Определение № 2714 от 01.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2714 гр. София, 01.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Частно касационно търговско дело № 20268003901944 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Б. Б. срещу определение № 177 от 17.07.2026 г. по т.д. №207/2023 на АС-Велико Търново , с което на основание чл.631 ал.1 ГПК е спряно производството по въззивната жалба на „ГРУПАМА АСИГУРАРИ“АД със седалище в гр.Букурещ, Румъния срещу Решение № 44/03.04.2023 г. по т.д. 31/22 на ОС-Плевен, с което „ГРУПАМА АСИГУРАРИ“АД, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента – румънски гражданин, е осъдено да заплати на ищеца Г. Б. Б. сумата от 150 000 лв. застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 14.02.2017 г. на територията на Република Франция, на път А 63 ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от 10. 02. 2022 г. до окончателното й изплащане.

Ответната страна не изпраща писмен отговор на ЧЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване, като преграждащ развитието на делото, съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съдебният състав се е позовал на следното основание за спиране на производството, съгласно чл.631 ал.1 ГПК: С определение от 18.02.2026 г., постановено по к.т.д. № 1674/2025 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. (образувано във връзка с претенции, произтичащи от същото пътно-транспортно произшествие), на основание чл.629 ГПК е отправено запитване до СЕС за тълкуване на чл. 4 от Регламента по следните 1 въпроси: 1. Разпоредбата на чл.4 ,пар.2 от Регламент ЕО №864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), предвиждаща изключение от общия принцип за приложимото право към задължения, произтичащи от непозволено увреждане, уреден в чл. 4, пар. 1 от същия регламент, следва ли да остане неприложена при предявен пряк иск на увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък срещу застраховател на "Гражданската отговорност" при използване на моторни превозни средства, в случай че държавата, в която е настъпила вредата, е и държавата на правото, което е приложимо към договора за застраховка, и на правото, което урежда правилата за безопасност в случай на пътнотранспортно произшествие? 2.

Разпоредбата на чл.4,пар.3 от Регламент ЕО №864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II") допуска ли дерогация на приложимото съгласно чл. 4, пар. 2 от същия регламент право на държавата по обичайното местопребиваване на лицето, чиято отговорност се търси, и на увреденото лице при предявен пряк иск на увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък срещу застраховател на "Гражданската отговорност" при използване на моторни превозни средства при по-тясна връзка с правото на друга държава, основана на обстоятелството, че договорът за застраховка е сключен със застраховател с обичайно местопребиваване в друга държава за превозно средство с регистрация в тази държава и пътнотранспортното произшествие е настъпило също в тази държава? Може ли да се прецени тази по-тясна връзка като явна по смисъла на чл.4,пар.3 от Регламент ЕО №864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), след като от обстоятелствата следва, че по отношение на застрахователния договор и на правилата за безопасност ще се прилага правото на една и съща държава и това е правото на държавата, в която е настъпила вредата? 3. Как следва да се тълкува употребеното в чл.4,пар.2 от Регламент ЕО №864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II") понятие "увреденото лице", чието обичайно местопребиваване към момента на настъпване на вредата евентуално би било от значение за определяне на приложимото право, ако тази разпоредба е приложима при пряк иск на това увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък, предявен срещу застраховател на "Гражданската отговорност" при използване на моторни превозни средства – според обичайното местопребиваване на това увредено лице или според обичайното местопребиваване към момента на настъпване на вредата на пострадалото лице (починало при пътнотранспортното произшествие)? По отправеното запитване е образувано дело С-137/26.

Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира следното:

От данните по настоящото дело може да се заключи, че с оглед предмета и конкретните факти по спора и естеството на спорните 2 правоотношения, за крайното решение по спора се явява от значение какво е действителното съдържание на горепосочените разпоредби, предмет на отправените искания пред СЕС, което налага производството по делото да бъде спряно на основание чл.631 ал.2 ГПК, за да бъде съобразено задължителното за съдилищата в РБ / чл.633 ГПК/ тълкуване, което СЕС евентуално ще даде по образуваното пред него дело.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 177 от 17.07.2026 г. по т.д.

№207/2023 на АС-Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3