Решение № 150 от 19.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20263000500329 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Б. К. и Б. Д. К., и двамата от гр. Ш., чрез адв. В. П. от АК-Шумен, против решение № 411/20.04.26г., постановено по гр. д. № 938/25г. на ОС-Варна, с което по предявения от Д. Н. Н. от гр. Варна иск с правно основание чл. 464 от ГПК, е прието за установено по отношение на въззивниците, че вземането на Б. Д. К. от Н. Б. К. (в решението е допусната очевидна фактическа грешка като фамилното име на ответника е изписано като Кр.), присъдено със Заповед за изпълнение № 103/29.01.2025г. по описа на РС-Шумен, присъединено по ИД № 895/2024г. по описа на ЧСИ № 930 А. Р., преобразувано в ИД №399/2025г. по описа на ЧСИ №737 Л. Т., в размер на 10 000 лева за дължима издръжка по договор /споразумение/ за парична издръжка от 20.01.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2025г. до окончателното й изплащане, не съществува; и жалбоподателите са осъдени да заплатят на адв.

М. Н. Г. от АК-Варна сумата от 400 евро, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Варна - сумата от 204.52 евро, представляваща дължима държавна такса и изплатен депозит за експертиза от бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Изложено е, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се претендира да бъде отменено. Сочи 1 се, че предявеният иск е недопустим, тъй като първоначално с исковата молба ищецът е предявил девет обективно евентуално съединени иска – за обявяване нищожността на сключения между ответниците договор от 20.01.25г. за парична издръжка на следните основания: противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, както и поради злоупотреба с права от ответниците с цел увреждане на правата на ищеца като кредитор по посочено изпълнително дело; поради липса на основание за сключването му и поради невъзможен предмет; евентуално – иск по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗД за обявяване на посочения договор за относително недействителен по отношение на ищеца; евентуално иск по чл. 646, ал. 2 ТЗ за обявяване за недействителни на всички действия и сделки с цел увреждане на интересите на ищеца; да се установи, че действията на длъжника Н. К. представляват злоупотреба с право, изразяваща се в укриване на имущество и създаване на симулативни задължения с цел осуетяване изпълнение на признатите вземания на кредитора-ищец; да се постанови официално съдебно предупреждение към длъжника Н. К. да се въздържа от бъдещи преки или косвени действия, насочени към осуетяване на изпълнителното производство или пряко или косвено увреждане интересите на ищеца като кредитор; да се признае, че действията на ответника Б. К., извършени като мним кредитор, представляват съучастие в умишлената злоупотреба с право, включваща укриване на имущество и създаване на симулативни задължения с цел възпрепятстване изпълнението на вземанията на кредитора; да се постанови официално предупреждение към ответника Б. К. да се въздържа от всякакви преки или косвени действия, насочени към осуетяване на изпълнителното производство или пряко или косвено увреждане интересите на ищеца като кредитор; да се наложат на Б. К. съответните санкции за извършените от него противоправни деяния в максимален размер. Първоинстанционният съд е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, тъй като при наведените твърдения, че е кредитор и желае да отрече съществуването на вземането, обективирано в изпълнителния титул на присъединилия се като кредитор ответник, е налице възможността да предяви иск по чл. 464 ГПК, за което следва да формулира съответен петитум; да наведе конкретни твърдения, съответстващи на всеки от предявените искове за нищожност на процесното споразумение, тъй като общото твърдение се основава на увреждането на правата му като кредитор, за което е налице предявен в евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД. В уточняващата си молба ищецът е посочил, че предявява иск по чл. 464 ГПК и в евентуалност – такъв по чл. 135, ал. 1, вр. ал. 1 ЗЗД, като не поддържа исковете си по чл. 26 ЗЗД. Въпреки това е продължил да твърди, че сключеното между ответниците споразумение от 20.01.25г. е нищожно поради липсата на основание за неговото сключване, поради което противоречи на морала и накърнява добрите нрави. Формулиран е бил петитум, който отново бил неясен. Освен това уточненият петитум с допълнителната молба представлява изцяло нов предявен иск в сравнение с първоначалния, тъй като иск по чл. 464 ГПК не е бил предявяван. Отделно от това за ищеца като трето 2 за договора лице липсва правен интерес да го атакува като нищожен, а отделно и искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е недопустим, тъй като ищецът не твърди изпълнителното дело да е приключило и че ответникът Н. К. не притежава друго имущество, от което той да се удовлетвори. За иска по чл. 464 ГПК (предявен за първи път на 23.05.25г. с уточняващата молба) е настъпила преклузия, поради изтичането на 1-месечен срок от датата на извършеното разпределение по изпълнителното дело – изтекъл на 30.04.25г. Отделно от това, с дадените указания съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, насочвайки ищеца да предяви конкретен иск, който съдът би уважил и което с решението си е сторил. Наред с горното въззивниците сочат, че съдът не се е произнесъл по всички въведени с отговорите на въззивните жалби (вероятно се има предвид отговорите на исковата молба) възражения – относно липсата на правен интерес на ищеца, предвид оспорване на задължението, за което е налице висящо дело; относно наличието на влязъл в сила съдебен акт, установяващ дължимостта на задължението за издръжка, нуждите на лицето от такава и възможността на длъжника да я предоставя. Отделно от това качеството на кредитор на ищеца е било оспорено и е налице висящо гр. д. № 304/25г. на ВОС. В тази връзка са коментирани събраните по делото писмени и гласни доказателства, които се сочи, че съдът не е разгледал, с което е допуснал друго процесуално нарушение. Отправено е искане да се приеме като доказателство по настоящото дело постановеното определение № 340/23.04.26г. по гр. д. № 207/26г. на ШОС, с което е спряно принудителното изпълнение по изп. д. № 399/24г. на ЧСИ Л. Т., рег. № 737 на КЧСИ, поради внесена от Н. Б. К. парична гаранция в размер на 55 400 евро, за задължението към кредитора Д. Н.. Сочи се, че посоченият документ удостоверява нововъзникнало обстоятелство, което е от значение за преценка интереса на ищеца от предявения по делото иск.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. Н. Н. чрез адв. М. Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че исковете са допустими, а по делото са били събрани доказателства, че процесното споразумение за издръжка е абсолютно симулативно и е било съставено с единствената цел да се осуети удовлетворяването на ищеца като кредитор по заведеното от него срещу ответника Н. К. изп. д. № 399/25г. на ЧСИ Л. Т.. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото.

