Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31929 от 01.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5627/2022
Вид
Определение № 31929
Подписан
01.09.2026
В сила
01.09.2026
Състав
АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31929 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20221110105627 по описа за 2022 година

С решение № 4996/31.07.2025 г. по в.гр.д. № 4355/2023 г. по описа на СГС е обезсилено решение № 15004/21.12.2022 г., постановено по настоящото производство, като делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му отначало с участието на надлежните ответници по исковете.

Делото е образувано по искова молба на Б. А. К. срещу Л. Б. П., В. Г. Т., Б. С. Д., С. С. Д., Ц. Д. М., Н. М. М., Д. К. Х., Ю. К. Ф. и Я. В. К.. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Л. Б. П., В. Г. Т., Б. С. Д., С. С. Д., чрез адв. И. И., и от ответниците Д. К.

Х. и Ю. К. Ф., чрез адв. И. Т..

Ответниците Ц. Д. М., Н. М. М. и Я. В. К. не са подали отговор в срока по чл.

131 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Искането на ищеца за допускане на съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, е основателно.

На ищеца следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

Ответниците Л. Б. П., В. Г. Т., Б. С. Д., С. С. Д. са поискали събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на сочените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, което искане съдът намира за допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Извън горното съдът намира за необходимо да отбележи, че във въззивното производство по в.гр.д. № 4355/2023 г. по описа на СГС настоящите ответници са били конституирани като страна по делото, след което с участието на всички надлежни страни са били събрани доказателства, с оглед което същите съставляват част от доказателствата по делото и ще бъдат ценени като такИ. при постановяване на крайния съдебен акт по същество на спора.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговорите на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушване на съдебномедицинска експертиза със задачи, посочени от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебномедицинската експертиза в размер на 250 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Б. Е. К., специалност: медицина, ортопедия и травматология, тел. **********.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за допуснатата експертиза след представяне на доказателство за внесен депозит.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ответниците Л. Б. П., В. Г. Т., Б. С.

Д., С. С. Д..

ОБЯВЯВА на страните, че при постановяване на крайния съдебен акт по делото съдът ще съобрази като част от доказателствения материал приетите в производството по в.гр.д. № 4355/2023 г. по описа на СГС писмени доказателства и заключение по съдебно-техническа експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Б. А. К. срещу Л. Б. П., В. Г.

Т., Б. С. Д., С. С. Д., Ц. Д. М., Н. М. М., Д. К. Х., Ю. К. Ф. и Я. В. К., с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата при условията на солидарност сумата от 2556,46 евро (5000,00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на инцидент, настъпил на 10.03.2021 г. на стълбището на зоомагазин, находящ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 8, и сумата от 241,64 евро (472,60 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.03.2021 г. до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че на 10.03.2021 г. към 17.00 ч. заедно с децата си посетила зоомагазин, находящ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 8, разположен в двора на сградата на сутеренния етаж. Сочи, че достъпът до магазина се осъществявал със стъпала, облицовани с плочки, които били амортизирани с напуквания и отчупвания, а на места били подменени с хлъзгави облицовъчни плочки за стена.

Излага, че в деня на инцидента валяло сняг и плочките били покрити с няколко сантиметра снежна покривка. Твърди , че при влизане в магазина се подхлъзнала на една от хлъзгавите плочки и паднала върху лявото си рамо, вследствие на което от носа й потекло кръв и изпитала силна болка в лявата си ръка. Сочи, че продавачката от зоомагазина й се притекла на помощ, като й споделила, че много хора са падали по 2 тези стълби, но етажната собственост в сградата не предприемала мерки. Твърди, че синът й я закарал в УМБАЛСМ „Пирогов“, където й била установена контузия на раменния пояс и мишницата, като междувременно наранената ръка и краката й отекли и се появили кръвонасядания. Твърди, че била лекувана с болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, които приемала в продължение на повече от един месец. Допълва, че се лекувала вкъщи в продължение на девет дни, но това не било достатъчно и в края на месец април посетила специалист ортопед-травматолог, който й предписал допълнително лечение. Обяснява, че допълнително се наложило да проведе курс от физиотерапия в периода от 07.06.2021 г. до 20.08.2021 г. Сочи, че въпреки проведеното лечение обемът на движение на ръката й не се възстановил напълно, поради което направила допълнително още 10 броя физиотерапевтични процедури - лазер терапия. Излага, че въпреки цялостната проведена терапия и към настоящия момент периодично изпитва болка и дискомфорт в раменната става, наранена при падането. Освен физическите болки ищцата съобщава и за неудобства, свързани с ежедневието й и претърпени от нея в периода от 10.03.2025 г. до 25.11.2025 г. затруднения в работата, доколкото ищцата била маникюристка и ръката й се изморявала, изпитвала затруднения при полагане на грижи за малолетната й дъщеря и за дома, затруднения при обличане, като се е налагало съпругът й да й помага. Всичко това се отразило на самочувствието на ищцата, доколкото не можела да върши елементарни ежедневни дейности без чужда помощ. Претърпените неимуществени вреди ищцата определя на 5000 лева. Заявява, че разходите, които направила за лечението си, били в общ размер на 472,60 лева, от които 22,61 лева - за лекарства и препарати, 9,99 лева - за закупуване на чадър, и 440,00 лева - за физиотерапия.

