Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 15.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 27/2023
Вид
Решение № 56
Подписан
15.02.2023
В сила
15.02.2023
Състав
Трифон Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 126 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. С.З., 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900027 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТР.

Образувано е по жалба на от „А.“ ООД гр. С.З. с ЕИК **, представлявано от управителя Е.Д.Д., чрез адв. И. Г. З. от АК М., против отказ № 20230116160236/17.01.2023 г, на А. – Т., с който е отказано вписване на изключване на съдружник по реда на чл. 126 от Търговския закон, както и поемането на дяловете на изключения съдружник от един от останалите съдружници и съответна промяна в дружествения договор. Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е незаконосъобразен като излага подробни съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на Агенцията по вписвания да извърши поисканото със заявлението вписване.

Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания намира за установено следното:

Със заявление вх. 20230116160236 / 16.01.2023 г. е постъпило искане от адв. от И. Г. З. като пълномощник на дружеството молител за вписване на нови обстоятелства - изключването на съдружник, на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Търговския закон . По това заявление е постановен обжалвания отказ с мотивите, че по партидата на дружеството е вписан запор върху дружествените дялове от капитала на "А." ООД, притежавани от М.И.Д., а съгласно чл. 451, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предвид заявеното за вписване обстоятелство - прекратяване на членството на съдружник поради изключването му с решение на общото събрание на дружеството - длъжностното лице е следвало да ограничи проверката си до това дали такова обстоятелство е настъпило в действителност, дали фактическият състав е законосъобразно осъществен и как това влияе върху разпределението на капитала на дружеството, защото такива са границите на проверката, която длъжностното лице има правото да извърши и това са обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър. Посочените въпроси са доказани с документи, попадащи в приложното поле на чл. 21. т.4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ - протокол от общото събрание и нов дружествен договор. В случая длъжностното лице от А. е преценило, че фактическият състав на заявените за вписване обстоятелства не е осъществен законосъобразно, но съображенията за постановяване на обжалвания отказ не намират основание в закона.

Действително, чл.451. ал.1 от ГПК забранява на съдружника, върху чийто дял е наложен запор, да се разпорежда със своя дял, а тази забрана се разпростира и върху ликвидационния дял на съдружника, ако той е придобил право върху такъв дял. Тя обаче ограничава действието си само върху съдружника, който има качеството длъжник и по никакъв начин не засяга трети правни субекти по отношение на връзката между взискател и длъжник, каквито са както самото дружество, така и останалите съдружници в него.

Следователно, цитираната разпоредба не маже да се тълкува разширително и да се разглежда като забрана за изключване на съдружника, чийто дял е запориран, ако са налице основанията на ТЗ за такова изключване. Такава забрана липсва и в друг нормативен акт, а и съществуването й би било неоправдано, защото би означавало да задължи останалите съдружници в дружеството да търпят присъствието на лице, което не спомага или направо пречи на дейността на дружеството. Ето защо следва да се приеме, че изключване по реда на чл. 126 от ТЗ на съдружник, върху чийто дял е наложен запор е разрешено от закона, а последица от това е разпростиране на запора върху имуществените вземания, които този съдружник би имал 2 спрямо дружеството. Начинът на уреждане на имуществените отношения между дружеството и напусналия съдружник имат правно значение с оглед избягване на възможността да се заобикалят нормите на чл.517, ал.З и ал.4 от ГПК. В такава хипотеза проверката на длъжностното лице относно законност на заявеното за вписване обстоятелство би могла да се разпростре и върху уреждането на имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството. В случая обаче взетите от общото събрание решения в тази насока на първо място не водят до реално намаляване на капитала на дружеството и на второ място, се подчиняват изцяло на императивната норма на чл.125. ал.З от ТЗ, поради което уреждането на имуществените отношения не би могло да има за последица увреждане на интересите на кредиторите на изключения съдружник. По тези съображения също следва да се приеме, че заявените за вписване обстоятелства не противоречат на закона.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за вписване на заявеното обстоятелство. Обжалваният отказ следва да се отмени като незаконосъобразен и на основание чл.25, ал.5 от ЗТР да се дадат задължителни указания на АВ да извърши заявеното вписване.

Тъй като не е поискано присъждането на разноски от жалбоподателя, съдът намира, че не следва да присъжда разноски в това производство. В този смисъл качеството на А. на страна в процеса не може да се изведе и от предоставената с нормата на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (в редакцията й след изм. с ДВ бр. 105/2020 г.) възможност на А. да подаде отговор на жалбата срещу отказа с писмени доказателства по нея, така и от изменението на ал. 4 от същия член, предвиждащо съобщаване на постановеното по отказа решение на Окръжния съд на Агенцията по вписвания, което е необходимо с оглед изпълнението от Агенцията на задължителните указания на съда при отмяна на отказа /ал. 5 от чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ/, без връчването на акта да е свързано от законодателя с други правни последици.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20230116160236/17.01.2023 г. на А. – Т. като незаконосъобразен.

3

УКАЗВА на А. – Т. да извърши поисканото вписване със заявление вх.

20230116160236/16.01.2023г. г. от „А.“ ООД гр. С.З. с ЕИК **, представлявано от управителя Е.Д.Д., чрез адв. И. Г. З. от АК М., относно изключване на съдружник по реда на чл. 126 от Търговския закон, както и поемането на дяловете на изключения съдружник от един от останалите съдружници и съответна промяна в дружествения договор.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на жалбоподателя и на А..

Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________ 4