Решение № 726 от 02.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Варна, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100500946 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано, както следва:

1.По Въззивна жалба на Ж. Д. С., чрез адв. П. срещу Решение № 453 от 10.02.2025 година, постановено по гр. д. № 10 363/2024, по описа на РСВарна, в частта, с което е бил отхвърлен предявения от молителката Ж. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***** срещу С. К. С., ЕГН **********, с адрес:

*****, иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижими имоти и при следните квоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-1864/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище - апартамент №11, с адм. адрес: гр. Варна, *****, намиращ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** съгласно схема, а по предходен документ за собственост: находящ се на бул. „Карл Маркс" шестнадесети подрайон на гр.

Варна, разположен на трети етаж съгласно схема, със застроена площ от 89,53 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет и входно антре, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: ***,

***, под обекта: ***, над обекта: 1

***, ведно с прилежащо избено помещение 011 с площ от 3,84 кв. м, при граници по документ за собственост: изток - коридор, запад - зелени 1 площи, север - изба на ведомствени апартаменти и коридор, юг - изба на Ж. П., горе - магазин, както и 2,0462% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от ПИ с идентификатор ***, при квоти: 1/3 ид. ч. за Ж. Д. С. и 2/3 ид. ч. за С. К. С., както и в частта, с която се отхвърля искането на Ж. Д. С., ЕГН **********, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на С. К. С., ЕГН **********, да й заплаща сума в размер на 338.33 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й 1/3 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с падеж всяко трето число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Според изложените в жалбата оплаквания, решението се явява неправилно и необосновано. Сочи се още, че то противоречи на закона, т.к. извършеното възражение от страна на ответника е било извън едногодишния срок. Отделно от горното се прави разбор на представените по делото писмени и гласни доказателства, като се твърди, че ВРС е тълкувал същите превратно и оттам акта му се явява необоснован. Излага се още, че съдът неправилно кредитира показанията на свидетелите К. и М., а не се дава вяра на разпитаните в полза на ищцата свидетели.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемия С.

К. С., чрез адв. Х., с които се оспорва жалбата и се навеждат съображения в подкрепа на съдебния акт. Моли се същия да бъде потвърден.

2. По делото е постъпила и Частна жалба Вх.№ 28430 от 27.03.2025 година против Определение № 3239 от 12.03.2025 година. С него се излага, че определението се явява неправилно и че от изхода на спора зависи дължимостта на държавната такса. Искането е то да бъде отменено.

Против частната жалба е постъпил отговор от страна на въззиваемия С.

К. С., чрез адв. Х., с която се излага, че определението е правилно.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована не се явява, но чрез адв. П., която моли решението в атакувана част да бъде отменено.

Въззиваемия С. С., също редовно призован, не се явява, но чрез адв. Х. оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, както и като съобрази доказателствата по делото и застъпените от страните становища, ВОС, намери за установено следното:

Страните не спорят, а и съдът резонно е приел, че Ж. Д. С. и С. К. С. са сключили граждански брак на 05.05.1985 година. Последния е бил прекратен с развод по взаимно съгласие на 28.04.2021 година, с приобщеното по делото Решение №261493/28.04.2021 г., постановено по гр. д. №15123/2020 г. по 2 описа на РС – Варна.

Не е спорно също така, че 28.01.2011 година е бил сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който К. С.

К. прехвърлил на сина си С. К. С. недвижими имоти в землището на с. Орлова могила, общ. Добрич, област Добрич - гореописаните четири ниви, както и имот, в местност „Владимировски път", с площ от 9,501 дка, съставляваща имот №113087 по плана за земеразделяне на землището на селото, и имот в местност „Карапелитски път", с площ от 10,500 дка, съставляваща имот №103097 по плана за земеразделяне на землището на селото, а той се задължил да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, докато е жив, като му осигури спокоен и нормален начин на живот, какъвто е водил досега, което се установява от съставения НА №29, том I, рег. №443, дело №17/2011 г. на нотариус с №177 и с район на действие: ДРС, вписан в СВп – Добрич.

По делото е налична Разписка, издадена от Р.Ф. на 12.10.2012 година, според която на посочената дата издателят на разписката предал на сестра си Ж. Д. С. сумата от 18 000 лева, за да закупи тя жилище на бул. „Вл.

Варненчик“, срещу задължението сумата да бъде върната до края на 2015 г., както и разписка, издадена от Ж. Д. С., според която на 12.10.2012 г. тя получила от брат си сумата от 18000 лв., необходима за закупуване на апартамент в гр. Варна, *****, и се задължила да му ги върне до 31.12.2015 г. на три вноски.

Видно е също така, че на 16.10.2012 година е сключен Договор покупко – продажба, с който С. К. С. и Ж. Д. С. продали за сумата от 1100 лв. недвижим имот в землището на с. Орлова могила, общ. Добрич, обл. Добрич, представляващ горепосочения недвижим имот в местност „Карапелитски път", с площ от 10,500 дка, което се установява от съставения НА №134, том VII, рег. №7398, дело №861/2012 г. на нотариус с №330 и с район на действие:

ДРС, вписан в СВп – Добрич.

Видно е също от писмените доказателства, че на 17.10.2012 година е сключен Договор покупко – продажба, с който Е. С. К. и М. С. К. са продали на С. К. С. 2/3 ид. ч. от гореописания апартамент №11 с ид.

***, ведно с прилежащото му избено помещение, което се установява от съставения НА №29, том II, рег. №2999, дело №196/2012 г. по 3 описа на нотариус с №115 и с район на действие : ВРС, вписан в СВп – Варна, срещу цена от 46600 лв., която сума купувачът се задължил да заплати на продавачите по банков път в деня на подписване на нотариалния акт.