Отговорността на ответниците се аргументира с това, че стълбите, на които паднала ищцата, се намират в общите части на сградата, в която ответниците били собственици на самостоятелни обекти към момента на инцидента. При изложените твърдения ищцата моли предявените от нея искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Л.

Б. П., В. Г. Т., Б. С. Д., С. С. Д., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорват да са собственици на магазина, към който води процесното стълбище, като излагат и че изграденото от собствениците на магазина стълбище не обслужвало общи части в етажната собственост, поради което считат, че отговорността за поддържането му е задължение и е за сметка на собствениците на магазина. Оспорват всички твърдения, наведени с исковата молба относно основанието за ангажиране на отговорността на ответниците, вкл. механизма на инцидента, както и наличието на причинно-следствена връзка между него и твърдените от ищцата вреди и техния размер. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в невнимание от нейна страна при влизането по процесните стълби в зоомагазина. Оспорват твърденията на ищцата, че плочките на стъпалата към магазина са били хлъзгави в процесния ден, като в тази връзка твърдят, че същите се почистват и обработват с противохлъзгащи субстанции ежедневно няколко пъти на ден, като това е направено и на 10.03.2021 г. Изрично се възразява и срещу посоченото в исковата молба, че плочките са били амортизирани, като се уточнява, че те не са били нови, но не са били нито счупени, нито клатещи се към процесния момент. Освен това твърдят, че на стълбището е имало към момента на инцидента парапет, който подпомагал качването и слизането на клиентите на магазина, като на ответниците не са известни други подобни случаи. Излагат, че ищцата е редовен клиент на зоомагазина, като била споделила на продавачките, че преди инцидента е ходила на физиотерапия по повод на друга нейна травма. С оглед на това се оспорват представените писмени доказателства с исковата молба досежно въпросните физиотерапевтични процедури, които според ответниците са били 3 предписани по повод лечение на предишни травми и/или заболявания на ищцата.

Признават единствено, че ищцата е получила кръвотечение от носа след процесното падане. Оспорват и представената фактура за закупуване на чадър, като твърдят, че не е ясно дали изобщо е бил счупен чадър при инцидента, какъв е бил той и на каква стойност. При изложеното молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д.

К. Х. и Ю. К. Ф., с който същите оспорват предявените искове като неоснователни, при твърдения, че магазинът, към който води процесното стълбище, не е собственост на етажната собственост, като излагат и че изграденото от собствениците на магазина стълбище не обслужвало общи части в етажната собственост, поради което считат, че отговорността за поддържането му е задължение и е за сметка на собствениците на магазина. Сочат още, че процесните стълби обслужвали единствено зоомагазина, като за останалите обекти от етажната собственост имало отделен вход, с оглед на което счита, че стълбите не са обща част нито по естеството си, нито по предназначение.

Допълват и че помещението на магазина не било обща част на сградата, следователно не били обща част и стълбите към магазина. Ето защо считат, че за етажните собственици не са възникнали задължения по почистване и поддържане на процесните стълби. Считат, че инцидентът е настъпил изцяло вследствие на невнимание от страна на ищцата. При изложеното молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ц. Д. М., Н. М. М. и Я. В. К..

В доказателствена тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответниците в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, изразяващо се в бездействие за поддържане на стълбите към процесния магазин, явяващи се обща част на сградата, фактът на претърпените имуществени и неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието, както и размер на претърпените вреди.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, включително наличието на съпричиняване от страна на ищцата. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, с оглед което в тежест на ответниците е при оспорване да оборят презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина за осъществяване на процесното деяние.