Решение № 18 от 14.02.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20212000500482 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. П. К. като пълномощник на В. АТ. Г. срещу решение № 260043 от 13-ти август 2021 г. постановено по т. д. № 107/2019 г. по описа на Ямболски окръжен съд, в частта, с която предявеният от въззивника против „З.К.“АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ - за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинените му травми в ПТП на 31-ви януари 2019 г., е отхвърлен над размера от 25 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 7-ми февруари 2019 г.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано.

На първо място се оспорват изводите в обжалваното решение за основателност на въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване от страна на въззивника като пострадал, поради движението му като пешеходец на пътното платно, в равна степен – 50 %, с тази на деликвента и извършеното съобразно това редуциране на дължимото обезщетение.

1

Изложени са аргументи, обосновани с данни от заключението на вещото лице за липса на възможност пострадалият като пешеходец да ползва площите извън пътното като тротоар, като неправилно приносът му за настъпване на вредоносния резултата е обоснован в обжалваното решение с установеното опиянение на пешеходеца. Изводите за поведение на пешеходеца в следствие на опиянението, с което същият да се е поставил в опасност, се оспорват като необосновани с установените факти по делото.

Оспорена е и степента, в която съдът е определил съпричиняването в еднаква степен с вината на деликвента, установена с влязлата в сила присъда по НОХД № 168/2020 г. по описа на ЯОС.

На следващо място се поддържа възражение относно размера на обезщетението като занижен. При определянето му съдът не съобразил политравматичния характер на уврежданията, усложненията при лечението и продължителността на възстановителния период – обичайно от 8 до 12 месеца за вида и характера на травмите – краткотрайна загуба на съзнание, разкъсноконтузни рани по главата и раздробяване на двата пищяла с открита и инфектирана рана; периодът и отрицателните емоционални преживявания и затруднения свързани с обездвижването и изтърпените болки и страдания, довели до трайна промяна в психиката на пострадалия. Липсвал анализ на относимите към поставените въпроси обективни факти и обстоятелства, установени по делото; не била отчетена волята на законодателя за пълноценна компенсация на причинените вреди, намерила израз в увеличените лимити на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“.

Относно отхвърлянето на акцесорната претенция за забава, във въззивната жалба са развити доводи в оспорване на извода за забава на пострадалия като кредитор, поради непосочването на банкова сметка, по която да бъде заплатено обезщетението. Изтъква се, че застрахователят изобщо не е предложил заплащане на обезщетение, поради което не е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД. Застрахователят не е изпълнил задължението си да представи доказателства относно момента на уведомяването си, поради което съдът е следвало съобразно чл. 161 ГПК да приеме в негова тежест, че са доказани твърденията на въззивника в тази насока – за уведомяване в срока по чл. 429, ал. 3 КЗ.

Иска се отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и 2 съответно уважаване на исковете, като се претендира съответно присъждане на възнаграждение за пълномощника на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв заедно с ДДС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор, от „З.К.“АД чрез пълномощника – адв. Т. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Развити са доводи за правилност на решението и обоснованост на изводите при определяне размера на дължимото обезщетение, както и съобразяването им със задължителната съдебна практика. Относно извода за наличие на съпричиняващо поведение от страна на пострадалия, се поддържа становище за съобразяването им с т. 87 от Тълкувателно решение № 1 от 23ти декември 2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка се поддържа твърдение, че въззивникът като пешеходец е допуснал нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗДвП и е поел предвидим и реално очакван риск от създадената опасност от движението си на пътното платно под алкохолно опиянение в следствие концентрация на алкохол в кръвта от 2,33 промила, докато за водача на МПС било невъзможно спрямо момента на възприемане на пешеходеца на пътното платно да предотврати настъпването на ПТП и произтичащите от него вреди. Относно възможността за възприемане се подчертава тъмното облекло на пешеходеца, намалената видимост в тъмната част на денонощието и лошите метеорологични условия, като съдът необосновано е кредитирал заключението на вещото лице в обратен смисъл.

Подчертава се, че към настоящия момент е настъпило пълно възстановяване на въззивника – ищец, съобразно което претенцията на въззивника е прекомерна, а размерът на обезщетението е определен правилно при съобразяване критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Изложени са и аргументи във връзка с възлагането на Гаранционния фон да разработи методика за определяне на дължимите обезщетения на пострадалите лица по чл. 493а, ал. 2 КЗ

По възраженията срещу отхвърлянето на акцесорната претенция се посочва задължението на пострадалия и/увредения да отправи писмено претенцията си, като задължително следва да е посочена банковата сметка, като последното изискване не е било изпълнено вкл. след отправено напомнително писмо от страна на застрахователя. Неизпълнението на това 3 задължение по същността си представлявало забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, освобождаваща застрахователя от отговорност за забава.

Претендират се разноски.

В с. з. страните не изпращат представители.

В писмени становища по същество, всяка от страните поддържа възражение с оглед на изложените във въззивната жалба и отговора по нея доводи и аргументи.

