Решение № 4107 от 17.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4107 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110109914 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена в съда на 06.08.2024 г. от ищцата М. К. В. представлявана от адв.Б.Х. против ответниците Д. Н. С. и М. Н. С. с правно основание на иска чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В исковата молба ищцата М. В., представлявана от адв. Б. Х., твърди, че с бащата на ответниците Н. Н. С. живяла във фактическо съжителство от 1997 г. до смъртта му, настъпила на *** г. Съвместния йм живот бил изпълнен с доверие и взаимопомощ и всеки от тях давал своя принос в общия им бюджет, разпределението на който се правело след общо решение. Когато ищцата се запознала с Н. С., твърди същата, че и двамата били разведени като от брака си той имал 2 деца - ответниците по делото, а ищцата 1 син.

Ищцата твърди, че след развода Н. С. оставил семейното жилище на съпругата си и на двете си деца, поради което той и ищцата трябвало да закупят общо жилище, в което да живеят заедно.

В края на лятото на 2003 г. сочи ищцата, че тя и Н. С. избрали да закупят едно дворно място с площ 851.23 кв.м в *** заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, на груб строеж, без врати и прозорци. Пазарната цена от 19 600 лв. която ищцата и Н.С. заплатили на продавачите (посочена в нотариалния акт цена била данъчната оценка на имота, а не действително дадената) била платена от общите им спестявания. В края на сключване на окончателния договор пред нот.Ж. К., на 05.09.2003 г. се явил само Н. С..

Поради внезапно заболяване на бащата на ищцата, тя не могла да се яви пред нотариуса, т.к.била при баща си в ***. Това, че Н. С. бил посочен в нотариалния акт като единствен купувач обяснява ищцата, че не я притеснявало, т.к. има безрезервно доверие на Н.С..

Твърди се от ищцата, че след закупуването на имота тя и Н.С. започнали да довършват първия етаж от сградата, с общи средства, а и с помощта на сина на ищцата М. Д.

1

М., като последният йм помагал както с труд, така и с парични средства.

През 2004 г., при случаен профилактичен преглед, твърди ищцата, че на Н.С. била поставена диагноза „остра лимфоцитна левкемия“ и от тогава започнала битката за живота му. През годините пояснява ищцата, че С. претърпял хирургически интервенции, множество хоспитализации и химиотерапия, а в последните 4 години от 2020 г. до 2024 г. се налагало и да му се прелива кръв, като през цялото това време само и единствено ищцата се грижела за него. Твърди се от ищцата, че през всичките тези години в които тя и С. купували къщата, ремонтирали я, борили се живота му, не били ангажирали ответниците с проблемите си.

Дъщерята на С. напуснала страна преди повече от 20 години и пребивавала постоянно в САЩ, а синът му живеел в Канада от 4-5 години. Децата на С. връзка поддържали с баща си основно по телефон, а дъщеря му всяка година отивала на гости, за кратко.

Заради тежкото онкологично заболяване на Н. С., твърди ищцата, че той взел решението да отделя част от пенсията си в спестовен влог и след смъртта му тези пари да останат за двете му деца, а къщата за ищцата, за да има къде тя да живее след смъртта му и да не зависи от волята на наследниците му и при положение, че половината къща била закупена и ремонтирана със средства на ищцата.

Твърди се от ищцата, че през годините много пъти отлагали прехвърлянето на собствеността на имота ,т.к. все имало по-важни неща, но в началото на 2024г. Н. С. започвал настойчиво да подканя ищцата да прехвърлят собствеността върху имота, вероятно защото започнал да се чувства по-зле и силите му отслабвали. Обсъдили как точно да прехвърлят собствеността на имота, като ищцата настоявала да заплати неговата една втора част от цената , която платили за имота, а не каквато е актуалната му пазарна цена. В началото сочи ищцата, че Н.С. се съпротивлявал, защото не искал да взема пари от ищцата, знаейки, че тя от своя страна ще ги вземе от сина си, но ищцата го убедила с аргумент, че след като този имот стане нейна собственост, след смъртта й, той ще остане за сина и и че няма нищо нередно синът й да й даде парите.

След като в средата на м. април 2024 г. синът на ищцата й се обадил да й каже, че събрал 9800 лв. ищцата се свързала с адвокат, който след телефонен разговор с Н. С. изготвил пълномощно с което ищцата да може да се снабди с документите, които били нужни за нотариалното прехвърляне на имота, както и изготвил предварителен договор за покупко- продажба.

По изрично настояване на Н.С. в договора било посочено, че размерът на продажната цена е съобразен с обстоятелството, че ищцата има значителен принос за изграждането на сградата, поддръжката на имота, както и с полаганите от нея грижи да него и общото йм домакинство.

По същество ищцата твърди, че на 30.04.2024 г. тя и Н. С. подписали предварителния договор, а синът й му заплатил в брой сумата от 9800 лв. която представлявала договорената продажна цена. Окончателен договор трябвало да се сключи в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора.

На следващо място ищцата посочила, че на 7 май 2024 г. здравословното състояние на Н.С. рязко се влошило и на 8.5.2024 г. бил приет в УМБАЛ „ Св.М. “ - Варна придружен от ищцата. Въпреки и интензивното лечение проведено в болницата, на 13.5.2024 г.Н.С. починал .

Ищцата сочи , че веднага се обадила на ответницата да я уведоми за кончината на баща й , а тя да уведоми брат си. За погребението, което организирала ищцата, отишла само ответницата. Няколко дни по-късно ищцата показала на ответницата предварителния договор и я попитала дали е съгласна да уредят въпроса с къщата, а отговорът на ответницата бил, че първо ще се консултира с адвокат и говори с брат си, след което ще вземе решение. Два дни по-късно ответницата заявила на ищцата, че двамата с брат си не са съгласни с продажната цена, заплатена от ищцата според предварителния договор и искали да получат пазарната цена на имота, а в противен случай щели едностранно да развалят договора.

