Протокол № 321 от 19.05.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1790/2021
- Вид
- Протокол № 321
- Подписан
- 19.05.2022
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 321 гр. Разград, 12.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330101790 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА И.Н. се явява лично и с процесуалния си представител адв. М.
М. при АК – Разград.
ОТВЕТНИКЪТ М.Д. не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв. Д. Д. при АК - Разград.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Д. К. се явява лично.
СВИДЕТЕЛКАТА М.Т. се явява лично.
СВИДЕТЕЛЯТ П.Т., редовно призован, не се явява.
СВИДЕТЕЛКАТА Т. ВЛ. СТ., не се явява.
АДВ. М.: Уважаема г-жо Председател, свидетелката има служебен ангажимент и до края на заседанието ще се яви.
СВИДЕТЕЛКАТА Е.К. П, редовно призована, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. Д. П., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ К.Г. Т., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛКАТА Г В К., редовно призована, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ П. Д. Т., редовно призован, явява се лично.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ЗАПИТА страните дали желаят изслушването на вещото лице или преди това желаят да бъдат проведени разпитите на свидетелите.
АДВ. М.: Моля да се проведат първо разпитите на свидетелите, защото вещото лице може да има въпроси към определени свидетели. С оглед по разумно протичане, предлагам свидетелите при режим на призоваване да се 1 разпитат първо.
АДВ. Д.: Не възразявам. Ако позволите да изложа, относно последния им свидетел, който не се явява, нямам нищо против да разпитаме всички останали свидетели, но когато разпитаме всички свидетели и дойде ред вещото лице да изложи становище, ако не се яви, не може да го чакаме повече. Нямам нищо против да го изчакаме до разпита на всички свидетели, но до тогава не се яви, искам да бъде заличен.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
Всички свидетели се изведоха от съдебната зала, с изключение на свидетеля П. Д. Т..
СЪДЪТ снема самоличността на свидетеля:
П. Д. Т., роден на 07.06.1960 г. в гр. Разград, живущ в гр. Разград, български гражданин, неосъждан, б.р. със страните.
Свидетелят бе предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ П.Т.: Имам фирма с предмет „Ремонт на автомобили“ .
Познавам И.Н..
АДВ. М.: Моля да се предяви на свидетеля документ, издаден от фирма „П“ – гр. Разград от 15.06.2017 г., да каже какво си спомня.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство на свидетеля документа, находящ се на лист 327 от делото и предявява същия на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ П.Т.: Това е документ, с който аз започвам да правя ремонт, с който уведомявам клиента, че ще му струва това, което пише тука.
Това не е фактура и не е платежен документ. Отзад е написано колко пари струват частите. Това е преди да ги поръчам частите. След ремонта издавам платежен документ. Аз знам кой е автомобилът, след като аз съм го писал това. Клиентът може да каже, че му е скъпо и не иска. Този автомобил ми го представи, мисля че се казва М.Д.. След това ми каза, че ключа е в И, а колата се намира на паркинга на автогарата. Аз до там ходих, за да я взема. Тя тогава донесе ключа, понеже още не можеше да карат. След това проверявам и изготвям това, което видяхме, за да се знае какво ще струва. Направих ремонта. Уговорката беше поне от М, че след това И ще ми плати. Това бяха думите. Преди пет години е и няма как да помня какво съм правил на конкретна кола. Това, което е записано съм го свършил. Има и правени неща без да ги пише. Едната част я донесе първоначално мисля И, след което зет ли и е, дъщеря и ли, роднини, дойдоха да вземат колата и те доплатиха тази сума, за която се уговорихме. Това, което го пише в евро при мен е в лева, защото няма как в програмата да го обърна в левове. Счетоводната програма, в която ми пише ценоразписа я има на английски или на руски. На руски превода е ужасен и затова я ползвам на английски. След тази работа няма издадена фактура, защото останаха една част пари, които те не ви донесоха. Така си и умряха, никой не ми плати. Платиха ми, останаха 100 2 лева, които не ми ги дадоха. М каза, че той ще ги даде, после И ще ги даде, накрая той в Словения отиде и никой не ми ги даде. И не беше управлявала.