Към настоящото дело е приложена и изпратената от съдията-докладчик по ч. гр. д. № 330/26г. на ВАпС молба с вх. № 23485/16.07.26г. по вх. регистър на ВОС, подадена лично от Д. Н. Н.. В същата е посочено, че се иска от въззивния съд да съобрази всички извършени по първоинстанционното дело процесуални действия и събрани доказателства. По същество е изразено становище за правилност на първоинстанционното решение, обосновано въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и приведени аргументи и изложени съображения. Отделно от това е даден отговор на 3 оплакванията, изнесени във въззивната жалба от въззивниците.

Настоящият съд намира, че с горната молба е изразено становище по предмета на делото, депозирано извън срока за отговор на въззивната жалба, но следва да бъде взето предвид.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страни с правен интерес от обжалване на обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за наличието на надлежна представителна власт, поради което същата е допустима.

В открито съдебно заседание въззивниците чрез общия си процесуален представител поддържат становището, изразено във въззивната жалба, като се акцентира на недопустимостта на решението поради произнасянето по непредявен иск, както и поради липсата на правен интерес от иска по чл. 464 ГПК, предвид внесения залог в пари по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК, надвишаващ по размер вземанията на ищеца по изпълнителното дело.

Въззиваемият поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба чрез процесуалния си представител.

В определения от съда срок и двете страни са депозирали писмени бележки по съществото на спора, в които са развили вече изложените пред въззивната инстанция правни съображения, включително чрез позоваване на съдебна практика на ВКС.

За да се произнесе настоящият съд съобрази следното:

На 02.05.25г. е била регистрирана в ОС-Варна изпратената на 30.04.25г. до електронната поща на съда искова молба от Д. Н. Н. против Н. Б. К. и Б.