Видно е още, че на същата дата бил сключен договор за дарение, с който К. С. К. дарил на сина си С. 1/3 ид. ч. от апартамента, заедно с прилежащото му избено помещение, което се установява от съставения НА №30, том II, рег.

№3000, дело №1967/2012 г. на нотариус с №115 и с район на действие: ВРС, вписан в СВп – Варна.

По делото е представено Удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД на 22.11.2024 година, от което е видно, че К. С. К. е притежавал банкова сметка в евро, открита на 17.08.2012 година и закрита на 19.01.2012 година.

От удостоверението се установява, че на 17.10.2012 година е нареден превод в размер на 11939.53 евро по сметка с титуляр М. С. К. с основание „покупкопродажба недвижим имот“, както и превод в размер на 11939.53 евро по сметка с титуляр Е. С. К. със същото основание. Към 17.08.2012 г. паричният еквивалент на сумата от 11 939.53 евро възлиза на 23 351.69 лева.

От представените писмени документи става ясно още, че на 24.05.2015 година е починала майката на С. С. - Н. Х.а К.а, видно от представеното извлечение от акт за смърт, издадено въз основа на акт за смърт №354/25.05.2015 г. от Община Варна, както и че на 23.09.2017 година е починал бащата на С. С. - К. С. К..

Пред ВРС са били събрани свидетелски показания в полза и на двете страни:

Свидетеля Р.Ф. Ф. – брат на ищцата е посочил, че отношенията между сестра му и родителите на вече бившия й съпруг били идеални. Бил чувал, че тя винаги им помагала в домакинството, особено след като Н. починала и осемдесетгодишният К. не можел да се справя сам. Свидетелят счита, че тримата не били в лоши отношения, но не бил живял с тях. Родителите на С. живеели във вход, съседен на сградата, в която живеели двамата с Ж., в кв.

„Трошево“. Свидетелят не знае кой живее в съвместното им жилище след раздялата им през 2019 г., но твърди, че тя му е споделяла, че била изгонена и нямала достъп до апартамента. Излага, че за закупуване на апартамента не им достигали пари, затова той дал на сестра си 18000 лв. в брой, за което съставил документ. Сестра му му върнала парите през 2015 – 2016 г. на различни части.

4

Ден или два преди да й даде парите, Ж. и С. продали някакви земи, а и сестра му имала спестени пари. Ж. и С. имали две дъщери – С., която от 10 г. живеела със семейството си на „Траката“, и К., която живеела при приятеля си, но свидетелят не е сигурен за последното.

Свидетелката А. М.Й. – също разпитана в полза на ищцата сочи, че през 2012 година Ж. и С. си купили апартамент от роднина на С., като 2/3 се платили от Ж., която я помолила за пари, защото не им достигали 2/3 от сумата. След това тя се обърнала към брат си за тази сума. Продали и нива, която била на тяхно име. След като закупили апартамента, започнали да живеят в него и да го ремонтират. Живели в него до 2019 година, когато С. изгонил Ж. от жилището и й взел ключа, а след развода им продължил да живее там. Имали две деца – С., която била омъжена и с дете и живеела при съпруга си от около 10-12 г., и К., която живеела при приятеля си. Родителите на С. живеели в същия блок, през вход, където С. и Ж. закупили жилището. Те били в добри отношения с Ж. – уважавали я, разчитали на нея. Свидетелят предполага, че до смъртта на Н. през 2015 г. С. и Ж. заедно са се грижили за родителите му. След това К. започнал да разчита на Ж. за готвене, за пране и за чистене – понякога тя ходела при него, а друг път – той ходел да се храни при тях.

По други на показанията на свидетелите, разпитани в полза на С.:

Свидетелката Е. К. – леля на С. сочи, че родителите на С. не одобрявали Ж. за негова съпруга; сочи още, че продажната цена от 46 600 лева за процесния апартамент била платена от брат й К. по банков път, за да даде имота на единственото си дете. Тя и двамата й братя се разбрали, понеже С. нямал жилище, да наследи това жилище, но не искали Ж. да е собственик. Ж. нямала достъп до апартамента. Н. била недоволна от снаха си, която блага дума не й казвала и не й помагала така, че да е доволна, и от нея починала.

Земите в Добрич били прехвърлени на С., за да може той да получава арендното плащане. Бащата на С. не искал прехвърлянето на нивите да бъде обвързано с Ж., защото не бил в 6 добри отношения с нея. С. се грижел за родителите си - готвил им, чистил им и взаимно си помагали. Преди да купят апартамента С. и Ж. живеели под наем. Страните по делото имали две дъщери, по-малката от които живеела при С. в жилище до църквата „Св. Илия“и той я издържал, защото тя не работила.

5

От показанията на М.Д. М. – разпитан в полза на С., се установява, че той познавал С. и баща му от преди 1989 година и че тогава С. се занимавал с настройка на таксиметрови апарати. К. споменавал, че иска да дари на сина си процесния апартамент. Той надплатил на брат си и сестра си техните дялове, за да има къде С. да живее със семейството си. Искал да дари на единствения си син. К. имал земеделските земи някъде из Добруджа, които прехвърлил на С., за може сина му и съпругата му да гледат родителите на С. и той да взема рентата. Бащата на С. споделил със свидетеля, че двамата със съпругата му не били доволни от сключения брак с Ж., защото последната никога не се интересувала от тях. С. и Ж. имали две деца.

От приетото по делото заключение по Съдебно- оценителната експертиза, изготвено от вещото лице А. В., става ясно, че наемната стойност на апартамент възлиза на 1015 лева месечно.