Решение № 1421 от 02.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. Варна, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110202936 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на жалба предявена от "Децим 13“ ЕООД с ЕИК 207082817 със седалище гр. Варна, управлявано от Р.И.И. против НП № 03-2400135/29.05.2024г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, с което на основание чл. 415, ал. 3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство въз дружество се представлява от адв.А., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество се излагат аргументи, че неправилно е била приложена санкционната норма, приема се, че непредставянето на изискани документи не се приравнява на неоказване на съдействие на контролен орган или на противозаконно пречене на контролен орган да изпълни служебните си задължения, визира се като нарушена и нормата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като не била ясна датата на извършване на нарушението и не ставало ясно кое мястото на извършване и се иска НП да бъде отменено и да бъдат възложени направените по делото разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, излага аргументи в подкрепя на становището, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, че нарушението е безспорно доказано, както и неговото авторство, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 27.03.2024г. служители на Д”ИТ” Варна, сред които и св.Д., съвместно със служители на ОД на МВР-Варна, НАП-Варна и и др. институции посетили обект - питейно заведение „Наргилебар Инцидент", находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов" №81, стопанисван от „Децим 13" ЕООД с ЕИК 207082817. В обекта бил удтановен да полага труд А.М.Х.,изпълняващ длъжността барман, който попълнил декларация относно начина на полагане на труд и клаузите на ТПО.На същото лице била връчена адресирана до работодателя призовка, в която били описани изисканите 1 за проверката документи по възникване, изменение и съществуване на трудовите правоотношения с наетите лица и свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и времето, в което следва да бъдат представени-02.04.2024г.На тази дата изисканите документи не били представени, което било отразено в КП от 02.04.2024., приложен по преписката.

Предвид горното св.Д. провел телефонен разговор с управителя на дружеството - Р.И.И., в който било поискано удължаване на срока за представяне на изисканите с призовките документи.При този разговор срокът за представяне на документите бил удължен с няколко дни.

До изтичане на определения нов срок за явяване и представяне на документи, в Дирекция „Инспекцията по труда" гр. Варна не се явил управителят на „Децим 13" ЕООД с ЕИК 207082817 или упълномощен представител, или друг представител на дружеството, не бил представен нито един от изисканите за проверка документи, не постъпило писмо, телефонно обаждане, факс или друг вид уведомление за наличие на обективна невъзможност за явяване и представяне на документи от работодателя, поради което на 16.04.2024г. бил съставен констативен протокол, в който било отразено , че та 16.04.2024г. не са постъпили изисканите документи, нито е имало искане за промяна на датата, посочена в призовката.

Предвид горното св.Д. приел, че „Децим 13" ЕООД с ЕИК 207082817 в качеството си на работодател не е представил изисканите за проверката документи, подробно описани в призовките, като с това работодателят не е оказал съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции, като също така приел, че нарушението е извършено на 16.04.2024г. в гр. Варна, ул.

„Христо Самсаров" № 2а, Дирекция "Инспекция по труда" Варна, в който ден е следвало работодателя да представи изисканите документи, поради което на 29.04.24г. съставил срещу „Децим 13” ЕООД АУАН, за нарушение на чл.402 ал.2 от КТ, в който описал приетото за установено нарушение, квалифицирано като такова по чл.402 ал.2 от КТ.АУАН бил съставен в присъствието на представляващият дружеството нарушител и връчен по надлежния, като представляващият дружеството го подписал без възражения.

В законоустановеният срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на него и на материалите по преписката на 29.05.2024г. АНО издал обжалваното НП, с което на основание чл. 415, ал. 3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на въз.дружество, като му е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

В с.з. за установяване на факти и обстоятелства, касаещи предмета на делото, бе проведен разпит на св.Д., от показанията на който се установи, че в действителност призовката за предоставяне на документи е била връчена на служител в дружеството и че срокът за представяне на документи е бил удължаван в телефонен разговор, но до коя дата- не се установи по безспорен и категоричен начин.Посочените дати от св.Д. са в периода 16.04.2024г. до 18.04.2024г., без да са били документирани съответните разговори.

