Решение № 2229 от 29.10.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4814/2023
- Вид
- Решение № 2229
- Подписан
- 29.10.2024
- В сила
- 28.11.2024
- Състав
- ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2229 гр. Бургас, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20232120104814 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. Й., ЕГН **********, против И. М. М., ЕГН **********, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата следните суми: 740 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото на ищцата чрез заплащане на общо 325 британски паунда за банкови такси за извършени в периода от 24.05.2021 г. до 08.02.2023 г. 13 банкови превода в полза на ответника в изпълнение на задължението за заплащане на уговорената продажна цена съгласно сключения между страните предварителен договор от 25.05.2021 г.; 1000 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неувеличаване на имуществото на ищцата с разликата между цената по сключения между страните предварителен договор от 25.05.2021 г. и увеличената след сключването му пазарна цена към 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба на 10.08.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.05.2021 г. страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът се задължил да продаде на ищцата следния свой собствен недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ 1-119 в кв.18 по плана на с. З., обл. Бургаска с площ от 960 кв.м. по скица, а по нотариален акт 940 кв.м., ведно с построената в това дворно място едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 56 кв.м., състоящ се от антре, кухня и спалня, ведно с таван с площ 56 кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ XIV1 120, УПИ II-118, улица, на цена от 60 000 лева или равностойността й в съответната валута по фиксинга на БНБ за съответния ден на плащане, като сумата от 20 000 или равностойността й в друга валута следвало да бъде заплатени по банков път в срок до три дни от подписване на предварителния договор, а останалата сума в размер на 40 000 лева или равностойността й в друга валута – в срок до 24 месеца от подписване на предварителния договор на неравни месечни вноски. Страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба в нотариална форма в срок до 01.06.2023 г., като до тази дата ответникът се задължил да извърши довършителни работи по сградата, изразяващи се в поставяне на топлоизолация на северната и северозападната стена на сградата с обща площ от 100 кв.м., замазка на пода на целия втори етаж, шпакловка, боядисване, ел. контакти и лампи на стаята с квадратура 24 кв.м. на първи етаж и монтаж на метална конструкция на лозницата в двора. При неизпълнение на задълженията си по договора продавачът поел задължението да върне платеното до момента и неустойка в размер на 2000 лева. Твърди се, че известно време след подписване на предварителния договор ответникът започнал да прави уговорки за увеличаване цената на имота с аргумента, че цените на имотите се покачвали, но ищцата не се съгласила. Сочи се, че ищцата е изпълнила задължението си да заплати уговорената цена и на 01.06.2023 г. се явила в нотариалната кантора на нотариус Атанас Димов рег. № 285 НК в гр. Бургас за сключване на окончателен договор за покупко-продажба в предвидената нотариална форма.
В уговорения час се явил и ответникът, който заявил, че не желае сключването на окончателен договор с ищцата поради това, че стойността на имота значително се е повишила, а той е публикувал в интернет нова обява за продажба на по-висока цена. Ответникът върнал по банковата сметка на ищцата платената от нея сума и договорената неустойка от 2000 лева.
Нотариусът изготвил констативен протокол с изявленията на двете страни.
Поддържа се, че с поведението ответникът е причинил на ищцата имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.
Сочи се, че ищцата е претърпяла загуби чрез извършване на разходи за банкови преводи на отделните вноски по предварителния договор за покупкопродажба. Отбелязва се, че ищцата работи във Великобритания и първо внасяла сумите в британска бА., откъдето ги превеждала по нейна сметка в българска бА. и едва тогава от българската си сметка ги превеждала на ответника. Направените от ищцата преводи с предназначените за покупката на имота суми били 13 на брой, като за всеки превод заплащала на британската бА. такса в размер на 25 паунда, като е заплатила такси в общ размер на 325 британски паунда, което по официалния курс на БНБ се равнява на 740 лева.
Наред с това ищцата претърпяла и пропуснати ползи от неизпълнение на поетото с предварителния договор за продажба задължение за прехвърляне на собствеността върху описания имот, изразяващи се в разликата между уговорената в предварителния договор продажна цена и увеличената след сключване на договора пазарна стойност на вещта, изчислена към момента на 2 уговорената дата на покупко-продажба по нотариален ред, тъй като с тази разлика би се увеличило имуществото й при сключване на окончателния договор за продажба. Поддържа се, че с оглед цялостното увеличение на цените на недвижимите имоти и инфлационните процеси в страната тази разлика е не по-малка от 1000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Л., която оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Поддържа се, че поради нежеланието на ответника да продаде имота на уговорената цена, предварителният договор е бил развален и ответникът като неизправна страна е върнал е платените до момента суми, както и уговорената неустойка в размер на 2000 лева. Счита, че претендираните имуществени вреди за разходи за банкови преводи на отделните вноски по предварителния договор не могат да се вменят като виновно причинени от ответника и не са в причинно-следствена връзка с поведението му. Отбелязва се, че решението за начина на заплащане на дължимите вноски по предварителния договор е изцяло на купувача, както и че ищцата е имала обективна възможност да ги внесе в своята банкова сметка на територията на България и от нея да ги превежда на ответника. Сочи се, че ищцата е имала възможност в предварителния договор да уговори намаляване на цената за сметка на тези банкови такси, да бъде записано връщане на сумата, ведно с направените разходи, или записване на неустойка в по-голям размер. Претендираното обезщетение от 1000 лева се оспорва с доводи, че уговорената неустойка от 2000 лева е в по-голям размер и е заплатена от ответника, като с това ищцата е била напълно компенсирана.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 19, ал. 1 ЗЗД. За уважаването им ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните материални предпоставки: 1. Сключен между страните действителен предварителен договор с посоченото в исковата молба съдържание; 2. Неизпълнение на задължението на ответника да сключи окончателен договор с ищцата съгласно сключения помежду им предварителен договор; 3. Претърпени от ищцата имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи в определен размер, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на ответника да сключи окончателен договор с ищцата съгласно сключения помежду им предварителен договор.
