Решение № 100 от 29.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пазарджик, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.ов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Е. Здр. М. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно административно наказателно дело № 20265200600191 по описа за 2026 година

С решение № 435 от 18.12.2025 г., постановена по АНД № 901/25 г. на РС – Пазарджик е признат подсъдимият Б. С. А. от гр. С. за невиновен в това, че в гр.П., в качеството си на управител, едноличен собственик и представляващ търговско дружество „***** “ ЕООД гр. С., в 30-дневен срок от спиране на плащанията по публични задължения в размер на 55 599,79 лева, считано от 03.08.2024 г. до 03.09.2024 г., не е поискал от Пазарджишкия окръжен съд да открие производство по несъстоятелност, като е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 227б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл 626, ал.2, предложение 3-то, във връзка с ал.1, във връзка с чл. 608, ал.1, предложение 2-ро от ТЗ.

Против така постановеното решение е постъпил протест от прокурора. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и релевираните отменителни основания.

Защитникът оспорва протеста и пледира за потвърждаване на присъдата. Поддържа, че същата е обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, прави искане за потвърждаване на оправдателната присъда.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във 1 връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

Фактите по делото.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Търговско дружество „***** “ ЕООД , ЕИК ****** било учредено и вписано в Търговския регистър на 26.02.2016г.,с управител и едноличен собственик на капитала свид.

Н.Г.Ю., ЕГН **********. Седалището и адрес на управление били в гр.П., ул.“****“, бл.**, вх.**, ет.**,ап.**. Капиталът на дружеството бил с номинална стойност 2 лв., разпределен в два дяла. Дружеството било с предмет на дейност - маркетинг, търговия с потребителски стоки, търговско представителство и посредничество, консултантски услуги, внос и износ , транспортни услуги, сделки с недвижими имоти ,както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон.

От началото на 2018г. дружеството „**** “ ЕООД имало сключен договор за счетоводно обслужване със свидетеля М.М. ,като управител на „***„ЕООД. С КЕП на счетоводната му фирма- „**** „ЕООД същият подавал данъчни декларации към НАП за търговското дружество. За тази дейност свид.М. бил изрично упълномощен от управителя Ю..

Във времето преди месец септември 2022г. свидетелят Ю. решил, че вече няма нужда да притежава и да управлява търговско дружество „**** “ ЕООД, поради което взел решение да го прехвърли на друго лице.

На практика дружеството „**** “ ЕООД се занимавало с доставка на плодове и зеленчуци за детски градини и училища в гр.П.. Във връзка с тази дейност, към 2022г. свидетелят Ю. се познавал с подсъдимия Б. А.. Последният работел обща работа на зеленчукова борса ,т.нар. „*****“ борса в гр.С..

Подсъдимият А. бил / и е към момента на извършена по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза / с нисък образователен статус ,неграмотен , без да разбира и да може да осмисли дейността на дружествата по Търговския закон и свързаните с тази дейност права и задължения.

Към 31.08.2022г. задълженията на дружеството **** “ ЕООД за ДДС и Корпоративен данък, съответно от дата 01.05.2018г. до 31.10.2018 и от дата 01.01.2018г. до 31.12.2018г. били в общ размер на 32 892.77лв., включително лихви. Тези задължения били установени впоследствие, с Доклад №**********/*****г. и издаден ревизионен акт №******/*****г. на данъчните органи.

Със същия доклад по отношение на свидетеля Н.Ю. било констатирано наличие на обстоятелство по чл.19ал.2т.1 ДОПК - извършени са плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. В частност, дружеството е разполагало и с 5 броя МПС, които са продадени преди 31.08.2022г.

,след която дата собственик и управител станал Б. С. А.. Три от автомобилите са продадени от ***** “ ЕООД, представлявано от Н.Ю., на физическото лице Н.Ю.. Константирано е от ревизиращия орган, че с получените парични средства от дейността на дружеството Н.Ю., като негов управител /до 31.08.2022г/ не е погасил формираните задължения за данъци. При тези фактически данни е прието от правна страна, че е налице недобросъвестно поведение и умисъл в действията на Н.Ю., в посока препятстване на органите на НАП за събиране на задълженията на дружеството.

Свидетелят Ю. ,след като взел решение да продаде търговското дружество „*** “ ЕООД, предложил да го прехвърли именно на подсъдимия Б. А., като му казал, че ще оправи всичко, каквото дължи за фирмата. Освен това предложил на подсъдимия А. да му даде и сумата от 1300лв., с което подсъдимият А. се съгласил ,мотивиран единствено от липсата на 2 пари. Така , след като получил от свид.Ю. сумата от 1300лв., двамата отишли при нотариус в гр.П., на 01.09.2022г., за извършване на сделката, изповядана от М.М., нотариус в район РС Перник, рег. № *** на нотариалната камара. Подсъдимият Б. А. разписал всички представени му за подпис документи, без да разбира смисъла, съдържанието и значението им, включително и Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.09.2022г. По силата на този договор, в качеството на купувач, подсъдимият А. придобил собствеността върху два дяла,всеки на стойност от 1 лев, срещу заплащане на продажната цена от 2лв.

,представляващи 100% от капитала на „**** “ ЕООД.

Продавач по сделката е свид. Н.Г.Ю.. Съответно било променено седалището и адрес на управление на „**** “ ЕООД - гр.С., ул.“*****“ №** следващите дни били извършени необходимите действия за вписване на съответните обстоятелства в Търговския регистър, вписани считано от 08.09.2022г.

След като подсъдимият А. станал едноличен собственик на капитала и управител „**** “ ЕООД, той не се интересувал от фирмата и не извършвал каквито и да е правни или фактически действия, свързани с търговската дейност на „**** “ ЕООД. Още от 2018 г. обаче фирмата „****“ ЕООД започнала да натрупва публични задължения и към 12.06.2024г. задълженията на дружеството възлизали на 55 599,79 лева.

В ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, срещу „*** “ ЕООД било образувано изпълнително дело № *******г. за събиране на задълженията, с публичен изпълнител свид.

П.Д.. Публичният дълг бил формиран от задължения по декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, декларации образец 6 по ЗДДФЛ, наказателни постановления, декларации по ЗДДС. Бил издаден и цитирания ревизионен акт №*********г.

Данъчните органи започнали да издирват подсъдимия Б. А. на адресът на управление на дружеството, във връзка с извършените от тях проверки и констатации. Първоначално документи бил връчвани на съпругата на подсъдимия, който бил на работа в Г., а по-късно бил открит лично.Така на 08.03.2024г. на подсъдимия А. бил връчен лично ревизионен акт № ********г., а на 02.08.2024г. му било връчено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Според същото, „**** ЕООД, гр. С., е изпаднало в съС.ие на неплатежоспособност, считано от дата 03.08.2024 г. По образуваното от приходната агенция ИД № ****** год. от страна на това търговско дружество няма извършени никакви плащания, свързани с погасяване на неговите изискуеми публични задължения.

Първото неплатено изискуемо публично задължение на дружеството по образуваното ИД № ******* год. е било по подадената от същото месечна Справка - декларация по ЗДДС за периода 01.11.2018 год. — 30.11.2018 год., като срокът на доброволното плащане е бил до дата 14.12.2018 год. Сумата на публичните задължения на дружеството „*****“ ЕООД към датата, най-близка до датата на изпадането му в съС.ие на неплатежоспособност /това е дата 12.06.2024 год./ е общо в размер на 55 599.79 лв. /главница - 37 892.77 лв. и лихви - 17 707.01 лв./.

Изслушана е и допълнителна съдебно финансова и икономическа експертиза, с която са анализирани постъпили документи от ТД НАП София, офис Сердика и ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик, касаещи физическото лице -Н.Ю. и „*****“ ЕООД. Даден е отговор на въпросите - налице ли е била недобросъвестност по смисъла на чл.19, ал.2, т.1 ДОПК в действията на Н.Ю. и съответно такива, които възпрепятстват данъчните органи да съберат публични задължения на дружеството, кога са извършени и какви точно са тези действия; има ли промяна в направения извод относно датата, на която дружеството „*****“ ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност?

Вещото лице заключава, че определено е налице недобросъвестност по смисъла на чл.19, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 10 и 11 от ДОПК в действията на свидетеля Н.Ю., но не може да се каже, че с неговите действия е възпрепятствал данъчните органи да извършат 3 всички процесуални действия предвидени в закона в хода на ревизията /единствено не е представил исканите му писмени обяснения, във връзка с предприетите от него действия касаещи дружеството „*****” ЕООД/. Нямало промяна в извода по първоначалната експертизата, относно датата на която дружеството „*****” ЕООД е изпаднало в съС.ие на неплатежоспособност.

Допълнителната съдебно финансова и икономическа експертиза констатира обстоятелства, които имат значение и за процесното обвинение. Данъчната ревизия срещу свидетеля Н.Ю. е приключила с Ревизионен акт № ************г. Предмет на същата било установяване на отговорността му по чл.19 от ДОПК за периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г. за задълженията на „*****“ ЕООД, в качеството му на управител през съответния период, като свид. Ю. не възразил срещу констатациите на изготвения по-рано ревизионен доклад.

Посочени са конкретни действия на Н.Ю. и неговата съпруга А.Ю., които само за периода 01.01.2018г. - 31.10.2018г. изтеглили от банковата сметка на „***“ ЕООД в ПИБ АД парични средства общо в размер на 506 819.60 лв. В същото време, за тези средства не са налични каквито и да било други документи, удостоверяващи, че са постъпили действително в касата на предприятието и такива, удостоверяващи как е станало разходването на същите.

Освен това, през 2022г., и преди датата 31.08.2022г. са извършени продажби на три МПС от страна на „****“ ЕООД на лицето Н.Ю. на цени много под от пазарните.

Изслушана е и съдебнопсихиатрична и психологиеска експертиза на подсъдимия Б.

А..

Вещите лица дали заключение, че подсъдимият Б. А. не разбира основните правни и икономически понятия, свързани с дейността на търговските дружества съгласно Търговския закон, а именно какво означава „****“; не разбира термина „********“; не прави разлика между това дали фирмата има задължения, дали може да плаща и какви са последиците от неплащане; не прави разлика между лични финанси и задължения на юридическо лице; не демонстрира никакво разбиране за това какво с „несъстоятелност“; не показва познаване или разбиране какви са функциите на Окръжния съд или какво представлява Търговският закон; не разбира какво са публични задължения.

Подсъдимият Б. А. не разбирал смисъла на ключови правни и търговски понятия, свързани с дейността на дружествата по Търговския закон. Липсата на *******, *******и обстоятелствата по придобиване на фирмата сочат, че той не е имал реално намерение или възможност да управлява търговско дружество по смисъла на закона. Лицето е с ************************. Към момента е ********, т.е. липсват ***********************, което значително ограничава възможностите му за *****************.

В резултат на

******, лицето демонстрирало

********************************************************************. Често не е в съС.ие ***************** в законови, финансови и институционални взаимоотношения, което го прави лесно *****************. Поради липсата на **********, лицето не разбира **************************, което затруднява осъзнаването на отговорността му в определени действия или правни последици. Това невинаги означава липса на интелигентност, но сочи към значителен дефицит в познавателната и културна компетентност, формирана в детска и юношеска възраст.