Определение № 14508 от 27.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14508 гр. София, 27.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ........................ като разгледа докладваното от ........................ Частно гражданско дело № 20241110114924 по описа за 2024 година

Н а ...................... на заявителя ...................... са съобщени указания за предявяване на иск и представяне на доказателства за това в едномесечен срок от съобщението за издадените по заповедта за изпълнение суми срещу длъжника А. Х. К.. В указания срок – на ..................., заявителят е предявил иск за установяване на вземането за главница по договор за паричен заем от ................ в размер на 2000 лв., но не и за сумата от 460 лв., представляваща възнаградителна лихва и за сумата от 61, 21 лв., представляваща мораторна лихва, поради което и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена в тази част, както и пропорционално в частта за разноските, съобразно обезсилената част, в размер на 10,43 лв. държавна такса и 10,33 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С възражението по чл. 414 ГПК процесуалният представител на длъжника е претендирал адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът на основание чл. 38, ал. 2 ЗА определя на сумата от 200 лв., като пропорционално на обезсилената част от вземанията, на ..................... следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 41,35 лв.

В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по установяване на своето вземане. Изключение от това правило е налице само в случай, че искът не е бил предявен поради плащане от страна на длъжника в срока по чл. 415, ал. 5 ГПК (т. 10в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), каквото плащане не се твърди и не се установява по делото.

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 11859 за изпълнение на парично задължение от 18.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 14924/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, В ЧАСТТА з а сумата о т 460 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 894773 от ................ за периода от ................ до .................. и за сумата от 61, 21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 2.........., както и в частта за разноските, съобразно обезсилената част, в размер на 10,43 лв. държавна такса и 10,33 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ......................, ЕИК ..................... да плати на ......................., ЕГН ********** сума в размер 41,35 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ на длъжника А. Х. К. в заповедното производство, съобразно обезсилената част от заповедта за изпълнение.

Препис от определението да се връчи на заявителя и на длъжника чрез .....................

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2