Ответникът следва да докаже възражението си, че за неизпълнение на задълженията си по предварителния договор е заплатил уговорената неустойка в размер на 2000 лева, която покрива изцяло претърпените от ищцата вреди.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: 1. Че е сключен между страните предварителен договор с 3 посоченото в исковата молба съдържание; 2. Че ответникът не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор с ищцата съгласно сключения помежду им предварителен договор; 3. Че за неизпълнение на задълженията си по предварителния договор ответникът е заплатил на ищцата уговорената неустойка в размер на 2000 лева; 4. Че за изпълнение на задължението си за заплащане на уговорената с предварителния договор продажна цена на месечни вноски ищцата е извършила в периода от 24.05.2021 г. до 08.02.2023 г. 13 международни превода от британска бА. в българска бА., за които е заплатила банкови такси в размер на по 25 британска паунда, или общо 325 британски паунда, равностойни по официалния курс на БНБ на 740 лева.
Клаузата на чл. 9 от сключения между страните предварителен договор гласи, че в случай, че продавачът не изпълни задълженията си по този договор, той дължи на купувача връщане на капарото, платената до момента част от продажната цена, както и неустойка в размер на 2000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за поголеми вреди. Посоченото правило урежда т. нар. „зачетна“ неустойка, която се дължи вместо обезщетение за вреди по общия ред, като кредиторът не е лишен от възможността да търси обезщетение за вреди, чийто размер надхвърля този на уговорената неустойка, стига да ги докаже. В настоящия случай съдът приема, че в резултат от неизпълнението на задължението на ответника да сключи окончателен договор с ищцата съобразно сключения помежду им предварителен договор ищцата действително е понесла имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на 740 лева, изразяващи се в намаляване на имуществото на ищцата чрез заплащане на общо 325 британски паунда за банкови такси за извършени в периода от 24.05.2021 г. до 08.02.2023 г. 13 банкови превода в полза на ответника в изпълнение на задължението за заплащане на уговорената продажна цена съгласно сключения между страните предварителен договор от 25.05.2021 г.
Същевременно обаче е безспорно, че ответникът е заплатил в полза на ищцата сумата от 2000 лева, представляваща уговорена с предварителния договор неустойка, която е послужила като обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението му за сключване на окончателен договор.
Недоказани по делото остават твърденията на ищцата за претърпени от нея имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неувеличаване на имуществото на ищцата с разликата между цената по сключения между страните предварителен договор от 25.05.2021 г. и увеличената след сключването му пазарна цена към 01.06.2023 г. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице А. по допуснатата съдебнооценъчна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че справедливата пазарна стойност на недвижимия имот – предмет на процесния предварителен договор, към 01.06.2023 г. е в 4 размер на 58 600 лева. Следователно при уговорена продажна цена в размер 60 000 лева и пазарна цена към 01.06.2023 г. в размер на 58 600 лева не може да се приеме, че е налице твърдяната от ищцата положителна ценова разлика, която да се квалифицира като имуществена вреда под формата на пропусната полза.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не се установява по делото ищцата да е претърпяла други по-големи вреди, чиято стойност да надвишава размера на уговорената и заплатена от ответника неустойка в размер на 2000 лева, поради което липсва основание за присъждане на претендираните от ищцата обезщетения за имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. Й., ЕГН **********, против И. М.
М., ЕГН **********, искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата следните суми: 740 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в намаляване на имуществото на ищцата чрез заплащане на общо 325 британски паунда за банкови такси за извършени в периода от 24.05.2021 г. до 08.02.2023 г. 13 банкови превода в полза на ответника в изпълнение на задължението за заплащане на уговорената продажна цена съгласно сключения между страните предварителен договор от 25.05.2021 г.; 1000 лева – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неувеличаване на имуществото на ищцата с разликата между цената по сключения между страните предварителен договор от 25.05.2021 г. и увеличената след сключването му пазарна цена към 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба на 10.08.2023 г. до окончателното изплащане.