Определение № 2547 от 30.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2547 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борис Попов като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502288 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Кеш Пойнт България „ ЕООД, ЕИК 207079835 срещу Определение № 8 768 от 15.07.2026 г. по гр.д. № 12 857/2025 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 51 123/21.05.2026 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 1 895/22.04.2026 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 204 евро.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – адвокат С. К. Н., не е депозирал отговор на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 1 895/22.04.2026 г. по гр.д. № 12 857/2025 г. по описа на РС – Пловдив съдът е уважил предявеният от Я. Г.а А., ЕГН - ********** срещу „Кеш Пойнт България „ ЕООД, ЕИК 207079835 иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД - за осъждането на дружеството да заплати / върне / на А. сумата 49,24 евро, представляваща недължимо платена по Договор от 20.01.2024 г. за потребителски кредит неустойка за недадено обезпечение по кредита – поради недействителност/нищожност на клаузата, предвиждаща тази неустойка в тежест на потребителя.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищцата по делото е адвокат С. Н., оказаната от него на ищеца правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 3, предложение второ от ЗА – близък на адвоката. С казаното решение му е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 204 евро, за заплащането на което е осъдено ответното по иска „ Кеш Пойнт България „ ЕООД.

1

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от дружеството Молба вх. № 51 123/21.05.2026 г. за отмяна на решението в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално да се намали размера на същото поради прекомерност, която молба е оставена без уважение от районния съд с Определението № 8 768 / 15.07.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи, че присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА по конкретното дело не се следва, тъй като:

1/ Предявеният иск представлява злоупотреба с право като заведен единствено с цел увреждане интересите на частният жалбоподател за сметка обогатяването на един и същи адвокат – ищецът имал и други – още три, заведени дела срещу дружеството за недействителност / нищожност на сключени между тях договори за потребителски кредит, респ. на отделни клаузи от същите и връщане на недължимо платени суми по тях, като в нарушение на изискванията за добросъвестност адвокатът не съединил разглеждането на всички дела в рамките на един исков процес единствено с цел генериране на вземания за адвокатски възнаграждения; 2/ Договорът за правна помощ няма изискуемото се съдържание – няма дата, не е посочен предмета на делото и неговия номер, като така не може да се приеме, че правната защита е престирана именно за правния спор по настоящото дело, предвид че в същия вид и със същото съдържание били и договорите за правна помощ, представени по другите две дела, заведени от ищеца чрез същия адвокат срещу дружеството; 3/ Не било доказано основанието за безплатно предоставяне на правната помощ – ищцата да е близък на адвоката, като липсвало и посочване в какво се изразяват близките отношения. Относно размера на възнаграждението се поддържа, че при неговото определяне районният съд не се е съобразил с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 и въпреки ниската фактическа и правна сложност на спора го е присъдил в размер на минимума съгласно НВАР № 1/9.7.2004 г.. Изложени в тази насока доводи са и поддържаната по горе от частния жалбоподател недобросъвестност на процесуалния представител; че по спорния въпрос съществува значителна по обем и непротиворечива съдебна практика, както и че съдът следи и служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори.

По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта, осъждаща дружеството да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално изменение на решението чрез намаляване на това възнаграждение по размер.

Частната жалба е изцяло неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА са в случая налице, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.3, предл. второ – ищецът да е в близки отношения с адвоката. Наличието на това основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение, т.к. се касае за вътрешни отношения между страната и процесуалния й представител и преценката да престира безплатна помощ поради тези им отношения е само и единствено на адвоката.

Затова и не се дължи посочване в какво се изразяват близките отношения, съответно и тяхното доказване. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Договорът за правна помощ е за безплатна такава на посоченото основание от ЗА 2 пред РС – Пловдив срещу „ Кеш Пойнт България „ ЕООД, като към ИМ е представено и пълномощно от ищцата за адвокат Н., съгласно което адвоката е упълномощен да завежда и води от името на ищеца граждански дела срещу казаното дружество до окончателното им свършване пред всички инстанции и и го представлява по тях. С оглед така делегираната представителна власт, липсата на дата в представения заедно с пълномощното Договор за безплатна правна помощ и непосочването на конкретния спор и на номера, под който е образувано процесното дело в РС – Пловдив / който номер е и неизвестен за страната, респ. за процесуалния й представител към датата на депозиране на ИМ /, не се отразяват на действителността на оказаната правна помощ и процесуално представителство по конкретното дело и на факта, че същите са престирани безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл.

38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / които в случая са налице /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36 ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Неоснователно е и оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет прогласяване на недействителност на сключени с ответното дружество други потребителски договори, респ. на отделни техни клаузи. Касае се за различни правоотношения, произтичащи от отделни, самостоятелни юридически факти / договори /, пораждащи отделните материални права. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

Относно размера на адвокатското възнаграждение

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Действително, с оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не е обвързваща за съда и третите лица - с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, респ. по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Трайната съдебна практика приема, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Ето защо, макар конкретното дело в случая да е с невисоки фактическа и правна сложност и материален интерес – кумулативно, то тези критерии са изцяло съобразени от районния съд при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размера му от 204 евро, като при определянето му съдът правилно е съобразил и че адвокатския труд е високо квалифициран и е ползвал като ориентир минимумите по Наредбата № 1/09.07.2004 г.. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така разумен и справедлив.

Предвид изложеното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Кеш Пойнт България „ ЕООД, ЕИК 207079835 срещу Определение № 8 768 от 15.07.2026 г. по гр.д. № 12 857/2025 г. на РС – Пловдив.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4