Бургаски апелативен съд, със свое определение от 22-ри ноември 2021 г., като намери, че въззивната жалба е допустима, във връзка с основателността и намира за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като при липсата на възражение на страните за такива пороци, въззивният съд съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК в служебно извършената проверка не намира основания за постановяване на решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

По правилността на решението, като съобрази поставените от страните въпроси във въззивното производство Бургаски апелативен съд намира следното:

Предмет на делото е претенцията на въззивника В. АТ. Г. против ЗК „Л.И.С“ АД с която се претендира ответникът да бъде за заплащане на сумата от 80 000 лв., като част от общо дължимите 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания в ПТП на 31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2019 г., за която дата се поддържа, че е съобразена с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.

430, ал. 1 КЗ, до окончателното изплащане.

Претенцията е основана на твърдение за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от посочения застраховател за МПС - т. а. марка и модел „Форд Транзит", с peг. № *** , управлявано от деликвента – В. Г. В., чиято вина за настъпване на ПТП е установена със споразумение по НОХД № 168/2020 г. по описа на Ямболски районен съд.

Твърденията са за нанесени на въззивника като пострадал телесни увреждания: счупвания на тялото на тибията и фибулата, открито; тежко травмиране на меките тъкани; охлузвания, синини, отоци в областта на 4 главата и тялото; психически стрес, причиняването на които не е спорно по делото.

Пренесеният пред въззивната инстанция спор е концентриран около въпросите относно степента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от травмите и тяхното лечение, като предпоставка за определяне на справедлив размер на обезщетението по критериите на чл. 52 ЗЗД, както и съобразяването му с икономическите условия в страната и факторите, които следва да се съобразят в тази връзка. Съществен е и спора относно наличието на нарушение от страна на пострадалия по чл. 113, ал. 1 ЗДвП, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, както и наличието на причинно-следствена връзка между установеното алкохолно опиянение от 2.33 промила на пешеходеца и поведението му като фактор за настъпване на ПТП.

По посочените въпроси Бургаски апелативен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, намира за установено следното:

На 31.01.2019 г. около 21-22:00 ч. въззивникът е бил блъснат от т. а. марка и модел „Форд Транзит", с peг. № ***, в района на Околовръстен път Юг гр. Ямбол, в следствие на което са му причинени следните увреждания: краткотрайна загуба на съзнание, разкъсно-контузни рани по лицето, главата и тялото; открити много-фрагментни фрактури на двете кости на дясна подбедрица, със замърсени и първично инфектирани костни и меки тъкани в областта на фрактурите. С оглед на контузия на главата и мозъка се установява от заключението по назначената СМЕ, че при ри приемането му спешния кабинет пострадалият е бил в съзнание, адекватен, но без ясен спомен и илюзии относно случилото се. В резултат на удара в областта на главата пострадалият е настъпила краткотрайна загуба на съзнанието за определен момент като характерен симптом за причинено сътресение на мозъка, което като състояние представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отзвучава за период до седмица при леглови режим.

Разкъсно - контузните рани по главата и лицето са временно и краткотрайно разстройство на здравето, неопасно за живота, обичайон оздравяващи до 12-15 ден.

5

Травмите на дясна подбедрица са съчетани с полифрагментни раздробени фрактури на двата пищяла, ката големият е разкъсал кожата, оформил е рана 10 - 15 см. и е изхвръкнал навън, първично инфектиран от пръстта и калта от мократа и разкаляна пътна настилка. Травмиран е и перониалния нерв с преходна загуба на двигателна активност на ходилото.

Лечението е продължително, на няколко етапа, обхващащи последователно: алиниране (изправяне на оста на крайника), обработка и саниране на мекотъканните структури - Демидж контрол и последваща дефинитивна остеосинтеза и авто-остеопластика. Травмираният участък е характерен поначало с възможно забавено срастване на фрактурите, още повече при нарушена трофика и кръвоснабдяване на тъканите и налична първична инфекция. Средно - долните фрактури на подбедрицата вещото лице е посочило, че са едни от най-трудно зарастващите от всички дълги кости, поради анатомична и физиологична особеност на зоната. В този случай травмите на подбедрицата определят медицинско-биологичния признак на трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за период 8-12 месеца от злополуката.

Обичайният период на лечение на такива усложнени фрактури на подбедрицата е от 8 до 12 месеца. В случая на въззивника са били провеждани ежедневно превръзки на раните на откритата фрактура с обилни промивки, лаважи с медикаменти, дренажи и мекотъканен дебридмент.

Монтиран е Външен фиксатор - стабилизиращ относително подбедрицата и позволяващ обработката и непрекъснатото следене на мекотъкания статус.

Прилагани са Антибиотици, Нискомолекулярни хепаринови продукти за профилактика на Дълбока венозна тромбоза; Водно - солеви и електролитни разтвори; Аналгетици и др. Многократни Клинико-лабораторни и Микробиологични изследвания. Невротрофичното лечение на травмите на периферния нерв съпътствуват общото лечение. След приключване на обработката на раните, при наличен външен фиксатор и елиминиране на рисковете от задържане на инфекция, пациентът е приет отново за дефинитивна стабилизация на фрактурите. Многофрагментните, раздробени фрактури с костни дефекти налагат често при операцията да се запълнят костните липси и празнини със собствена кост - авто-остео пластика. В случая е използвана част от свободният фрагмент на фибулата - малкия пищял.