2

При този отговор ищцата обяснява, че била изключително изненадана, т.к. и двамата ответници знаели, че имотът бил купен със средства и труд на ищцата, която 20 години полагала грижи за баща йм, без да ги притеснява. Ищцата твърди, че отново обяснила на ответницата, че желанието на бащата на ответниците било парите по банковата му сметка в размер на близо 30 000 лв. да останат за ответниците, къщата в с.*** за ищцата, но ответницата отново била категорична искала ищцата да плати пазарната цена или ответниците щели да развалят договора. При всичко изложено ищцата обобщава, че след като се убедила,че ответниците нямат намерение да изпълнят доброволно задълженията , поети от наследодателя йм , че не е необходимо да чака да изтече 6 месечния срок определен в договора за сключване на окончателен договор.

По изложените съображения ищцата М. К. В. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, представлявана от адв. Б. Х. от ВАК е сезирала съда с иска с правно осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД предявен против ответниците Д. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, и М. Н. С. ЕГН **********, с адрес: *** наследници на Н. Н. С. ЕГН ********** ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения между ищцата в качеството и на купувач и наследодателя на ответниците Н. Н. С. ЕГН **********, в качеството му на продавач предварителен договор от 30.04.2024 г. за покупко-продажба на недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.

***, община ***, обл. Варна, цялото с площ 851.23 кв.м по документ за собственост, а по кадастрална карта с площ 862 кв.м с кадастрален идентификатор *** по действащите КККР на с. ***, о***, при съседи по скица на СГКК Варна: ***, ***, ***, ***, както и на построената в същото дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с кадастрален идентификатор ***. със застроена площ 134 кв.м административен адрес село ***, ***, община ***, обл. Варна.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците чрез адв. Д. Б. са депозирали писмен отговор на предявената против тях искова молба.

Предявеният иск ответниците намират за допустим, но неоснователен.

Ответниците признават следните обстоятелства: че Н. Н. С. е техен баща; починал на 13.5.2024 г.; че те са негови наследници по закон, че Н. Н. С. страдал от тежко онкологично заболяване, довело през 2024 година до неговото тежко общо здравословно състояние.

Ответниците оспорват фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на исковата молба, в частност:

-че процесния имот е закупен със средства на ищцата.

-че продажната цена на процесния имот закупен от баща йм през 2003г. е различна от тази, посочена в нот. акт № 17 от 5.9.2003г.

- че процесния имот е довършван със средства на ищцата и средства на нейния син.

-че не са поддържали близки контакти с баща си;

-наследодателят им да е имал намерение да се разпореди с процесния имот в полза на ищцата по какъвто и да е начин - дарение, продажба, завещание, прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане.

-валидността на предварителен договор от 30.4.2024г.

-валидността на пълномощно без дата и без нотариална заверка на подписа. -че наследодателят им получил сумата от 9 800 лева от ищцата ;

-че общото здравословно състояние на баща им е било такова, че на 30.4.2024г. да е в добро стабилно ментално състояние , позволяващо да волеобразува , без порок.

-на 30.4.2024г. Н. С. да е имал съзнателна целеустременост на мисълта и действията на личността, насочени към осъществяването на предварително поставена цел - отчуждаване на процесния недвижим имот в полза на ищцата срещу сумата от 9 800 лева.

Твърди се от ответниците, че ищцата не е участвала в заплащането на процесния имот, а средствата били осигурени единствено и само от бащата на ответниците.

3

Продажната цена на процесния имот - дворно място ведно с къща на степен на завършеност груб строеж през 2003г. твърдят ответниците, че е тази, която е посочена в нотариалния акт.

Довършителните работи били извършени от наследодателят им изцяло с негови средства и труд.

Ответниците твърдят, че са контактували с баща си редовно, между тях от една страна и него от друга, били налице нормални според родствената им връзка отношения на близост, доверие, взаимопомощ и подкрепа. Приемали и уважили желанието на баща си да живее с друг партньор, различен от майка им, и се старали винаги да се отнасят с уважение към ищцата. Никога между четиримата / ищцата, ответниците и Н./ не било обсъждано имуществото на бащата на ответниците да премине чрез каквато и да е сделка към ищцата.

Напротив- възразяват ответниците: баща им споделял многократно и пред тях , и пред техни общи приятели, че съкровеното му желание е да остави този имот за своите деца и внуци - да имат нещо от него за спомен, когато си замине от този свят. Твърди се от ответниците, че баща йм никога не бил поверявал финансите си на ищцата. Ищцата никога не била имала нотариално заверено пълномощно от Н. С. - факт който свидетелствал, че Н. С. имал доверие единствено на себе си.

Твърди се още от ответниците, че през цялото време на съжителство с ищцата, баща им участвал в издръжката на общото домакинство, което имал с ищцата. Парите, които спестявал не били събирани с цел да бъдат наследени от децата му, а били спестени за да може той да завърши изцяло закупеният от него имот през 2003г. , надявайки се, че здравословното му състояние ще го позволи. С оглед здравословното му състояние, спестяванията на Н. сменили предназначението си - да служат за неговото лечение.

Сочи се още от ответниците, че към 30.4.2024г. Н. С. бил в тежко общо здравословно състояние, в което не могъл да изразява валидна воля, да взема осъзнати и осмислени решения. Тежкото му общо здравословно състояние, както и медикаментите, които приемал не само в болничното заведение, но и извън него, оказали влияние на способността му да се концентрира и възприеме правилно предложените му за подпис текстове на писмени документи.