Посочената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, които са кореспондиращи помежду си и взаимодопълващи се и съдът напълно ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е Изпълнителният Директор на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице.

Процесното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Варна, видно от приобщеното по делото заверено копие на на Изпълнителния Директор на ИА"ГИТ".

АУАН е съставен от компетентно лице – свид.Д., който към момента на съставянето му е 2 изпълнявала длъжността " инспектор" в Д"ИТ"Варна.

Административно-наказателното производство се е развило в рамките на преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Съвсем основателни са възраженията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че не е ясна датата на извършване на нарушението и липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, досежно датата на извършване на нарушението.

На първо място следва да се отбележи, че декларативното посочване на определена дата , за която се приема, че има извършено административно нарушение, не компенсира липсата на факти в тази насока.В тази връзка следва да се отбележи че изобщо не е посочен първоначалният срок, в който дружеството е следвало да представи изисканите документи.

На второ място се визира телефонен разговор на 12.04.2024г. с управителя на дружеството, съгласно който срокът за представяне на документи е удължен с четири дни/ въпреки, че срокът съгласно писмените доказателства по делото е бил до 02.04.2024г./ По делото липсват каквито и да било доказателства, до кога е бил продължен срокът за представяне на документи, като от гласните доказателства се установи, че този срок е бил в периода 16.04.2024г.-18.04.2024г., но до коя дата точно- доказателства по преписката липсват, липсват и факти в АУАН и НП.Липсата на факти, касаещи датата на извършване на нарушението, съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, поради което възраженията в тази насока се споделят.

Освен горното, от съдържанието на нормата на чл. 402, ал. 2 от КТ следва изводът, че задължение на работодателя е да окаже съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. За да възникне посоченото задължение е необходимо, обаче, контролните органи да са изискали съдействие от работодателя, съответно да са го осъществили по установения за това ред. Видно от приобщеното чрез АНП копие от призовка, същата е връчена на служител в проверявания обект, стопанисван от санкционираното дружество, а именно – на лицето осъществяващо трудовите функции на длъжност "барман" . По делото не е представено пълномощно, което удостоверява наличие на представителна власт на служителя в отношенията между работодателя и контролните органи на ДИТ – Варна. Служителят в търговското предприятие единствено подпомага търговеца във фактическото изпълнение на търговската дейност и в тази връзка е търговски помощник, но не и пълномощник. С оглед на изложеното служителят А.М.Х. не се явява упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, чрез връчването на призовка на когото да е реализирано надлежно искане за съдействие от дружествотожалбоподател. Поради изложените съображения, съдът намира, че неоказаното съдействие в посочения в призовката срок се явява несъставомерно, доколкото такова не е изискано от работодателя чрез упълномощен негов представител.Твърденията, че в последствие са били провеждани разговори с представляващия дружеството, не са удостоверени по никакъв ред и няма как да се установи, какви точно разговори са били проведени и каква е била реалната договорката между страните, относно срокът за представяне на документи.

Предвид горното съдът намира , че неправилно е бил приложен и материалния закон, поради налагане на наказание за нарушение, за което не е било безспорно установено, че е извършено от дружеството.Освен фактът, че призовката е била връчена на лице, за което няма доказателства да е било упълномощено, в НП изрично се сочи, че нарушението е извършено на 16.04.2024г..Всеизвестно е, че неизпълнение на задължение, обвързано с определен срок, е на лице на първата дата след изтичане на определения срок, ако срокът е изтекъл в работен ден, какъвто е настоящият казус.Дори и да се приеме, че в телефонен разговор с представляващият дружеството е бил определен нов срок за представяне на документи-16.04.2024Г./ за което няма категорични доказателства по делото/ то няма как на тази дата да има извършено нарушение, тъй като нарушение би могло да бъде извършено единствено в деня, след изтичане на договорения срок.

Предвид констатираните нарушения на процесуалния и материалния закон, НП следва да бъде отменено.

Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение, съдът установи следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ . Нормата на чл.143 ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.