Решение № 143 от 16.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000018 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на Д. М. Д. с ЕГН ********** с адрес *****представлявана от адвокат Г. Ш. срещу решение № 475/18.11.202 година по търг. дело № 306/2023 година на Окръжен съд – Варна, с което отхвърлена исковата й претенция, срещу „Ново Финанс“ ООД с ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “И. Страцимир“2, за прогласяване нищожността на сключените между страните Договор за заем №594-ВН05.12.2019 от 05.12.2019 година, Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019 година, Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020 година и Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020 година, с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.38 от ЗКНИП, вр. чл.24, ал.1, т. 7, 9 и 11 от ЗКНИП.

Във въззивната жалба се поддържа теза за незаконосъобразност на обжалваното решение. Основното възражение се отнася до липсата на произнасяне от първата инстанция по неравноправни клаузи, застъпени в процесните договори. На това основание се твърди тяхната нищожност и непротивопоставимост на страната. Позовава се на съдебна практика, която намира за относима. Конкретно се смятат клаузите на въпросните договори чл.

2.6 – 2.9 за неравноправни. Определя като служебно задължението на съда да се произнесе по въпросните клаузи. Позовава се на чл. 7 ал. 3 ГПК.

Аргументира позицията си с изводите на заповедния съд и постановеното от него разпореждане №4605/08.02.2022 година, постановено по ч.гр.д. № 1

15638/20921 година на ВРС, където е застъпена тезата за нищожност на въпросните клаузи с оглед установената изключително голяма разлика в престациите при договора за кредит. Набляга се на обстоятелства свръзани със сключвани типизирани договори от страна на кредитната институция, от което прави извод за липса на индивидуална договореност на процесните съглашения. Уговореният размер на възнаградителна лихва в чл. 2.2 б. „ж“ от Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019 година, Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019 година определя също като неравноправна и накърняваща добрите нрави. Не споделя изводите на първата инстанция, свързани с размера на така договорената възнаградителна лихва и ненадвишените лимити застъпени в разпоредбата на чл. 29 ал. 9 ЗКНИП.

Навежда твърдения за свръхобезпеченост на кредита. Поддържа се становището за неравноправие на клаузата на чл. 2.2 б. „ж“ от Договор за заем №795-ВН-16.06.2020 и Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 година.

Изложеното по отношение на предходните два договора намира за относимо и за посочените. По изложените възражения иска отмяна на обжалваното решение. Отправя доказателствени искания.

В постъпилия отговор от насрещната страна се оспорва жалбата като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Поддържа се позиция за произнасяне на първата инстанция по всяко от възраженията на страната, като се сочи, че договорите за заем отговарят на изискванията на приложимия ЗКНИП. Клаузите на договорите въззиваемият намира за действителни и индивидуално договорени. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

С определение, постановено в разпоредително заседание въззивният съд е уважил искането за допускане на съдебна експертиза във въззивното производство.

В проведеното съдебно заседание на 17.04.2025 година страните изразяват становища като поддържат депозираните от тях въззивна жалба, съответно отговор. Изслушано е становището на вещото лице, направени са искания за присъждането на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Решенията на първоинстанционния съд са действителни (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответстват на предявена претенция за прогласяването нищожността на договори за заем сключени между страните в производството. Същите съдържат реквизитите по чл. 236 ГПК, а произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено.

Страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи. Предметът на спора се оформя около основанията за нищожност на процесните договори 2 за заем въведени с исковата молба и поддържани с въззивната жалба.

Основно възражение в исковата молба на ищцата е свързано с несъответствие съдържателната част на договорите съобразно изискванията въведени в чл. 24 ЗКНИП, съответно водещи до нищожност на цялата сделка по чл. 38 ЗКНИП. Смята се, че не са описани условия за погасяването на дължимите суми, съответно съставен погасителен план. Като порок на сделките се твърди и липсата на конкретизация на формирането на ГПР.

Възразява се срещу приложената таблица, наименувана погасителен план, понеже същата няма характера на такъв и не съдържа изискуемата информация за потребителя. Не се оспорва образуваните между страните заповедни производства и водените помежду ч.гр.д. №15151/2021г. на ВРС и ч.гр.д. №1740/2023г., по които в полза на ответника са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за главници, възнаградителни и мораторни лихви по Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. и Договор за заем № 795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г. и заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за вземания за възнаградителни лихви по Договор за заем №594-ВН05.12.2019 от 05.12.2019г. и Договор за заем №592-ВН-04.12.2019 от 04.12.2019г.

Ответната страна е упражнила правото си на писмен отговор като е оспорила претенцията по основание. Поддържа се проведено индивидуално договаряне по смисъла на чл.146 от ЗЗП и изготвянето на погасителен план.

Процесните договори за изготвени съобразно законовите изисквания на специалния ЗКНИП и са ясни и разбираеми за страната. Размерът на ГПР и възнаградителната лихва, фиксирана за целия период на договорите, не противоречат на законовите изисквания.

Настоящият състав намира за необходимо да изведе като безспорно сключването на процесните договори за заем. Предмет на производството са искове за прогласяването нищожността на договорите, поради противоречие със закона и в частност с конкретно посочени императивни правни норми.

Поради това не подлежат на изследване обстоятелствата около предоставянето на заемните суми на ответника и дали той дължи връщане на заетото за потребление при условията на договорите или разпоредбите на закона, които обвързват страните. Няма спор по делото, че страните по процесните договори за заем са търговец и потребител по смисъла на пар. 13, т. т. 1 и 2 от ДР на ЗЗП . Както се установява от договорите за заем между страните задължението на ответницата е обезпечено с ипотека, поради което и на осн. чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК регламентацията на този закон не се прилага по отношение на процесните договори. В този смисъл съдът квалифицира като позоваване на сключване на сделка в нарушение на специален закон (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) възраженията на ответника срещу действителността на договорите, опорочени при уговаряне на съдържание в отклонение от законови изисквания на ЗКНИП. Приложими са разпоредбите на специалния ЗКНИП и субсидиарно на ЗЗП.

