Решение № 3643 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3643 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110206432 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на Д. Р. Р. с ЕГН**********, живеещ в *** на *** *** на етаж *** в апартамент ***, с посочен адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** на *** на етаж *** в апартамент ***, срещу Наказателно постановление №*****, издадено на 11. III. 2025 година от Д. Д. Д., *** на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ******** със седалище и адрес на управление в *** на ***, представлявана от директора .

Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че когато проверката била извършена, моторното превозно средство не било в движение. Жалбоподателят свалил предпазния колан след спирането на превозното средство. С жалбата е направено искане за разпит на свидетели, които съдът е допуснал. На жалбоподателя са дадени указания да посочи имената на свидетелите и начина на призоваването им.

Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Завява изрично, че се отказва от свидетелите. Прави искане съдът да отмени процесното наказателно постановление.

1

Въззиваемата страна не се представлява в открито съдебно заседание. На 24. VI. 2025 година главен юрисконсулт С. К. К. – редовно упълномощена процесуална представителка на административнонаказващия орган, представя в съда становище. Оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 06. II. 2025 година около 04 32 часа жалбоподателят пътува на задната седалка на лек автомобил марка *** модел *** с регистрационен №********, собственост на ***** с ЕИК********* на територията на *** в населеното място – по *** с посока на движение от *** към ***. Жалбоподателят пътува без поставен предпазен колан. Автомобилът е управляван от неустановено по делото лице със собствено име С.. На пътническото място до водачката седи *** М., също с неустановена по делото самоличност.

Когато автомобилът достига до *** на *** е спрян за проверка от полицейски служители – свидетелите М. Д. М. с ЕГН********** и Й. П. Й. с ЕГН**********.

Свидетелят започва проверка на документите на автомобила и установява, че на предното му стъкло не е залепен стикер за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка между него и водачката на автомобила започва спор. Докато трае пререканието, жалбоподателят започва да се смее на задната седалка. Това привлича вниманието на свидетеля, който установява, че предпазният колан на свидетеля не е поставен и му съставя акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателят отказва да подпише акта.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: докладна записка; заповед №8121з-1632, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 02. ХII. 2021 година; заповед №8121к-12047, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 12. IХ. 2024 година; справка картон на водач; акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Жалбоподателят не оспорва, че е пътувал в спрения за проверка от свидетелите автомобил, нито че същото превозно средство е оборудвано с обезопасителни колани.

Поддържа обаче, че по време на движението на автомобила поставил такъв колан, но в последствие, след спирането на автомобила, го свалил. За горното твърдение обаче не са 2 представени никакви доказателства. На свидетеля са допуснати свидетели, които не са доведени в съдебно заседание, нито са посочени имената им, за да ги призове съдът.

Предвид липсата на доказателства, че жалбоподателят е свалил предпазния си колан след спирането на автомобила, съдът приема, че той е и пътувал без поставен такъв, когато моторното превозно средство е било още в движение. За да достигне до такъв извод съдът взема предвид и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, според която редовно съставените актове по същия закон (какъвто е процесният случай) имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното не се доказа.

Съдът не обсъжда повода за извършването на проверката, да който жалбоподателят излага пространни доводи. Какъвто и да е поводът, той сам по себе си не поставя под съмнение извършването на нарушение от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 16. II. 2025 година от компетентно длъжностно лице – М. Д. М. с ЕГН**********, заемащ длъжността *** в VI районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на разпитаната по делото свидетелка.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето, като последният отказва да го подпише. Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл.

44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: *** на III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ******** на 11. III. 2025 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 184, ал. 4, предложение I от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от същия закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: няма данни наказателното постановление да е връчвано на жалбоподателя, затова и жалбата със сигурност е подадена преди срокът за това изобщо да е започнал да тече.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

3

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Според чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. В случая актът е издаден непосредствено сред установяването на нарушението – т. е в срок.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 11. III. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, както и в инструктивния 1-месечен срок по чл.

52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 184, ал. 4, предложение I от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 137а, ал. 1, предложение II от същия закон:

Ноторно известно е, че леките автомобили марка *** модел ***: са моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж; броят на местата за сядане не надхвърля 8 без мястото за сядане на водача; не предвиждат място за стоящи пътници.

Оттук може да се направи извод, че такива автомобили попадат в категория М1 по силата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за движението по пътищата.

4

Жалбоподателят, следователно е пътувал на задната седалка на моторно превозно средство от категория M1 непосредствено преди извършване на проверката от свидетелите.

Превозното средство е оборудвано с обезопасителен колан.

По делото не се събраха данни жалбоподателят да е сред лицата, посочени в ал. 2 от чл. 137а от Закона за движението по пътищата.

Преди извършване на проверката моторното превозно средство е било в движение, т. е жалбоподателят е пътувал в него.

По време на пътуването обезопасителния колан на жалбоподателя не е бил поставен.

Нарушението е извършено чрез бездействие – като жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал. 1, предложение II Закона за движението по пътищата.

От субективна страна нарушението е извършено виновно. Жалбоподателят е съзнавал, че пътува в автомобил от посочената категория, оборудван с предпазен колан.

Съзнавал е, че не изпълнява свое задължение, което не го е мотивирало към съответстващо на закона поведение.

Чл. 184, ал. 4, предложение I от Закона за движението по пътищата в редакцията му от времето на извършване на нарушението предвижда санкция в размер на 50.00 лева, каквато е и наложена с обжалваното наказателно постановление.

Съдът не установи никакви обстоятелства, които да очертават по-ниска от обичайната обществена опасност на нарушението или на нарушителя, затова не счита случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания и не прилага разпоредбата.

Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

По силата на чл. 63 д от Закона за административните нарушения и наказания, страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход на правния спор, такива следва да се присъдят на административно-наказващия орган в размер на 100.00 лева.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

5