Решение № 206 от 12.06.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Несебър, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20242150100742 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод предявен от К. Д. С., гражданин на **********роден на **********г., в гр. О., **********с адрес: гр. О., бул. М.**, кв.

44, с пълномощник адв. З. Н. от АК - Бургас против Ю. В. С., гражданин на **********роден на **********г., с адрес: гр. Н., к.к. С.Б., К. 14 - 15, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.***.***.*.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с адрес на имота в гр. Н., к.к. С.Б. - запад, ет. 1, ап. В1, находящ се на ет. 1 в сграда с идентификатор 51500.***.***.*, с предназначение на сградата - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.***.***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ 53,70 кв.м., прилежащи части: 8,32 кв.м. общи части от сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 51500.***.***.*.6, под обекта: няма и над обекта: 51500.***.***.*.15. Отправя се искане - като последица от уважаване на иска и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл. 587, ал. 1 от ГПК (констативен) № 55, том I, рег. № 512, дело № 53 от 19.01.2024г. на нотариус Линка Чуткина, с район на действие Районен съд Несебъри рег. № 600 в регистъра на НК. Ищецът твърди, че имотът бил собственост на Д. С. - негов баща, по силата на нотариален акт за покупко-продажба от 19.02.2015г..

1

В съдебно заседание ищецът конкретизира претенцията си като заявява, че същата следва да се счита предявена досежно 1/2 ид.ч. от процесния имот, за която ответника се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, доколкото за останалата 1/2ид.ч.не е спорно, че е собствена на ищеца по наследство от баща му.

Предявената искова претенция се основава на следните фактически твърдения:

Сочи, че на 24.03.2023г. в гр. Несебър е починал Д. С.-баща на ищеца и син на ответника, тримата граждани на У.. Твърди, че ответникът се сдобил с констативен нотариален акт за собственост върху 1/2ид.ч. от имота по силата на наследство от сина си Д. С.. Развива подробни съображения в насока, че в случая обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му е било в Република България и приложимо към случая е правото на Република България.

Счита, че при това положение единствено ищецът е законен наследник на починалия по арг. от чл. 5 от ЗН. С тези доводи моли претенциите да бъдат уважени.

Претендира разноски.

С постъпил във възстановения по реда на чл.64, ал.2 ГПК срок по чл. 131 от ГПК за ответника Ю. В. С., е подаден отговор на исковата молба, с който се счита, че българският съд не е компетентен да се произнесе по претенцията доколкото се развива спор между чужди граждани свързан с наследствени правоотношения. По същество се твърди, че средствата за закупуване на процесния апартамент в к.к.С.Б. са предоставени изцяло от ответника, поради което се възразява, че сключения окончателен договор, /по силата на който собственик по силата на покупкопродажбата е посочен Д. С./ е привиден и като такъв е нищожен; оспорва се като недействителна и посочения в нот.акт продажна цена от 38410лв.; навежда, че при сключването му е имало заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липсвало е съгласие и договорът е привиден.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 162, том I, рег. № 1114, дело № 150 от 2015г. на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 на НК, с район на действие Районен съд Несебър (л. 7 - л. 8) се установява, че Д. С. е придобил собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор 51500.***.***.*.5 по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. Н., к.к. С.Б. - запад, ет. 1, ап. В1, находящ се в сграда № 1, разположена в 2 поземлен имот с идентификатор 51500.***.***, на площ по документ: 53,70 кв.м., ведно с 8,32 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 51500.***.***.*.6, под обекта: няма, над обекта:

51500.***.***.*.15.

Видно от препис - извлечение от смъртен акт, издаден от Община Несебър на 26.07.2023г. (л. 9) Д. С. е починал на 24.03.2023г., като ищецът е негов син, а ответникът негов баща. По делото са представени удостоверение № 11/02-14 от 19.01.2024г. (л. 11), удостоверение № 261/02-14 от 22.11.2023г. (л. 56) и удостоверение за право на наследство по закон (л. 58), издадени от С.Ю.Г. - частен нотариус на Одески градски нотариален район, съгласно които наследници на имуществото на Д.

С. са ищецът и ответникът в равни части от 1/2 ид.ч. за всеки. В резултат на отрезените в тях констатации ответникът се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл. 587, ал. 1 от ГПК (констативен) № 55, том I, рег. № 512, дело № 53 от 19.01.2024г. на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър, с който е бил признат за собственик на 1/2 ид.ч., придобити по наследство от Д. С. от процесния самостоятелен обект (л. 10).

От показанията на разпитаните свидетели Н. С., Т.Т. и Л.Ж., дадени в съдебно заседание се установява следното:

Св. Ж. заявява, че познава ответника от 2022г., като са много близки приятели.