3

Така с Договор за заем №594-ВН-05.12.2019 от 05.12.2019г. “Ново Финанс“ ООД се е задължило да предостави на Д. М. Д. заем в размер на 95 500 лева за срок от 60 месеца, с краен срок за погасяване 06.12.2024 г., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 20 % и годишен процент на разходите в размер на 20 %. Уговорено е, че плащанията на договорната лихва се извършват съобразно погасителен план на равни месечни вноски с падеж 6то число на всеки месец, като през целия срок на заема заемополучателят дължи само начислената лихва, а главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока уговорен между страните – 06.12.2024г. (чл.2.2., бл. „ж“). В погасителния план е посочен и общият размер на дълга – 191000 лева, от които 95500 лева главница и 95500 лева лихва.

Видно от Договор за заем № 592-ВН-04.12.2019 г. от 04.12.2019 г. страните са уговорили същите условия относно срок, лихвен процент, ГПР, начин на издължаване, обезпечение. Предмет на договора е предоставянето на ищеца заем в размер на 4 500 лева с месечна вноска за главница в размер на 75 лева. В погасителния план към договора е посочен общият размер на дълга – 9000 лева, от които 4500 лева главница и 4500 лева лихва.

Посредством Договор за заем №795-BН-16.06.2020 от 16.06.2020г. ответникът се е задължил да предостави на ищцата заем в размер на 1000 лева срещу задължението да го върне в срок до 17.06.2025г. ведно с възнаградителна лихва във фиксиран размер на 25% годишно съгласно погасителен план, неразделна част от договора, на 60 равни месечни вноски в размер на 29.35 лева, включващи дължимата лихва и част от главницата.

Уговореният ГПР е в размер на 25%. Представеният погасителен план съдържа общ размер на погасителната вноска и разбивка по компоненти с посочване на основание и размер на главница и възнаградителна лихва, посочен е общ размер на дълга. Изрично е посочено в погасителния план, че не се дължат такси и комисионни.

На следващо място според Договор за заем №798-ВН-17.06.2020 от 17.06.2020г. между страните е постигнало съглашение при същите условия относно лихвен процент, ГПР, начин на издължаване, обезпечение и др.

Предоставен е на заем в размер на 10000 лева, срещу задължението за връщането му на 60 равни месечни вноски в размер на 293.51 лева, включващи главница и лихва съгласно погасителен план в срок до 17.06.2025г.

Представеният погасителен план съдържа общ размер на погасителната вноска и разбивка по компоненти с посочване на основание и размер на главница и възнаградителна лихва. Изрично е посочено в погасителния план, че не се дължат такси и комисионни.

Според експертизата допусната във въззивната инстанция ГПР е съставен от лихвения процент по кредита, както и останалите разходи, които следва да бъдат заплатени в момента или в бъдещи периоди. По процесните заеми размерът на ГПР е 20 % и 25 %, което не надвишава прага от 50 %, формиран като пет пъти размера на законната лихва. Елементите на ГПР, 4 които са използвани в процесните договори са лихвен процент, срок на кредита в месеци, гратисен период по главницата (по договори № 592 и № 594), погасителен план с анюитетни вноски за договори № 795 и № 798, а за договори № 592 и № 594 - погасителен план, според който главницата е в края на срока. Експертът е категоричен, че в настоящите договори за заем при формиране размера на ГПР не са ползвани елементи като първоначални такси и комисионни, годишни такси и комисионни, както и месечни такси и комисионни, които обичайно се използват за оскъпяване на сумата по заема.

Размерите на задълженията по референции № 43 и 44 са сметнати по клаузи в съответните договори за заем, съдържащи размерите на възнаградителната лихва, наказателната лихва и неустойката, като експерта е категоричен, че в размера на ГПР са съотносими неплатените главници и възнаградителни лихви. Другите компоненти като наказателни лихви, неустойка, законна лихва произтичат от неизпълнение по договорите за заем от страна на длъжника.

Следва да се има предвид, че не всички норми за поведение на страните, въведени с ЗКНИП са толкова съществени, че нарушенията им да изключат напълно обвързаността на потребителите. Само правилата, посочени в чл. 38 като основания за нищожност опорочават договорите в цялост. В случая съдържанието на раздела "индивидуални условия" (чл. 2.1 и следващите) в окончателните договори, подписани от насрещните страни и възпроизведено и в ипотечния акт, съответства на реквизитите по чл. 23, ал. 1 (съставени са като писмени документи на хартия), чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 ЗКНИП ( оповестен е срок на ползване; размери на главниците и условията за усвояването им съответно в брой и с банков превод; приложени са погасителни планове с датите на изискуеми плащания, размери на всяка месечно дължима вноска, общия им брой и разпределение на частите за лихви и главници; единствения приложим фиксиран лихвен процент; обща сума, дължима от потребителя по кредита като сбор на главницата и лихвата за целия период). ГПР е оповестен като определен от единствен известен предварително разход за фиксирана лихва. Гаранционната сума не следва да се третира като допълнителен разход, предвид уговореното й предназначение да покрива основния разход за лихва, доколкото заемателят не предложи предсрочно изпълнение и се освободи от задължението си занапред. В заключение съдът не намира основание за обявяване на сделките за нищожни поради противоречие с нормативно императивно изискване по основното им съдържание.