Решение № 979 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100509020 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7643 от 06.07.2022 г. на СРС, 39 с - в, по гр. д. № 63314/2021 г. г. са отхвърлени изцяло исковете с правна квалификация чл. 439 от ГПК - за признаване за установено, че Д. Т. Т. ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК :

*******, следните суми: сумата 2 203. 04 лв. за доставена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. до 04.2015 г„ сумата от 196. 60 лв. лихва за забава плащането на главницата за периода 30.06.2003 г. до 29.10.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.06.2016 г. по гр. д. № 71156/2015 г. по описа на СРС, 38 състав. Ищцата е осъдена за разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Д. Т. Т., чрез представителя й. Излага съображения, че решението е незаконосъобразно и необосновано, не е съобразено с материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства. Неправилно съдът приема, че вземанията са дължими от ищцата и не са погасени по давност, като счита, че се прилага 5 - годишната, а не 3 - годишна давност за вземанията, като такива за периодични платежи, по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Съдът не е съобразил обстоятелството, че във връзка с издадената заповед по чл. 410 ГПК не проведено исково производство и не е постановявано решение. Счита, че давността е 5 - годишна само ако вземането е установено с влязло в сила решение. Поддържа, че доколкото давността е 3 - годишна от влизане в сила на заповедта, тя е изтекла. Неправилно съдът е приел, че погасителната давност е прекъсвана многократно в изпълнителното дело с налагане на запори, насрочване на описи и оценка на движими вещи, които не са осъществени и не прекъсват течението на давността. Излага и съображения, че това са действия по проучване имуществото на длъжника, които не прекъсват давността.

Поддържа, че за да се приеме за прекъсната давността, трябва да е поискано извършването на действие от взискателя и същото да е предприето от ЧСИ. В случая не са подавани молби от взискателя за предприемане на конкретни действия. Моли да се отмени решението и 1 исковете да са уважат. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага доводи, че решението е законосъобразно, обосновано и постановено при съобразяване на доказателствата и материалния закон. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. В случая съдът приема, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 16.06.2016 г. по гр. д. № 71156/2015 г. по описа на СРС, 38 с-в, по който е образувано изп. д. № 20168630401967, по описа на ЧСИ С.Х, за посочените в исковата молба суми и на посочените основания. Не е спорно, че в случая не е провеждано исково производство, а заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила, като неоспорена от длъжника в срока по чл. 414 ГПК.

От приетия пред СРС препис от изп. д. № 20168630401967 по описа на ЧСИ С.Х се установява, че делото е било образувано по молба, подадена от ответника на 08.07.2016 г. В молбата на съдебния изпълнител е възложено да проучи имуществото на длъжника, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. На 03.08.2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Д. Т. Т..

На 03.08.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК" ЕАД, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника Д. Т. Т. открити в банката, получено от банката на 09.08.2016 г., като от този момент се счита за наложен запора върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК" ЕАД.

На 03.08.2016 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя ЕТ „ЗИВ - З.

А.“, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. Т. Т..

Съобщението е получено на 11.08.2016 г.

На 19.08.2016 г. е изпратена съобщение до Д. Т. Т., с което я уведомяват за конституирането на НАП като присъединен взискател по изпълнителното дело.

С молба от 11.05.2018 г., подадена от взискателя „Топлофикация София" ЕАД по процесното изпълнително дело, е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и налагане на запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсия на длъжника.

На 18.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „УниКредит Булбанк" АД, получено от банката на 21.03.2029 г., с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника Д. Т. Т. открити в банката.

Със запорно съобщение от 18.03.2019 г. изпратено до ЕТ „ЗИВ - З. А.“, получено на 22.03.2019 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Д. Т. Т..

2

На 23.04.2019 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим имот, а именно 1/2 идеална част от имот № 744, за който е образуван УПИ XXI, с площ 600 кв. м., в квартал 7 по плана на село Владимирова, община Бойчиновци, област Монтана, ведно с находящите се в имота масивна жилищна сграда, паянтова сграда - лятна кухня, паянтова сграда - селско стопанска постройка и други подобрения. От извършените отбелязвания е видно, че възбраната е била вписана в Служба по вписванията - гр. Монтана на 15.05.2019 г.

На 18.02.2020 г. е подадена нова молба от „Топлофикация София“ ЕАД по процесното изпълнително дело с искане за проучаване за наличието на банкови сметки, сейфове и трудови договори, като в случая че не се открият такива да се насочи изпълнението към опис и оценка на движими вещи собственост на длъжниците с цел изнасянето им на публична продан.

С постановление от 19.05.2022 г. на ЧСИ изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК - поради непоискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на две години.

По делото съдебният изпълнител на 21.09.2016 г. и на 10.07.2019 г. е извършил разпределение на суми в полза на взискателя. Според два броя платежни нареждания, съдебният изпълнител е превел на взискателя сумите от 242. 45 лв. и 13. 82 лв. представляващи частични плащания по изпълнителното дело.

По съществото на спора по реда на въззивната проверка, като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното:

Както сочи и СРС, разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

В случая по делото е безспорно, че изпълнителният лист, по който е образувано процесното ИД е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, в хипотезата на чл. 416 ГПК, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК, при влязла в сила заповед за изпълнение, без да е провеждано испълнително производство. Според действащите норми на ГПК заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения според настоящият въззивен състав разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило независимо, че исково производство не се провежда, какъвто е процесния случай.

По спорните въпроси - дали поради непредприемане на действия по прекъсване течението на давността, правата на ответника за изпълнение относно вземането по изпълнителния лист са се погасили по давност, както и каква е продължителността на давностния срок за вземанията, когато са установени само въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въззивният съд приема следното, в допълнение към изложеното от СРС:

Следва да се посочи, че по сега действащата уредба, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на 3 давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, тъй като по ГПК, заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес. Влязлата в сила заповед, поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, е основание за прекъсване на давността по отношение на заявеното вземане по силата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, доколкото е налице конклудентно признаване на вземането по издадената заповед.

Настоящият състав споделя изводите на СРС, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК) се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо.

Този извод са налага поради факта, че длъжникът не може повече да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл.

439 ГПК - същите са преклудирани. След влизане в сила на заповедта, установеното в нея вземане става ликвидно - безспорно установено по основание и размер. Този ефект настъпва по силата презумпцията, че липсата на оспорване от страна на длъжника по заявеното от кредитора вземане, съставлява признание на вземането, поради което същото се приема за безспорно установено, както е заявено.

Следователно, влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет, като спор между същите страни н а същото основание и за същото вземане вече е недопустим. Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено нещо. Тъй като ефектът е като на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането с влязло в сила решение, независимо, че не е проведено спорно производство, въззивният съд споделя изцяло становището на СРС, че в разглежданата хипотеза приложение ще намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. При това срокът на новата давност за вземанията, установени с влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК ще е пет години, а не три години, както поддържа ищцата в жалбата си.

С влизане в сила на заповедта за изпълнение, след изтичане срока за възражение по чл. 114 ГПК, давността е прекъсната и от тази дата, е започнала да тече нова давност - т. е. най - късно от датата на издаване на изпълнителния лист на 16.06.2016 г., при липса на конкретни данни за изтичане на срока по чл. 114 ГПК.

По отношение прекъсването на срока на течение на давността по време на изпълнителното производство, въззивният състав също се солидаризира с изводите на СРС, който съд е съобразил задължителното тълкуване на ВКС дадено в мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. Според него в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят е този, които чрез своите действия и активност следва да поддържа висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи.

ВКС приема, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да се приложат различни изпълнителни способи, като давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно : „насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на 4 изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“