Определение № 378 от 20.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Кюстендил, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500274 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1954/15.02.2024 г., подадена от „********“ ЕООД, ЕИК: ********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 21, вх. Б, ет. 3, действащо чрез процесуалния си представител адв. Д.П. срещу определение № 133/25.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 493/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, с което районният съд е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.2023 г., издадени по посоченото дело и е прекратил производството по същото. Определението се обжалва като неправилно поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че заповедният съд е изпратил съобщение с изх. № 202315218691 от 23.11.2023 г. с указания заявителят да предяви иск за вземането си, тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди се, че съобщението не е изпратено на посочения от дружеството съдебен адрес, каквото изискване поставя разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, а на адреса му на управление, където е получено, но не от управителя му, поради което не може да се приеме, че е налице лично връчване.

Поддържа се, че с действията си районният съд е нарушил правилата за връчване на призовки и съобщения, което е довело до пропускане от страна на настоящия жалбоподател на срока за предявяване на установителен иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Отправено е искане обжалваното определение, като неправилно, да бъде отменено, а делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.

Препис от частната жалба е изпратен на длъжника в заповедното производство С. М.

Н., чрез процесуалния представител адв.ЕЛ.ИВ., която в указания от съда едноседмичен срок е представила становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че разпореждането, с което са дадени указания за предявяване на установителен иск, е връчено на адреса на управление на дружеството. Поддържа, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 46, ал.

2 ГПК, съгласно която връчването на съобщение на друго лице е редовно във всички случаи, когато получилото съобщението лице фактически пребивава на адреса. Поради това застъпва, че процесното съобщение е връчено редовно на заявителя, с оглед на което правилно и законосъобразно при неизпълнение на указанията за предявяване на установителен иск в срок, заповедният съд е обезсилил издадените заповед за изпълнение и 1 изпълнителен лист и е прекратил производството по делото. Във връзка с претенцията за присъждане на сторените в настоящото производство разноски се излагат твърдения за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, поради противоречието с тези начл.

6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Отправено е искане за отхвърляне като неоснователна на частната жалба, а алтернативно, в случай на уважаването , за неприсъждане в тежест на ответника по същата на сторените разноски.

Настоящото производство е образувано и по частна жалба с вх. № 4256/09.04.2024 г., подадена от същия жалбоподател - „********“ ЕООД, ЕИК: ********, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Московска“ № 21, вх. Б, ет. 3, действащ чрез процесуалния си представител адв.

Д.П. срещу определение № 335/11.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 493/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, с което районният съд е допълнил определение № 133/25.01.2024 г. в частта за разноските, като е осъдил „********“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на адв.

ЕЛ.ИВ., АК – Пловдив, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено при условията на чл. 38 ЗА процесуално представителство на С. М. Н. по делото. Излагат се съображения, че доколкото основното определение (определение № 133/25.01.2024 г.) е незаконосъобразно, такова е и допълващото го в частта за разноските определение № 335/11.03.2024 г., поради което се отправя искане и двете да бъдат отменени.

Претендират се сторените разноски за държавна такса за разглеждане на частна жалба с вх.

№ 4256/09.04.2024 г.

В указания му от съда срок, ответникът по жалбата не е изразил становище.

Частните жалби са процесуално допустими, като подадени срещу подлежащи на въззивна проверка съдебни актове, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледани по същество същите са основателни.

За да постанови обжалваното определение № 133/25.01.2024 г., заповедният съд е приел, че с разпореждане № 4996/22.11.2023 г. по делото, съдът е указал на заявителя и настоящ частен жалбоподател, че следва в едномесечен срок от получаването му да предяви пред РС - Кюстендил иск за установяване на съществуване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 301/27.03.2023 г., като депозира искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 - 128 ГПК, включително и като довнесе следващата се държавна такса и представи по ч. гр. д. № 493/2023 г. по описа на РС – Кюстендил доказателства, че е предявил в срок исковете. В разпореждането е посочено, че при неизпълнение на указанията, съдът ще обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедният съд е приел, че съобщението за така постановеното разпореждане е връчено на заявителя на 11.12.2023 г., но до 25.01.2024 г. не е постъпил иск срещу длъжника за сумите по заповедта за изпълнение. Поради това съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 27.03.2023 г. и е прекратил производството по по ч. гр. д. № 493/2023 г. по описа на РС – Кюстендил.

