Решение № 1380 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. В., 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Р. Ш.

Членове:

Ю. Р. Б. мл.с. А. В. Цв. при участието на секретаря Е. Н. И. като разгледа докладваното от мл.с. А. В. Цв. Въззивно гражданско дело № 20223100501871 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 260313/13.06.2022 г., постановено по гр. дело № 2282/2021 г. по описа на ВРС са подадени следните въззивни жалби:

1.) Въззивна жалба от М. Н. Н., чрез процесуален представител адв. Г. К., срещу частта от решението, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за осъждане на ответника Прокуратурата на Р. Б. за разликата над присъдената сума от 5 000 лева до пълния размер на претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от 20 000 лева, представляваща причинените на ищеца неимуществени вреди за периода 26.02.2013г. 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП - В., за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на ВРС, потвърдена с Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по описа на Окръжен съд-В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят излага твърдения, че обжалваната част решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на принципа на справедливостта, залегнал в нормата на чл.

52 от ЗЗД, вследствие на което погрешно е определен размерът на дължимото в негова полза обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Неправилно съдът е приел от фактическа страна, че от събраните по делото доказателства не се установява промяна в отношението на обкръжението на ищеца, тъй като в тази насока били показанията на свид.

М.. Първоинстанционният съд омаловажил факта, че повдигнатото обвинение било за тежко умишлено престъпление, което предвид липсата на предходна негова съдимост се отразило 1 изключително негативно на психиката му. На следващо място жалбоподателят сочи, че предвид установеното с проведената по делото СПЕ дисоциално разстройство, раздялата с тогавашната му приятелка е имала силно неблагоприятно въздействие и го е възпрепятствал занапред да създаде връзка, респективно семейство. По гореизложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковата претенция в пълния предявен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна.

2.) Въззивна жалба от Прокуратурата на Р.Б. срещу частта от решението, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. Н. Н. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди за периода 26.02.2013г. 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП - В., за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на ВРС, потвърдена с Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по описа на Окръжен съд-В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят изразява становище, че решението е неправилно, поради недоказаност на факта, че ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от друга, респективно същите да са в пряка и непосредствена последица от наказателното производство, водено срещу него. По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, сочи, че не са събрани доказателства, пораждащи обективната му отговорност, а именно: настъпили за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпадането му в депресивни състояния, отдръпване на близки и приятели, преместване в друго населено място, други негативни влияния върху психиката на ищеца с оглед воденото срещу Н. наказателно производство. В допълнение на установеното от първоинстанционния съд, че твърденията за самоизолация на ищеца във връзка с воденото срещу него наказателно производство са недоказани, посочва, че при изследването на последния във връзка с изготвената СПЕ вещото лице не е могло обективно и безсъмнено да установи достоверни ли са думите на освидетелстваното лице, с оглед факта, че същото е страна в производството и е заинтересовано от изхода на делото, и то без да бъде извършена преценка и комплексен анализ на миналите събития. Жалбоподателят оспорва още мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която е прието наличие на действия от страна на длъжностни лица, противоречящи на норми на материалното и процесуално право, явяващи се в причинно-следствена връзка с причинени неимуществени вреди на ищеца. На следващо място оспорва размера на определеното обезщетение като прекомерно завишен, предвид предмета и правната квалификация на воденото наказателното производство. Макар съдът да е определил обезщетение по-малко от исканото от ищеца, сочи, че сумата от 5000 лева е несъответна на разумния срок на провеждане и приключване на цялото наказателно производство, както в досъдебната, така и в съдебната му част, на липсата на данни взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка" срещу ищеца да го е възпрепятствала по какъвто и да било начин. Въз основа на изложеното моли за отмяна решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция. В условията на евентуалност претендира намаляване на размера на присъденото обезщетение в съответствие с критериите на справедливостта по чл.

