Решение № 17 от 25.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

Диана Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600275 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения М. П. К., чрез упълномощен защитник - адвокат К. А. - Адвокатска колегия - София за възобновяване на производството по НОХД №771/2020 по описа на PC-Ловеч и ВНОХД №262/22 на ОС - Ловеч, отмяна присъда Присъда № 12/19.04.2022г на Районния съд на гр. Ловеч и Решение № 18/01.03.2023г., оправдаване на осъдения, изменение на същата в полза на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание прокурор О. от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения че основният довод в искането е претендираната липса на неотложност относно хипотезата по чл. 161 ал.2 от НПК. Този въпрос обаче е отнесен по компетентност на съда, който е предвиден да даден необходимата санкция за извършеното процесуалноследствено действие, а не тълкуване на съда по съществото на делото.

Въпреки това в случая не само такава санкция е била надлежно получена като във вид на последващо одобрение, но и в последствие е съобразено от 1 решаващия съд в двете инстанции, на които е гледано делото. Освен това въпросът с неотложността не е в състояние да опорочи извършеното действие по разследването както се твърди в искането. Неизпълнението на текста на неотложен случай е неотносимо и към останалите принципи на наказателния процес, които са заявени в искането. На следващо място в искането се твърди наличието на прилагане на хипотезата на чл.9 ал. 2 като се претендира наличието на изключващото обществената опасност обстоятелство, каквато е крайната необходимост. В случая наличието на подобно оправдаващо обстоятелство е изключено от факта на липсата на непосредствена опасност, която е известна, че е основната предпоставка за наличието на крайна необходимост. В крайна сметка не се касае за две растения, а за два килограма листна маса в която се съдържа съответния активен наркотично действащ компонент. На трето място наложеното наказание на осъденото лице е съобразено изцяло с обстоятелствата по делото, включително и на чл.

55 от НК.

В съдебно заседание прокурор Л. от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че при постановяване на съответните съдебни актове не е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Както обстоятелствата относно събирането и приобщаването на доказателства и доказателствени средства, така и обстоятелствата относно значимостта на съответните доказателства като количество наркотично вещество, така и въпросите относно съдебното минало и данните на осъденото лице са били обстойни и съобразно доказателствата решени като факти от съответните съдилища и тъй като законът е приложен правилно, ще моля да не уважавате искането.

Осъденото лице изразява становище, че е намерил метода, който ми помага и е жив и здрав. Като види човек, че има някаква диагноза, която е нелечима, автоимунно заболяване, условията които е избрал е марихуана, която е от световен мащаб. Пример е Германия, където според лекарят, който е наблюдаващ и лекуващ, предписва ежемесечната доза, която следва да приемеш и тя идва по пощата. Количество, което е събрано в тези две растения е предвид факта на метода, който е решил да използва за извличане тинктурата от марихуаната. Нещо което го интересува, предимно тинктура да се изготви, не да използва готовата марихуана.

Процесуалния представител на осъдения адв. К. А., излага съображения, че поддържа подаденото искане. Пред ЕС в Люксембург, има постановено решение на 7.09.2023 г. и то тълкува европейското право, а именно в ситуация подобна на тази на молителя, когато има одобрено процесуално следствено действие, то съдът по същество следва да изследва дали са били налични предпоставките и съответно, ако установи, че има допуснати нарушения, то следва да се произнесе съобразно това в това число и да постанови недопустимостта на така събраните доказателства. С отказа на 2 двете инстанции по същество на делото да разгледат направените възражения срещу законността на извършеното претърсването и изземване, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на М. К.. От изключително значение е в това производство да се изследва обществената опасност на М.

К. и на извършените от него деяния и това че реално това което прокуратурата представя като доказателства е именно за отглеждане на две растения, което е абсолютния минимум. Прокуратурата сочи два килограма, но всъщност, ако полицията е влязла в дома по-рано, когато са знаели, нямало е да бъдат два килограма, а двадесет грама. Важно е да се установи кога е разбрала полицията. Конопът, който е държал К. са били части от именно тези растения. Важно е да се изследва и целта, с която г-н К. отглежда и държи този коноп, а това е именно третиране на неговото здравословно състояние „множествена склероза“. Тази употреба е научно обоснована и при него тази употреба е дала своите благоприятни резултати. М. К. има редки пристъпи, чийто интензитет успява да контролира. Според съдебномедицинската експертиза конвенционалното лечение на множествената склероза цели именно това което той е постигнал - по редки пристъпи с понисък интензитет. Това заболяване още не се третира и не се лекува.

