Решение № 517 от 03.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Варна, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110200721 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Б.

И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“Братя Георгиевич“ №36, ет.1, офис 1 срещу: Наказателно постановление № 22-0819-006682/24.01.2023г., издадено от началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП са й наложени адм. наказания „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.

С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, въззивницата, редовно призована, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като навежда и други съображения за отмяна на НП.

Претендира присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства- пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- 1 юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2022г., в 20:22ч., в населено място- гр.Варна, на бул.“Васил Левски“, посока бул. „Княз Борис I“, срещу блокове 60-62 на ж.к.“Чайка“, с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № CAM S1 с № 120с511, било установено и заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Порше Кайен” с рег.№ В1177НР.

При разрешена за населено място скорост 50 км./ч., АТСС измерило скорост на движение на автомобила- 87 км./ч., като превишаването на максимално допустимата скорост е 37 км./ч.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна на 24.11.22г. св. С. Д. -служител на Сектор ПП-Варна установил извършеното нарушение и собственика на превозното средство -възз.И.. При справка в АИС АНД служителят установил, че в едногодишен срок, считано от 15.04.23г. до 08.09.22г.срещу възз. били издадени и влезли в сила два Електронни фиша /ЕФ/: 1.ЕФ серия К №4992242 съставен за нарушение на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и влязъл в сила на 15.04.22г. и 2.ЕФ серия К №5679711 съставен за нарушение на чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП и влязъл в сила на 15.04.22г.

При тези констатации на възз. била изпратена покана за съставяне на АУАН. На 15.11.22. поканата й била връчена от служител на Пето РУ-Варна- св.Кр.Д., като на същата дата пред него възз.И. представила и декларация на основание чл.188 от ЗДвП, с което декларирала пред органите на полицията, че тя е управлявала автомобила на 08.09.22г. около 20.22ч.

На 24.11.22г. св.Ст.Д., младши автоконтрольор в сектор ПП-Варна пристъпил към съставяне на АУАН в отсъствието на възз, тъй като същата не се явила пред служители на Сектор ПП-Варна. В АУАН св.Д. описал допуснатото според него нарушение на ЗДвП, като посочил, че на 08.09.22г. в гр.Варна възз.е управлявала собственият си лек автомобил със скорост 87км/ч. при разрешена за населено място 50 км/ч. В АУАН той вписал, че нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4992242 и ЕФ серия К №5679711, влезли в сила на 15.04.22г.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

АУАН бил предявен и връчен на възз. от св.Д. на 12.12.22г.

Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната 2 квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, като приел, че водачът системно превишава разрешената максимална скорост в населено място и на основание чл. 182, ал.5 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП наложил на възз. административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

НП било връчено лично на възз. на 08.02.2023г., като на 10.02.2023. тя депозирала жалба срещу НП в РС-Варна.

По делото бе приобщена АНП,като бяха разпитани актосъставителя Д. и св.Кр.Д., пред когото възз. е попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП и който й връчил АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С. Д. и К. Д., които с в унисон с останалите кредитирани от съда доказателства. Съдът кредитира и писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор ППсъгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл.автоконтрольор при сектор ПП-Варна, оправомощен съгласно същата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен с това 3 правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- протокол от използване на АТСС, фотоснимка , нарушението е заснето на 08.09.22г., а АУАН е съставен на 24.11.22г..

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. В случая АУАН е съставен в унисон с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, в тримесечен срок от установяване/заснемане на нарушението. Покана за съставяне на АУАН е връчен на възз. преди изтичане на този срок. НП също е издадено в срокът по чл.34 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата бланкетни възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивницата, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинена. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено в условията на системност, като е конкретизирано, че то е извършено в едногодишния срок на влизане в сила на два ЕФ, с отбелязване на датите им на влизане в сила. По този начин както актосъставителя, така и АНО са посочили в какво според тях се изразява квалифициращият признак „системност“ . В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че на 08.09.22г. управлява собствения си автомобил, с превишена скорост- с 87км/ч скорост, в населено място, в рамките на гр.Варна, както и че същото е сторено в условията на системност, след 4 наказване с други влезли в сила ЕФ.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения по съставения АУАН не са депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Ето защо съдът счита, че възраженията на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно са неоснователни.

Като собственик на процесното МПС в НП е посочена възз.И.. Фактът, че се налага глоба и лишаване от правоуправление, като е посочено физическото лице - собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на въззивницата. Същата не оспорва, че именно тя е управлявала автомобила.

От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство CAM S1 с № 120с511, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, видно от приложените доказателства по делото.

В случая е приложен общия ред за съставяне на АУАН и НП. Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им ( чл. 165, ал. 2, т. 6 и т.