52 от ЗЗД, към които препраща разпоредбата на §1 на ЗР на ЗОДОВ.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано пред ВРС въз основа на подадена от М. Н. Н. искова молба срещу Прокуратурата на Р.Б., с който предявени иск правно основание чл. 2, 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода 26.02.2013г. - 29.02.2016г. в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 26.02.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК по досъдебно производство № 374/2013г. по описа на Второ РУП - В., за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на ВРС, потвърдена с Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/2015г. по описа на Окръжен съд-В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-29.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 26.02.2013г. по образуваното ДП №374/2013г. по описа на Второ РУП-В. за това, че: на 21.02.2013г. в гр. В., се заканил на К. Хр.К. в с престъпление против неговата личност - с убийство и това заканване възбудило у К. Хр. К. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Обвинението било за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода до шест години В хода на производството му била определена мярка за неотклонение „Подписка“. По повдигнатото обвинение срещу него бил внесен в съда обвинителен акт, по който бил образуван НОХД № 5046/2013г. Наказателното производство срещу него приключило с Присъда № 27/30.01.2014г., постановена по НОХД № 5046/2013г. на ВРС, с която подсъдимият е признат невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. Същата била потвърдена с решение на ВОС от 14.05.2014 г. По искане на Главния прокурор производството било възобновено с решение на ВКС от 24.02.2015 г. При новото разглеждане била постановена нова присъда, с която М. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца", чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, както и наложено наказание пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година и шест месеца. Присъда на Окръжен съд-В. е отменена изцяло от състав на Върховен касационен съд с Решение № 314/29.09.2015г. по к.н.д.№ 955/15г. и върнато на друг състав на въззивната инстанция. С окончателно Решение № 53/29.02.2016г. по ВНОХД № 1332/15г. по описа на Окръжен съд-В. била потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 5046/2013г. на Районен съд-В..

Ищецът сочи, че въз основа на повдигнатото срещу него обвинение за извършено тежко престъпление, в продължение на повече от три години е живял в състояние на силен страх, стрес, безпокойство, потиснатост и срам. Твърди, че наказателно преследване създало огромен отзвук както сред всички негови близки, приятели и съседи. Излага се, че след инцидента и повдигането му на обвинение той се затворил в себе си, тъй като бил подложен на ежедневен психически тормоз най-вече от съседите си. След узнаване в какво престъпление е бил обвинен, приятелката му преустановила връзката им и се разделили.

Нарушено било нормалното общуване с близките му, чувствал се унизен и с накърнено достойнство.Малкото на брой негови приятели се отдръпнали и спрели да общуват с него.

Воденото наказателно преследване се отразило негативно върху психиката на ищеца, станал изключително затворен и недоверчив към околните, включително и към околните. Отзвукът от случилото се го принудил да се премести от гр. В. в гр. Ш., където да помага на родителите си в семейния бизнес. Твърди се, че в хода на делото бил психически разстроен, притеснен и страдал от често главоболие, не можел да спи и да се храни, обхванала го депресия и у него нахлули суицидни мисли. Въз основа на гореизложените съображения обосновава твърдението си, че справедливият размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лева, за присъждането на каквото отправя искане към съда. Претендира разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от Прокуратурата 3 на Р.Б., с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът твърди, че не са налице основания за ангажиране на обективната му отговорност. Оспорва причинените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, като намира, че същите не са подкрепени с доказателства за настъпването им.

Излага се, че психичното състояние на ищеца било обект на анализ по приетата в ДП СПЕ, която установила, че ищецът страда от дисоциално разстройство на личността, поради което той следвало да установи липсата на тези признаци преди датата на образуване на наказателното производство и причината връзка между асоциалното поведение и преживения стрес от наказателното преследване. Счита се, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за изключване отговорността на Прокуратурата, поради наличие на социално укоримо поведение на ищеца, с което е станал причина за процесуалната активност на свидетеля К.. Релевира възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът с действията си допринесъл за настъпване на вредите, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено. Намира, че наказателното преследване е приключило в разумен срок с оглед неговата продължителност, преминало неколкократно през всички съдебни инстанции. Сочи,че по отношение на ищеца не е взимана тежка мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. Намира, че размерът на исканата обезвреда не е съобразен със социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, респективно същата е завишена. Релевира възражение за погасяване с тригодишна давност на претенцията за лихви, като с уточнителна молба от 26.04.2021 г. посочва, че началния срок е 16.02.2018 г., а не както първоначално е посочил 16.02.2016 г. Сочи се, че Прокуратурата не е ставала причина за отлагане на заседания по делото в съдебна фаза на процеса, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, като действията по разследване били сведени до няколко разпита на свидетели. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на исковата претенция.