдебно производство.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Атакуваният такъв е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 4 ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка със ЗМ № 96/ 18.09.2024г. за това, че А. М. М. е подал документ с невярно съдържание- фактура *** с доставчик „Стилмед-СА“ЕООД в Община Кърджали като чрез нея получил сумата от 35280лв. без да има правно основание- престъпление по чл.212 от НК.

Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл.212 от НК, което и наложило след приключване на полицейската проверка образуването на досъдебно производство от прокуратурата, както и че преди това са проведени редица оперативно издирвателни действия по случая за изясняване на фактическата обстановка.

Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН- административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната 5 административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането, което в случая е налице- установяване на факта, че жалбоподателят е подал документ с невярно съдържание представляващо фактура, по повод на което е образувано ЗМ прераснало в досъдебно производство, които обстоятелства са вписани и в обжалваната Заповед за задържане. За това задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на наказателния кодекс. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.