Предприетото самолечение от М. К. има и допълнително благоприятни резултати, които да бъдат отчетени, а то е именно в смисъла на чл. 13 ал.1 от НК. При него не се наблюдава депресия и не се наблюдава паник атака.

Експертизата казва, че са характерни за болни от множествена склероза.

Също така от експертизата – „Предприетото от него лечение повлиява положително на приключването на заболяването като му давало увереност, че има контрол над себе си и го предпазва от отчаяние и чувство за провал“.

Тези факти е трябвало внимателно да бъдат изследвани от инстанцията по същество и тогава може би щеше да се приложил чл.13 ал.1 от НК или в крайна сметка можеше да бъде преквалифицирано деянието по ал.5 съответно на чл. 354а и чл. 354в от НК.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на посочените в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по 3 касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК.

Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С Присъда №12/19.04.22г. п о НОХД №771/20г. ЛРС е постановил:

Признава подсъдимия М. П. К. за виновен за това, че от неустановена дата до 01.10.2019 год. в гр. Ловеч, в дворно място засял и отглеждал два броя растения от рода на конопа наркотичен коноп /марихуана/, с общо нето тегло на изсушената листна маса от растенията 2695 грама коноп /марихуана/, със съдържание на активно действащия компонент тетрахидроканабинол 2,4 % и 23,4%, на обща стойност 16 170 лева, в нарушение на установените в чл.27 ал.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл.354в, ал. 1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК ГО осъжда на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 55, ал.3 от НК не налага предвиденото наред с наказанието лишаване от свобода по - леко наказание глоба. и ЗА ВИНОВЕН ЗА ТОВА, че на 01.10.2019 год. в гр.Ловеч, без надлежно разрешение, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл.30, чл.31 и чл.73 от същия закон държал високорискови наркотични вещества /съгласно Приложение № 1 към чл.3 т.1 -списък 1 -„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични-наркотичен коноп /марихуана/, с общо нето тегло 64,292 гр. със съдържание на активния наркотично действащ компонент-тетрахидроканабинол от 2,3 до 24,9%, на обща стойност 385,75 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 55, ал.3 от НК НЕ НАЛАГА предвиденото наред с наказанието лишаване от свобода по - леко наказание глоба. На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най – тежко наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното общо най – тежко наказание 4 лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода времето през което подсъдимия К. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед с рег.

№1762зз-187/01.10.2019 год. по ЗМвР.

На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК определя на подс. К. едно общо най – тежко наказание в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода по настоящето НОХД и по Споразумение №126/22.10.2019 г. по НОХД №730/2019 г. по описа на РС Ловеч, в сила от 22.10.2019г. На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.25, ал.3 от НК ПРИСПАДА от определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода изтърпяното наказание пробация по НОХД №730/2019 г. по описа на РС Ловеч, в сила от 22.10.2019 г., като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода времето през което подсъдимия К. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед с рег.

№1762зз-187/01.10.2019 год. по ЗМвР, взета по НОХД № 771/2020 год. по описа на РС Ловеч. Съдът се е произнесъл и по разноските и веществените доказателства по делото.

С решение №18/01.03.23г. по ВНОХД №262/22г. ЛОС, по жалба на подсъдимия, е постановил: Потвърждава присъда № 12/19.04.2022 г. по НОХД №771/2020 г. на Ловешкия районен съд. ОСЪЖДА М. П. К. да заплати по сметка на ОC-Ловеч сумата от 1 145. 00 /хиляда сто четиридесет и пет/ лева, представляваща разноски за вещи лица.

При горните съдебни актове, отговорът на ВТАС на оплакванията в искането за възобновяване е следния:

По първото оплакване.

В това оплакване се твърди допуснато процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалните права на М. К. (чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал.1, т. 2 НПК) е свързано с начин, по който двете инстанции по делото разбират възможностите за защита при неправилно приложение на понятието „неотложен случай" по смисъла на чл. 161 ал. 2 НПК при извършеното „претърсване и изземване" в дома на подсъдимия г-н К..