Решение № 1231 от 21.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19229/2025
- Вид
- Решение № 1231
- Подписан
- 21.01.2026
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 59027 от 08.04.2025 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
- Определение № 23060 от 27.05.2025 · МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 499 ал.2 пр. първо · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 45, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1231 гр. София, 21.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. М.А като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110119229 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ чрез юрк. Л./л.13/ за заплащане на сумата от 727,45 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди, причинени при ПТП на 12.08.2019 г. на лек автомобил "Мерцедес Е220", с рег. № ..., вследствие противоправно поведение на водач на автомобил "Нисан", с рег.№ ... чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено изцяло, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 264,87 лв. за периода 20.12.2021 г. – 20.12.2024 г. Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Мерцедес Е220", с рег.
№ ..., е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1607,67 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.
Ответникът чрез юрк. Й. е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че задължението е погасено в цялост с плащане на сумата от 895,22 лв. Счита, че при негова оценка са приложени коректно цени на части и сервизни услуги. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и ПТПто. Твърди, че лекият автомобил е бил в експлоатация повече от 7 години към дата на събитието. Счита, че обезщетението не следва да бъде определяно по цени в сервиз на официален представител, а по цени на алтернативни доставчици на части и сервизни услуги.
Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
Като безспорно е изведено, че към 12.08.2019 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил "Нисан", с рег.№ ЕВ 8569 ВК и ответното дружество.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 12.08.2019 г. между собственика на автомобил "Мерцедес Е220", с рег. № ... и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.
Като безспорно е изведено, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 1607,67 лв. за отстраняване на вредите по автомобил "Мерцедес Е220", с рег. № ....
От страна ответното дружество е било осъществено плащане в размер на 895,22 лв. по предявената регресна претенция.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 12.08.2019 г.
Същият е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото. В този протокол водачът на автомобил "Нисан", с рег.№ ЕВ 8569 ВК се е признал за виновен за настъпване на ПТП-то.
Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 12.08.2019 г. около 15:45 часа, л.а. "Нисан", с рег.№ ЕВ 8569 ВК се движел по ул.
„И. Гидженов“ в с. Горна Росица и при навлизане на стеснен мост водачът реализирал ПТП с насрещно движещия се по моста л.а. "Мерцедес Е220", с рег. № ....
Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. "Мерцедес Е220", с рег. № ....
Според чл. 45, ал. 2 ППЗДвП знак Б5 означава "Пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства!".
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на лек автомобил "Нисан", с рег.№ ЕВ 8569 ВК не е пропуснал насрещно движещият се по моста по ул. „И. Гидженов“ в с. Горна Росица л.а. "Мерцедес Е220", с рег. № .... На входа по посока на движение на л.а. "Нисан", с рег.№ ЕВ 8569 ВК на моста, видно от схема в протокол за ПТП от 12.08.2019 г., е бил поставен знак Б5.
2
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече няма данни водачът е признал вината си в протокол за ПТП от 12.08.2019 г.
С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 2530,46 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в определения от вещото лице размер от 2530,46 лв.
Следва да се спомене, че е ирелевантно дали ще се вземе като възстановителна стойност сумата от 2162,24 лв./според експертизата/, невключваща вредите установени при опис от 31.07.2020г. или горепосочената.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 1607,67 лв., до който е възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Служебно известно на съда е, че обичайните разноски за определяне размера на 3 обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде присъдена.
Констатира се, че от страна ответното дружество е било осъществено плащане в размер на 895,22 лв. по предявената регресна претенция.
По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 727,45 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" следва в 30 дневен срок да определи и изплати размера на своето задължение или мотивирано да откаже плащането по предявената претенция от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице.
След изтичането на този срок застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията по щетата е била изпратена на ответното дружество на 14.12.2020г./л.
11/. Тоест, длъжникът е изпаднал в забава за неплатената част в деня след изтичане срока за произнасяне – 13.01.2021г.
Претендира се обезщетение за забава за периода 20.12.2021 г. – 20.12.2024 г. в размер на 264,87 лв.
Съдът намира, че обезщетението за забава за процесния период от 20.12.2021 г. – 20.12.2024 г. върху присъдената сума в размер на 727,45 лв. е 135.54 евро или 265,09 лв./изчислен с лихвен калкулатор на НАП/, Ето защо искът следва да се уважи в пълен размер от 264,87 лв.
Относно разноските по производството:
Разноски на ищеца: ДТ- 100 лв., Депозит АТЕ – 300 лв., юрисконсултско възнаграждение – 200 лв. /чл. 25 НЗПП в сила от 01.10.2025 г./ или общо 600 лв.
С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер.
Депозит за свидетел в размер на 30 лв. следва да се възстанови по сметка на ищеца, тъй като определението, с което е бил допуснат, е отменено.
Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ЗАД „А.“ с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., дължи на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1062/10.01.2025г. по ч.гр.д. № 76601/2024г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ евровата равностойност на сумата 727,45 лв., 4 представляваща неплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” относно л.а.
Разпечатката съдържа 58 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a52af9c2-2f7a-44b4-a73e-f9816b5ce9ec