Решение № 68 от 01.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000602 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба, подадена от адв. Ж. Ж. от АК – Добрич, в качеството му на процесуален представител на малолетната Г. Д. К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка З. В. Д. от гр. Каварна, и на А. Д. Б. от гр. Каварна, срещу решение № 75/28.07.2022г., постановено по т. д. № 6/2022г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявени от въззивниците осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, ЕИК 030269049, за присъждане на сумата 110 000лв. на малолетната Г. Д. К. и на сумата 30 000лв. за А. Д. Б., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д. К. О, поч. на 01.10.2018 г., настъпила в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на т.а. „Мерцедес“, модел 312 Д с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество, ведно с мораторни лихви върху посочените суми за периода 07.04.2021г.– 10.01.2022г. съответно в размер на 8 528.68лв. и 2 325.19лв., и законна лихва 1 върху главниците и мораторните лихви, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.01.2022г., до окончателното изплащане на задълженията.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивниците молят за неговата отмяна изцяло и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени до размер на 110 000 лв. за малолетната Г. Д. К. и в размер на 30 000 лв. за А. Д. Б., ведно с акцесорните претенции за мораторни и законни лихви. Оплакванията са за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недоказана изключителност в емоционалната връзка между пострадалото лице и ищцата А. Д. Б., която е баба по майчина линия на дъщерята на починалия Д. К. О, както и за претърпени от двете ищци неимуществени вреди, които с оглед техния вид и интензитет, е справедливо да бъдат обезщетени.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество ЗД „Дженерали застраховане“ АД – гр.

София, представлявано по пълномощие от юрк. В. Т., представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Искането е за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Добричкият окръжен съд е бил сезиран с активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от З. В. Д. в качеството й на майка и законна представителка на малолетната Г. Д. К., и от А. Д. Б., всички с адрес: гр. Каварна, ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 37, срещу „Дженерали застраховане“ АД, за присъждане на сумата 150 000 лв. на малолетната ищца Г. Д. К. и на сумата 30 000 лв. на А. Д. Б., претендирани като обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Д. К. О, поч. на 01.10.2018г., настъпила в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на л.а. „Мерцедес“, модел 312 Д с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочените суми за периода от 07.04.2021г.

2 до окончателното погасяване на задълженията.

Първоинстанционното решение, с което осъдителните искове са отхвърлени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Преди постановяване на решението, с молба вх. № 2283/27.04.2022г., подадена от адв. Ж. Ж. в качеството му на процесуален представител на Г. Д.

К., се уточняват изявленията в допълнителна искова молба вх. № 1300/09.03.2022г. в частта, в която главната искова претенция за обезщетяване на процесните вреди от деликт се намалява до размер на 110 000 лв. поради осъществено от застрахователя доброволно плащане на застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв. с платежно нареждане от 17.05.2021г. Процесуалният представител на малолетната ищца заявява, че прави отказ по смисъла на чл. 233 ГПК от иска по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл.

45 ЗЗД в частта на намалението на размери за разликата над 110 000лв. до 150 000лв., и от иска по чл. 497, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД в частта над 8 528.68 лв. до 11 625.93 лв. / акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД е предявена като оценяем иск за част от периода на забавата до завеждане на исковата молба/.

Отказът от иска е направен от процесуален представител с права по чл.

34, ал. 3 ГПК, упълномощен от законния представител на малолетното лице.

Намалението на размерите на исковете в случая не съставлява отказ от материални права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и не накърнява интересите на малолетната, тъй като е направено поради погасяване чрез доброволно извънсъдебно плащане на част от първоначално претендираното застрахователно обезщетение.

Първоинстанционен съдебен акт във връзка с направеното изменение на исковете чрез намаление на техните размери не е постановен.

Същевременно, в определението по чл. 267 ГПК и в обжалваното решение главният иск е докладван, разгледан и отхвърлен за сумата 150 000 лв. в какъвто размер е бил първоначално предявен, преди частичното десезиране на съда, провокирано от доказано от застрахователя извънсъдебно плащане на сумата 40 000 лв., а по акцесорната претенция за мораторни лихви за периода от 07.04.2021г. до завеждане на исковата молба, както в доклада по делото, 3 така и в отхвърлителния диспозитив е посочена сумата 8 528.68 лв., представляваща намаления размер на претенцията съобразно частичния отказ от иска по допълнителната искова молба и уточняващата молба.

