Решение № 416 от 26.07.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 207/2023
- Вид
- Решение № 416
- Подписан
- 26.07.2023
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 416 гр. Велико Търново, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110200207 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е жалба от М. С. Н. срещу НП № 22-1739-000474 от 21.11.2022 г. на Началник на РУ В. Търново в ОД МВР В. Търново, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.
2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева. Жалбата е блакетна и буквално твърди, че възразява срещу оспореното НП. В съдебно заседание излага, че част от фактическите констатации не отговарят на действителното положение. Доразвиива доводи в посока, че по време на проверката контролните органи не спрели нито един друг водач на МПС, за да му извършат проверка. Излага, че участъкът от пътя – процесното кръстовище и отклонението му надясно по лентата на движение в представената схема, е възможно да премине само трактор. Участъкът бил малък и много лош. Твръди, че АУАН имало съществени различия в личните му данни , както и в НП в което били отразени данните му от шофьорската му книжка. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът по жалбата – Началник РУ В. Търново в ОД МВР В.
Търново, редовно призован се представлява от инсп. Б.а по пълномощие.
Предетендира изцяло потвърждаване на оспореното НП като законосъобразно и обсновано, както разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди сабраните по делото доказателства потделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С НП № 22-1739-000474 от 21.11.2022 г. на Началник на РУ В. Търново в ОД МВР В. Търново, издадено въз основана на АУАН № 452 от 04.11.2022 1 г., на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за това, че на 04.11.2022 г., около 14:40 часа в гр. Дебелец, по ул. „Извън регулация“, срещу бензиностанция „Дипеста“ в посока гр. Габрово /образуващо кръстовище/ управлявал т.а. марка * с рег. № ****, собтвеност на **, като при наличие на пътен знак Б2 /Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство/, като не преустановил движението си и като не съобразил поведението си с пътен знак Б2 виновно е нарушилчл. 6, т. 1 от ЗДвП .
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.01.2023, видно от разписката на гръбната част на оспореното НП.
Приложен по делото е АУАН № 452 от 04.11.2022 г., съставен от св. И.
Л. – полицейски инспектор при РУ В. Търново, Участък Килифарево против жалбоподателя, в което фактическото описание на нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Посочената като нарушена законна разпоредба в акта е чл. 6, т. 1 от ЗДвП .
Видно от отразяването в акта, същият е подписан от нарушителя.
Актосъставителят Л. – потвърждава изцяло отразените констатации в АУАН, че на процесната дата 04.11.2022 г. били позиционирани точно слещу бензиностанция „Дипеста“ в гр. Дебелец /на излизане от града/ и на разстояние 15 метра от знак „Стоп“, като са имали пряка видимост и нищо не им пречило да възприемат движещите се МПС. Излага, че точно поради не спирането от страна на водача на процесния т.а. /микробус/ на знак „Стоп“ е бил спрян за проверка и съставяне на АУАН. Мястото било невралгично и често осъществявали проверки. Микробусът се придвижвал от Индустриалната зона на гр. Дебелц, включвайки се в ул. „Извън регулацията“ завил към разклона за гр. Габрово. Точно преди да се включат участниците в движението на ул. „Извън регулацията“ има знак „СТОП“. Жалбоподателят намалил скоростта, но не спрял на знак „Стоп“. В автомобилът имало и пътник. Поради това, св. Л. спрял процесния автомобил и съставил АУАН в присъствието на колегата си св. С. и на жалбоподателя. АУАН бил предявен и връчен на място, като в графа „възражения“ Н. собственоръчно отразил, че от мястото на което били позиционирани контролните органи нямало пряка видимост. При предявяване на актосъставителя С. на представената от Община В. Търново схема на съществуваща вертикална и хоризонтална пътна маркировка на ул. „Извън регулацията“, срещу бензиностанция „Дипеста“ в гр. Дебелец, с обозначени пътни знаци, същият посочва, че схемата отговаря на действителното фактическо положение и действително на пътя няма пътна маркировка, само вертикална такава. Жалбоподателят също не оспорва представената схема на процесния пътен участък от Община В. Търново, като твърди, че е спрял на знак „Стоп“. Фактическите констатации се потвърждават и от св. С., подробно описва случилото се. От приложената по делото схема на АПИ също се установява пътния участък и неговата регулация, както и местоположението на пътен знак Б2.
Компетентността на Началника на РУ В. Търново за издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП се установи с приложената заповед от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в законоустановия срок от 2 връчване на НП и пред компетентния да я разгледа съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. По същество е неоснователна.
При служебната проверка на издаденото наказателно постановление съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. АУАН и НП са съставени при спазване изискванията на ЗДвП и ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушението, описано е нарушението. В издаденото въз основа на акта наказателно постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е нарушението и да организира защитата си.
След анализ на събраните в хода на съдебнто следствие доказателства, съдът намира, че безспорно се уставновява и доказва, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, като на 04.11.2022 г., около 14:40 часа в гр. Дебелец, по ул. „Извън регулация“, срещу бензиностанция „Дипеста“ в посока гр. Габрово /образуващо кръстовище/ управлявал т.а. марка * с рег. № ****, собтвеност на **, като при наличие на пътен знак Б2 /Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство/, като не преустановил движението си и като не съобразил поведението си с пътен знак Б2 виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП . Установи се от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, че пътния знак Б2 бил поставен преди водача да се включи в на ул. „Извън регулацията“, за да продължи в посока за гр. Габрово, потвърдено не сома от свидетелските показания на контролните органи, а и от приложаната схеми на Община В. Търново и АПИ, относно процесния участък. Жалбоподателят следвало да спре и тогава да предприеме маневра десен завой, като не спрял на знак „Стоп“. Свидетелят Л. и С. са категорични, че жалбоподателя не е спрял на пътен знак Б2, като при поверката водачът оспорвал фактът, че не спирали и другите нарушители, докато му извършвали проверка. След като в посочения участъп има знак Б2, е следвало автомобилът да остане в покой, а не само да намали.
Съгласно чл. 183, ал. 2 от Закона за движение по пътищата редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се представят доказателства, опровергаващи направените констатации, поради което съдът приема, че нарушението е доказано, включително и от показанията на свидетелите Л. и С..
Съдът счита, че правилно е приложен материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП се наказва с глоба 20 лева водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с 3 предимство!“. Предвиденото наказание за нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е във фиксиран размер. Описаното в АУАН и пренесено в НП нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което и му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива белезите на маловажен случай. С оглед на санкционната правна норма, която предвижда твърд размер на административната санкция, наложената с оспореното НП глоба в размер на 20 лева се явява законосъобразна.
Предвид горното атакуваното НП се явява законосъобразно и като такова подлежи на потвръждаване.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД МВР – Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.
Производството по делото е протекло в няколко съдебни заседание и случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минималния размер, предвиден в закона, а имнно 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1739-000474 от 21.11.2022 г. на Началник на РУ В. Търново в ОД МВР В. Търново, с което на М. С. Н. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. С. Н. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР – В.
Търново сумата от 80 лева, педставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред Великотърновски Административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4