Видно от находящото се на л. 45 от заповедното дело съобщение с изх. № 202315218691 от 23.11.2023 г., съдържащо указания заявителят да предяви иск за вземането си, същото е изпратено на адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, който, видно от публично достъпните данни от Търговския регистър е адресът на управление на дружеството. Длъжностното лице - връчител е удостоверило, че съобщението е получено от Виктор Панайотов – технически сътрудник.

В константната практика на върховната съдебна инстанция, която настоящият състав споделя, се приема, че при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката на него, а не на адреса на страната. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ГПК. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната, чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването, обаче, не се засяга ако страната е получила призовката или съобщението лично. В хипотеза на призоваване на юридическо 2 лице – търговец, каквато е настоящата, при съвместното тълкуване и приложение на чл. 39, ал. 1 вр. с чл. 38 , ал. 1 и 2, вр. с чл. 45 ГПК, се достига до извода, че лично е връчването, когато съобщението е получено от законния представител на юридическото лице (в този смисъл определение № 137/14.03.2016 г. по ч. т. д. № 45/2016 г., ІІ ТО на ВКС и определение № 90/24.02.2021 г. по ч. т. д. № 321/2021 г., І ТО на ВКС). В разглеждания случай съдържащото указания за предявяване на установителен иск съобщение с изх. № 202315218691 от 23.11.2023 г. е изпратено на адреса на страната, вместо на посочения от нея съдебен адрес, а именно гр. София, ул. „Московска“ № 21, вх. Б, ет. 3. На адреса на управление на дружеството, съобщението е получено от негов служител – заемащ длъжността „технически сътрудник“, според удостовеленото от връчителя, а не от законния представител на същото – управителят му Симеон Андонов, съгласно данните в Търговски регистър. При изложените факти не може да се приеме, че процесното връчване е извършено по надлежния ред, доколкото нито е осъществено на посочения от страната адрес, нито е налице лично връчване на законния представител. Предвид нередовното връчване, за страната не е започнал да тече срокът за изпълнение на дадените указания за предявяване на установителни искове за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение № 301/27.03.2023 г., респективно той не е изтекъл и не могат да бъдат приложени последствията по чл. 415, ал. 5 ГПК.

С оглед на изложеното, определение № 133/25.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 493/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, с което районният съд е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.2023 г., издадени по посоченото дело и е прекратил производството по същото, се явява неправилно и следва да бъде отменено.

С другото определение, предмет на обжалване в настоящото производство, а именно определение № 335/11.03.2024 г., постановено по горепосоченото дело по описа на РС – Кюстендил, заповедният съд е допълнил определение № 133/25.01.2024 г. в частта за разноските. По същество жалбата срещу определението по чл. 248, ал. 3 ГПК е основателна, предвид изхода по основния процесуален спор, а именно този за законосъобразността на определение № 133/25.01.2024 г. Определение № 335/11.03.2024 г. се явява обусловено от произнасянето по въпроса за обезсилване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и прекратяване на заповедното дело, с оглед на което и предвид изводът за незаконосъобразност на основното определение, следва да бъде отменено и допълващото го такова за присъждане на разноски.

По разноските:

С оглед резултата от обжалването, а именно отмяната на определение № 133/25.01.2024 г. и връщането на делото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, по аргумент от нормата на чл. 81 ГПК, настоящият съд не дължи произнасяне по исканията на частния жалбоподател за присъждане на разноски.

Въпросът за разноските трябва да бъде разрешен с постановяване на акта по същество, включително за тези, сторени по повод обжалване на определението за прекратяване на заповедното производство и на това за допълване на последното в частта за разноските.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 133/25.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 493/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, с което са обезсилени издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 301/27.03.2023 г. и изпълнителен лист от 27.03.2023 г. и е прекратено производството по делото.

ОТМЕНЯ определение № 335/11.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 493/2023 г. по описа на РС – Кюстендил, с което районният съд е допълнил определение № 133/25.01.2024 3 г. в частта за разноските, като е осъдил „********“ ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на адв.

ЕЛ.ИВ., АК – Пловдив, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено при условията на чл. 38 ЗА процесуално представителство на С. М. Н. по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4