С оглед изявленията в обстоятелствената част на въззивната жалба, отнесени към заявените искания към въззивния съд за това в какъв смисъл се иска постановяване на въззивно решение след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, съставът на ВнАпС намира, че решението в недопустимата му част, с която е отхвърлен непредявен/оттеглен иск на малолетната ищца Г. Д. К. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над 110 000лв. до 150 000лв., не е предмет на обжалване, респ. в тази част същото е влязло в сила.

В останалата част, която се обжалва, решението на Добрички окръжен съд е допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и специални такива, предвидени в КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г., приложимия за процесните отношения, тъй като договор за застраховка за увреждащия автомобил е сключен на 17.09.2018г. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени, тъй като и двете ищци са предявили пред застрахователя ЗД „Дженерали застраховане“ АД писмени претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 13.01.2020г. На Г. Д. К. е определено и изплатено обезщетение в размер на 40 000 лв., а на А. Д. Б. – майка на З. В. Д., която е била във фактическо съжителство с пострадалото лице, е отказано изплащане на обезщетение с мотиви, че не са представени доказателства за „изградена особено близка и трайна житейска връзка“ и претърпени значителни морални болки и страдания, които да обосновават определянето и изплащането на обезщетение.

Във връзка с процесното ПТП, настъпило на 01.10.2018г. около 15.00ч., по път 9004 в посока Белослав – Варна, с участието на служебен товарен автомобил „Мерцедес 312 D“ рег. № Х ХХХХ ХХ, собственост на търговско дружество „Денислав“ ЕАД, при което са загинали водачът на автомобила Н П. С. и Д. К. О, е било образувано ДП № 318/2018 г. по описа на РУ на ОДМВР – Варна /пр. преписка № 8828/2018г. по описа на ВОП/. С 4 постановление от 10.06.2019г. на ВОП наказателното производство е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, поради смърт на дееца. Следователно, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на лицето, сочено от ищците като делинквент, застрахован при ответника, които не са предмет на присъда или друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 от НПК, подлежат на разрешаване от гражданския съд.

Между страните не са спорни в тази инстанция следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, които безспорно се установяват и от събраните доказателства : валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” , сключено с ответника ЗД „Дженерали застраховане“ АД за увреждащия товарен автомобил „MERCEDES 312 D“ рег. № Х ХХХХ ХХ, обективирано в застрахователна полица № BG/08/118002677312 със срок на валидност от 17.09.2018г. до 16.09.2019г.; настъпване на ПТП, в срока на действие на договора, на 01.10.2018г.; причинена смърт на лицето Д. К. О, който е пътувал в застрахования товарен автомобил на предната дясна седалка.

Презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на застрахованото лице за настъпване на вредите не е оборено, а напротив - за виновност на дееца е проведено успешно насрещно доказване с поискани от ищците доказателства и доказателствени средства.

За установяване механизма на ПТП и техническите причини за неговото настъпване е назначена от първоинстанционния съд съдебно – автотехническа експертиза. Вещото лице, на което е възложено изготвяне на заключение, разполага с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите, компетентността му не е под въпрос, и няма основание съдът да откаже възприемането на предложените от него изводи по релевантните факти, за които несъмнено се изискват специални знания, с изключение на изводите на факти, основани на свидетелски показания, събрани в досъдебното производство.

Установява се по безспорен начин въз основа на заключението на САТЕ и съставения от служители на КАТ протокол за ПТП от 01.01.2018г., че отговорността за инцидента е на Н П. С., който, управлявайки т. а. „Мерцедес 5

312 D“ рег. № Х ХХХХ ХХ, с превишена за участъка скорост– над 100 км/ч, при мокра пътна настилка и наличие на локви с голяма дължина по пътното платно, преминал през локва и изгубил управление над автомобила; превозното средство излязло извън пътното платно отляво и последвал удар в масивно многостволово дърво, в резултат на който водачът и пътникът Д. К.

О починали на място.

Според заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза, което също се кредитира изцяло от въззивния състав, причина за смъртта на пътуващия на предната дясна седалка на товарния автомобил Д. К. О са получени при произшествието черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, несъвместими с живота. Установената концентрация на алкохол в кръвта на водача Н С. от 2.6 промила съответства на тежка степен на алкохолно опиване в стадий на елиминация.

Малолетната ищца Г. Д. К., род. 26.01.2017г. е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването на кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, тъй като видно от представеното удостоверение за наследници, е дъщеря на починалото лице Д. К. О.