Разяснява, че от тогава и след започване на войната с У. основно е живеел в к.к. С.Б. в процесния апартамент, като понякога посещавал нейния в к-с „К.“. Сочи, че познавала синът на ответника, който пристигнал в България в началото на месец март 2023г., преди смъртта си. Установява, че ответникът е заплащал по-голяма част от таксите за поддръжка и данъците за апартамента, като тя го е придружавала при тяхното заплащане. Сочи, че ответникът предупредил св. Н. С., че вече е пенсионер и следва да заплаща дължимите такси и данъци за апартамента, но тъй като същите не били заплатени две години той извършил плащане. Твърди, че ответникът и неговият син посетили нотариус, за да прехвърлят апартамента на ответника, но нотариусът отказал да изповяда сделката, тъй като нямали решението за развода на Д. С. и Н. С..

Св. С. установява, че е майка на ищеца. Сочи, че процесния апартамент е купен през 2014г., а с Д. С. са се развели през 2009г., но впоследствие продължили да живеят заедно. Навежда, че в У. живеели в жилище в гр. О., а в България били в апартамента в к-с „М.“. Излага, че Д. С. не е бил в У. от 2021г., когато заминал на рейс, тъй като работил като старши механик на кораб. След 2021г., когато не е бил на кораб, живеел в процесния апартамент. Ответникът живеел в апартамента със съпругата си, докато тя била жива, като след нейната смърт заминал за известно време при своята братовчедка във Франция, след което се върнал в процесния обект и впоследствие се преместил при св. Ж.. Св. С. сочи, че тя е заплатила по банков път по-голяма част от 3 продажната цена за апартамента, като останалата част била заплатена от работната сметка на Д. С.. Заявява, че таксите за поддръжка за апартамента били заплащани от нея, ответника или Д. С..

Св. Т. заявява пред съда, че познава страните по делото. Запознала се е с техния наследодател през 2018г. в У.. Посещавала е процесния имот, докато Д. С. е живял там със св. С.. Също сочи, че Д. С. последно е бил в У. през 2021г. и от тогава е бил на корабите или в България. Установява, че е починал в апартамента си в к-с „М.“, а ответникът е живял в к-с „К.“ в к.к. С.Б., като го виждала на разходка около комплекса.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че е собственик на целия самостоятелен обект по силата на наследствено правоприемство, в това число да докаже, че са налице фактическите обстоятелства, които обуславят приложимост на правото на Република България към наследствените правоотношения, възникнали след като Д. С. починал, вкл. твърденията си, че Д. С. е имал обичайно местопребиваване към момента на смъртта си на територията на Република България.

Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 955 от 17.09.2024г. по делото. С протоколно определение № 194 от 24.03.2025г. по делото съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест е да установи фактическите обстоятелства, обуславящи приложимост на правото на Р. България към наследствените правоотношения на ищеца във връзка с фактическите твърдения в исковата молба, в това число обстоятелството, че наследодателят на ищеца е имал обичайно местопребиваване в Р. България към момента на смъртта си, което включва и установяване на обстоятелството, че неговият център на интереси е бил в Република България. Наред с горното съдът е указал на ищеца, че при предявения положителен установителен иск за собственост следва да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание - наследство на процесния недвижим имот. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответника. От своя страна ответникът по предявения положителен установителен иск може само да отрича правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения може да сочи фактите, които опорочават твърдяното от ищеца придобивно основание и които изключват възникването на правото.

О т материалите по делото безспорно се установява, че към момента на настъпване на смъртта, наследодателят на страните е имал обичайно 4 местопребиваване в Република България. В показанията си пред съда св. С. и св. Т. заявяват, че Д. С. е пребивавал на територията на България считано от 2021г. в собствения си недвижим имот, като от 2021г. не е пребивавал изобщо в У.. Сочат, че от 2021г. когато не е бил на курс с корабите, където е работил като старши механик, е пребивавал в апартамента си в България, който е обитавал с баща си-ответника Ю. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Разпоредбата приема, че за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

Следва да се обърне внимание, че обичайното местопребиваване е променлива величина и зависи от намерението на човек за трайно установяване в определена държава. В конкретния случай се констатира, че Д. С. се е установил преимуществено да живее в България в процесния недвижим имот считано от 2021г., в който е настъпила смъртта му. Ето защо посочените обстоятелства обуславят извод, че към момента на смъртта - 24.03.2023г. Дмитрий С. е имал обичайно местопребиваване на територията на страната. При така установеното съдът приема, че е компетентен да разгледа спора.

От данните по делото се установява, че продажната цена за процесния самостоятелен обект в размер на 38410 лева с ДДС била получена от дружеството продавач „М. Травъл“ ЕООД с два превода. Видно от отговор на молба по чл. 192 от ГПК, депозирана от дружеството (л. 153), на 14.11.2014г. същото е получило сумата от 20000 долара с левова равностойност 31008 лева, платена от Н. С., за което представя платежно нареждане (л. 154). От представено платежно нареждане от 02.12.2014г. (л.