М дойде и каза: „Купих на И кола.“. Той я бил купил и ми вика да се прегледа, да се направи. Това бяха думите на М. Преди това кой е карал и откъде е купена няма откъде да знам, не ми е и работа. Доколкото знам, не е управлявала И в началото колата. Аз няма откъде да знам кой я е управлявал.
Те дойдоха да я вземат, няма как да знам кой я кара. Преди да ми я донесат, колата, беше на паркинга на автогарата. Въобще не знам кой я е управлявал.
Не ми е споделял М какви обслужвания има, каза И, че ще я кара. Не ми е работа откъде е колата.
АДВ. М.: Нямам въпроси. Да освободим свидетеля.
АДВ. Д.: Нямам въпроси. Да го освободим.
Със съгласие на страните съдът освобождава свидетеля.
На свидетеля да се изплати възнаграждение за явяване в размер на 20 лева от внесения депозит. / ИЗД. РКО 20,00 лева/
Съдът въведе в залата свидетелката М.Н..
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛКАТА.
М. Н. Т., родена на 02.12.1989 г. в гр. Разград, живуща в гр. София, български гражданин, дъщеря на ищцата.
Съдът разясни на свидетелката правото и на отказ да дава показания, предвид близкото родство със страна в процеса.
СВИДЕТЕЛКАТА М.Т.: Ще давам показания.
Свидетелката бе предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
ИЗЯВЛЕНИЕ НА АДВ. Д.: Преди да пристъпим към разпит, бих желал да бъде отчетено за съда, че пред свидетелката има листи хартия с написано съдържание, моля да го отчетете, когато се дават свидетелски показания, които по принцип са гласни.
СВИДЕТЕЛКАТА М.Т.: Няма проблем, няма да ги ползвам.
СЪДЪТ констатира, че свидетелката държи пред себе си листи хартия с написан текст, които същата отстрани.
Пристъпва към разпит.
СВИДЕТЕЛКАТА М.Т.: М.Д. не го познавам лично. Познавам го чрез една телефонна комуникация, която аз осъществих през 2019 г., септември, може би края. Имах информация, че въпросният господин е злоупотребил с големи суми пари спрямо моята майка, затова реших да осъществя този телефонен разговор. Като позвъних, не получих отговор, после ми се върна обаждане. Представих се коя съм и поисках да разбера неговата гледна точка за отношенията между майка ми и него. Той съответно ми каза, че отношенията им са такива, каквито майка ми ми казва. До този момент не знаех нищо за този господин и техните отношения и реших да разбера какви са неговите намерения, каква е неговата гледна точка за създалата се ситуация. Той не беше особено словоохотлив. Имаше хора около него и не беше удобно. Единственото, което каза е, че отношенията им са каквито тя 3 ми ги е казвала, което нищо не означаваше за мен до този момент. Аз продължих да го разпитвам, видях че не иска да говори, но продължих да го разпитвам, защото близко ме касаеше това нещо към тогавашния момент.
Питах за големия кредит, който е за един имот, че е от името на майка ми и впоследствие е закупена вила на негово име, попитах за това нещо. Каза, че няма такова нещо и изобщо не знае за какво става въпрос. Пита ме дали го обвинявам за нещо. Казах му, че не, а само си изяснявам ситуацията, защото не знаех, при което комуникацията ни приключи и грубо и арогантно - той от негова страна затвори телефона. Последвал е един тормоз спрямо майка ми, защо съм му звъняла, коя съм, че да го безпокоя. Искаше извинение от мен затова, че съм го обвинила за тези парични суми, които тя му е предоставила.
Аз казах, че това няма как да се случи. Той е този човек, той дължи извинение на мен и моето семейство. Не съм разговаряла повече с него. Не съм му се обаждала да му се извинявам, защото не смятам, че има за какво.
Разпечатката съдържа 60 от 188 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a532f0eb-49b3-444d-935b-82623863ee12