Д. К., в която са били изложени следните твърдения по фактите и по правото: ищецът е кредитор с парични вземания по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 20.02.19г. против солидарните длъжници Н. Б. К. и неговата майка В. А. К., за които му е издадена заповед за незабавно изпълнение № 6417/15.11.24г. по ч. гр. д. № 9463/24г. на ВРС и изпълнителен лист № 5430/15.11.24г., за следните суми: 27 000 канадски долара главница, 32 140.80 канадски долара възнаградителна лихва за периода от 20.02.19г. до 26.07.24г. и 29 516.40 канадски долара неустойка за периода от 20.02.19г. до 26.07.24г.; въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 895/24г. на ЧСИ А. Р. с рег. № 930 на КЧСИ, с район на действие – съдебния район на ШОС, по което изпълнението е било насочено спрямо трудовото възнаграждение на длъжника К.; на 30.01.25г. като взискател по изпълнителното дело се присъединил бащата на длъжника Н. К. – Б. Д. К., въз основа на изпълнителен лист № 89/29.01.25г., издаден му на основание заповед за незабавно изпълнение № 103/29.01.25г. по ч. гр. д. № 194/25г. на РС-Шумен, постановена въз основа на Споразумение за парична издръжка на родител с нотариална заверка на подписите, по силата на който Н. К. се задължил да заплаща на баща си издръжка в размер на 5 000 лв. месечно, на осн. чл. 140, ал. 1, т. 2 СК; договорът между бащата и сина е сключен с единствената цел да се създаде фигурата на мним кредитор с фиктивно 4 привилегировано вземане, който да получи събраната по изпълнителното дело сума от секвестируемата част на длъжника К., тъй като Б. К. няма и не е имал нужда от издръжка и страните не са имали намерение изобщо да изпълняват този договор от 20.01.25г.; налице е симулация на правна сделка, с която се цели увреждане на интересите на трето лице-кредитор чрез създаването на мним кредитор, въз основа на който симулативен договор се поставя в привилегировано положение друг взискател; симулативността на договора от 20.01.25г. произтича от неговите клаузи (уговореният размер на издръжката е почти равен на цялото получавано трудово възнаграждение на Н. К. в размер на 5 950.74 лева, което би го оставило без парични средства да задоволява собствените си нужди; според статистическите данни на НСИ необходимата издръжка на едно лице е значително по-ниска от уговорената в размер на 5 000 лв. месечно в полза на бащата; уговореният начален срок, от който се дължи издръжката е 01.12.24г. и с падеж – 22-ро число на съответния месец, като дължимата издръжка за м. 12.24г. е уговорена с падеж 24.01.25г. и само няколко дни след падежа е подадено заявлението по чл. 417 ГПК), от факта, че Б. К. притежава голям апартамент от 105.20 кв. м., ведно с таванска стая от 12 кв.м. и гараж от 18 кв. м., които са на значителна стойност и могат да му осигурят собствени доходи; от факта, че на същата дата 20.01.25г. другият солидарен длъжник на ищеца – В. К., е сключила със съпруга си Б. К. идентично споразумение да му заплаща месечна издръжка в размер на 2 000 лв., на осн. чл. 140, ал. 1 СК, с начална дата от 01.10.24г., като размерът на тази издръжка е практически равен на получаваното от нея месечно трудово възнаграждение; уговорките в този втори договор за издръжка са подобни на горния договор между сина и бащата – дължимата издръжка за месеците октомври, ноември и декември да се плати до 27.01.25г., а всички останали имат за падеж 25-то число на месеца, за който се дължат; Б. К. се снабдил с изпълнителен лист № 98/31.01.25г. въз основа на издадена му заповед за незабавно изпълнение № 116/31.01.25г. по ч. гр. д. № 244/25г. на ШРС. Въз основа на тези твърдения се поддържа, че със споразумението от 20.01.25г. синът и бащата са създали привидно задължение с цел умишлено да увредят интересите на ищеца като кредитор на сина, за да не може ищецът да се удовлетвори, от което следва, че страните не са имали целта да предоставят необходимата за съществуване издръжка на нуждаещ се родител (поради това за договора липсва основание), а представлява злоупотреба с право, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, тъй като цели постигане на неправомерен резултат чрез формално допустими средства, както и нарушава императивните правила на закона и принципите за добросъвестност и справедливост. Въз основа на така наведените твърдения по фактите, считайки, че има правен интерес от предявяването на искове по чл. 464 ГПК срещу присъединения кредитор Б. К. и длъжника Н. К., ищецът е отправил следните искания до съда, а именно: да се обяви за нищожен сключения между бащата и сина договор от 20.01.25г. за издръжка на родител поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, 5 евентуално – да се обяви за нищожен поради липса на основание за сключването му, евентуално - договорът да се обяви за недействителен по отношение на ищеца на осн. чл. 135, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗД; евентуално на горните три – да се обявят за недействителни всички действия и сделки на ответниците с цел увреждане на законните интереси на ищеца като реален кредитор, на осн. чл. 646, ал. 2 ТЗ; освен това да се признаят действията на Н.

Разпечатката съдържа 20 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5314481-84c8-442e-bc68-3a70c9e1138b