Решение № 1291 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000503263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Р България, с която обжалва решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на М. А. М. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при проведеното наказателно производство, със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното изплащане на дължимото, сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във връзка с неоснователно повдигнато обвинение и водене на наказателно производство срещу него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила), до окончателното изплащане на дължимото, сумата от 560.90 лв., разноски за вещо лице, съразмерно на уважената част от предявения иск, да заплати на адв. Н. Н. Д., на основание чл. 38 от ЗАдв., сумата от 5 580 лв., съставляваща дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по гр. д. № 135/23 г. по описа на ОС Благоевград, пред настоящата съдебна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислена поотделно за всеки един 1 от двата иска за имуществени и за неимуществени вреди, с начислен ДДС и съразмерно на уважената част от предявените искове.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно.

Твърди, че в осъдителната част е налице неправилност на възприетата от съда фактическа обстановка. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел датата на придобиване на качеството обвиняемо лица. Развива доводи относно развитието на наказателното производство като твърди, че от предявяване на обвинението до приключване на разследването е изминал срок от 5 месеца, който е изключително кратък, като не оспорва, че е налице двукратно връщане на обвинителния акт на прокурора, но новите обвинителни катове са внесени за разглеждане в изключително кратки срокове, а съдебната фаза на процеса е продължила близо 7 години. С оглед на това твърди, че съдът не е отчел в достатъчна степен значението на срока в досъдебната фаза на процеса, доколкото прокуратурата няма ръководно -решаващи функции в съдебната фаза, поради което неправилно е заключил, че това няма отношение към основателността на исковете, тъй като с тях се претендира обезщетение за периода, през който е водено досъдебното и съдебното производство и не касаят действия на прокуратурата след постановяване на оправдателната присъда. Оспорва и приетото от съда по отношение на гласните доказателства и заключенията по назначените експертизи. По отношение на експертизите твърди, че вещите лица не са изразили категоричност в заключенията си за причинно-следствена връзка между здравословното му състояние и воденото срещу него наказателно производство.

По отношение на правните доводи твърди материална незаконосъобразност. В тази връзка твърди, че на обезщетяване подлежат само тези неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от конкретното увреждане (незаконно обвинение) и които подлежат на общо основание на доказване от ищеца по реда и с доказателствата предвидени в ГПК, тъй като няма съответна законова презумпция. В тази връзка твърди, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват пряката и непосредствена причинна връзка между незаконното обвинение по процесното наказателно производство и вредите. А и няма обективна възможност да бъдат събрани такива доказателства. Дори самият ищец като индивид с нормална човешка психика, не може и няма как да определи каква част от изпитваните от него емоционални смущения в периода, в който освен процесното наказателното производство е имал влошаване на здравословното си състояние по други причини и настъпили други събития, които са допринесли за емоционалното и физическото му здраве. С оглед на това смята, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. В тази връзка оспорва и начина на определяне на обезщетението. Твърди, че съдът правилно е отчел, че престъплението, за което ищецът оправдан не е тежко по смисъла на закона, а взетата му мярка за неотклонение е най-леката предвидена от закона.

Неправилно обаче е отчел продължителност на наказателното производство от близо 9 години и установяващото се от свидетелските показания, за които както бе посочено не могат да се кредитират безрезервно и заключенията на вещите лица, който не изразиха категоричност за причинно-следствена връзка. За неоснователен считаме и извода на съда, че във връзка с воденото срещу ищеца производство той е останал без работа.

По отношение на осъдителната част на решението за имуществени вреди смята, че е налице прекомерност на присъдения размер на адвокатското възнаграждение в наказателния процес с оглед извършените действия от упълномощения защитник. По присъдените разноски. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него да постановите друго, с което да отхвърлите изцяло предявените от М. А. М. срещу ПРБ искове, ведно с всички законни последици, евентуално ако не уважите това искане - да се постанови решение, с което да се измени атакуваното в осъдителната му част, като намалите размера на присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени 2 вреди.

Ответникът по тази жалба М. А. М. оспорва същата. Твърди, че тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без уважение. Твърди, че съдът е възприел правилно описаната фактическа обстановка.

С въззивна жалба ищецът М. А. М. оспорва решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове до пълния предявен размер. Твърди, че същото е неправилно в отхвърлителните му части, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът правилно е приел, че исковете са доказани по основание и реално спорът между страните се свежда до дължимия размер на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, но съдът неправилно е ценил част от доказателствата и доводите на страните по делото, както и, че не е разгледал в нужната пълнота аргументите ни за основателност на претенциите в заявените с исковата молба размери. В тази връзка твърди, че съдът незадълбоченото и неизчерпателно е разгледал доводите. Твърди, че съдът се е съобразил само с продължителността на наказателното преследване от 9 години. Твърди, че съгласно приетата по делото Медицинска експертиза болестните състояния, както и тяхното постоянно влошаване се дължат именно на засиленият стрес, който е изпитал през тези 9 години постоянен тормоз. Смята, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на процесното събитие неимуществени вреди, съдът не е съобразил в достатъчна степен и обсъдил конкретните обективно съществуващи факти - характер, сила и продължителност на претърпените от ищеца болки и страдания, здравословни последици и негативни усложнения в живота.

По отношение на определеното обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на наказателното производството, намира изводите на решаващия състав за неправилни. Твърди, че с решението съдът приема, че претендираното и реално заплатено адвокатско възнаграждение за наказателното производство в размер на 7 700 лв. се явява прекомерно, поради което редуцира същото до сумата от 5 000 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което уважи исковете за неимущеществени и имуществени вреди изцяло, така както са предявени, ведно с дължимата законна лихва върху тях, както и да присъдите направените съдебни разноски с включено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., във връзка с чл. 80 от ГПК.

Ответникът по тази жалба Прокуратура на Р България оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

3

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав, че съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. М. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при проведеното наказателно производство, със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното изплащане на дължимото, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в частта му над уваженото от съда от 5 000 лв., до претендираното от 7 700 лв., като неоснователен; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. М. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във връзка с неоснователно повдигнато обвинение и водене на наказателно производство срещу него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното изплащане на дължимото, като отхвърля иска в останалата част над уважената от съда, до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. М. сумата от 560.90 лв., разноски за вещо лице, съразмерно на уважената част от предявения иск; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Н. Н. Д., на основание чл. 38 от ЗАдв. сумата от 5 580 лв., съставляваща дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по гр. д.

№ 135/23 г. по описа на ОС Благоевград, пред настоящата съдебна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислена поотделно за всеки един от двата иска за имуществени и за неимуществени вреди, с начислен ДДС и съразмерно на уважената част от предявените искове.

Не се спори, а се установява и от постановление за образуване на наказателно производство на РП Разлог от 20.06.2012 г., че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, по повод депозирана жалба от Кмета на Община Якоруда- Н. К., за престъпления по чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, осъществено чрез използване на съставен от представител на ЕТ „Маккомплект“ гр. Якоруда, документ с невярно съдържание- протокол без посочена дата и място на съставяне, за извършване на СМР в обект- „Местен път IV- 84025- с. Конарско, община Якоруда, с. Бел камен- Община Якоруда, с дължина 4 567.65 м.“, в който протокол са отчетени по- големи количества от действително свършената работа. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с постановление за привличане на обвиняем от 07.05.2012 г. по ДП № 53/12г. по описа на ОСлС Благоевград, М. А. М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.