Определение № 4108 от 31.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4108 гр. София, 31.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221110123157 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 31.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 23157/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 275143/09.12.2022 г. от „Д.О.З“ ЕАД, за изменение на Решение № 13601/28.11.2022 г., постановено по гр. д. № 23157/2022 г. по описа на СРС, II Г.

О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че съдът изцяло е уважил предявените искове, но не бил присъдил адвокатското възнаграждение в размер на 309,03 лева, представляващи допълнително адвокатско възнаграждение, съобразно увеличената цена на претенцията. Поддържа, че сумата е била посочена в списъка за разноските. Навежда доводи, че представеното извлечение от банкова сметка било с лошо качество, поради което с молбата представял четливо такова. Иска изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор на молбата от насрещната страна и не е изразено становище по направеното искане.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима, като по същество съдът намира следното:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на 1 плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“.

С протоколно определение от 31.10.2022 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 4679,00 лева – частичен иск от претенция в по-голям размер от 5114,00 лева.

В случая, съдът констатира, че действително в списъка по чл. 80 ГПК, който е представен от ищеца в о. с. з. от 31.10.2022 г. допълнителното адвокатско възнаграждение в размер на 309,03 лева е включено. Въпреки това, обаче към момента на приключване на съдебното дирене и устните състезания по делото не са ангажирани никакви доказателства, че допълнителното адвокатско възнаграждение е действително заплатено. Единствено са ангажирани доказателства – фактура и извлечение от банкова сметка за първоначално уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

На следващо място – противно на твърденията на страната, доказателства за плащане са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК, което не може да се приеме, поради което и това адвокатско възнаграждение не може да се счете, че е действително заплатена разноски.

Освен това, трябва да се отбележи, че извлечението от банковата сметка е за периода 31.10.2022 г. (датата на която, съдът е обявил, че ще се произнесе с решение) до 03.11.2022 г., т.е. самото възнаграждение е очевидно заплатено след приключване на производството. В тази насока трябва да се отбележи, че в противоречие с чл. 3 ГПК, страната умишлено се е опитала да скрие (чрез зачертаване) датата и часа досежно процесното адвокатско възнаграждение, което обаче е очевидно, че не е заплатено на 31.10.2022 г. в час преди приключването на устните състезания, а е заплатено на 03.11.2022 г. Подобно процесуално поведение в противоречие с нормата на чл. 3 ГПК е също така самостоятелно основание за оставяне на молбата без уважение.

Следователно, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 275143/09.12.2022 г., подадена от „Д.О.З“ ЕАД, ЕИК: 121718407 за изменение на Решение № 13601/28.11.2022 г., постановено по гр. д. № 23157/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните пред Софийският градски съд с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на страните!

2

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3