Решение № 464 от 03.04.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1290/2025
- Вид
- Решение № 464
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 464 гр. Велико Търново, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ И.А при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №
20254110101290 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните по делото е сключен договор за заем от *** за сумата 7000лв., която заемателят се задължил да върне в срок до 30.11.2023г. Сочи се, че сумата не била върната на заемодателя в посочения срок. Ищецът заявява ,че на 04.10.2024г. отправил покана до ответника за връщане на заема, която била връчена на ответника на 19.11.2024г., но сумата по заема не била заплатена. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 7000лв. по процесния договор за заем от 04.09.2023г , сумата 1304,03лв.- лихва за забава за периода 01.12.2023г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който исковата претенция е оспорена по съображения изложени в отговора. Твърди ,че няма данни заемателят да е получил сумата по заема. Оспорва и претенцията за лихва за забава.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за заем с нотариална заверка на подписа от *** ищецът в качеството на заемодател предоставя на ответника в качеството заемател сумата 7000лв. в заем, като заемателят се задължава да я върне в срок до 30.11.2023г.
1
По делото е представена нотариална покана, връчена на ответника на 19.11.2024г., с която ищецът претендира от ответника връщане на дадената в заем сума от 7000лв.
По делото е представено платежно нареждане от „Банка ДСК“ за получаване от ищеца на сумата 7000лв. в брой на 04.09.2023г., с основание „заем“.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. П. Ц. се установява, че същият познава двете страни по делото и му е известно, че ищецът е дал на ответника сумата 7000лв. в заем, за което са оформили договор за заем с нотариална заверка на подписа. Свидетелят заяви, че е присъствал на два разговора между страните по делото, като първият бил през месец декември 2023г., при който ответникът поискал още 1000лв на заем от ищеца, а той му отказал, защото ответникът не му бил върнал заема от 7000лв.
Ответникът обещавал да върне парите на вноски. При втората среща ответникът отново обещавал на ищеца да върне парите. Свидетелят заяви, че ищеца му казал, че ответника К. не му е върнал парите. Свидетелят каза, че ищецът не е давал на ответника други суми на заем освен 7000лв., за което подписали договор за заем.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:
За да се уважи иск за връщане на дадена в заем парична сума е необходимо по делото по безспорен начин да се установи, че между страните е възникнало твърдяното заемно правоотношение, че е налице сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е дал на ответника претендираната искова сума срещу насрещно поето задължение за връщането на сумата. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се сключва със самото предаване на паричната сума. По силата на договора за заем, заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Постигане на съгласие между страните относно сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, а писмена форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000 лв.
В настоящия случай ответникът се представлява от особен представител, като не се оспорва възникването на договорното правоотношение, а се оспорва предаването на сумата, предмет на заема. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин възникването на облигационното правоотношение, което е оформено с писмен договор с нотариална заверка на подписите от *** за сумата 7000лв. Събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност доказват, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника процесната сума в заем. Действително в договора е посочено, че сумата ще бъде преведена по банкова сметка, но твърденията на ищеца са, че той е предоставил на ответника сумата в брой. Съдът кредитира тези твърдения на ищцовата страна, тъй като кореспондират с установеното по делото, че същия ден, в който е сключен договора за заем, ищецът е изтеглил от «Банка ДСК» сумата 7000лв. в брой, 2 с основание «заем», като сумата е предоставена на ответника по сключения между страните договор за заем. Сумата, която ищецът е изтеглил от банковата сметка напълно съвпада по размер със сумата посочена в договора за заем. Освен това, в самия договор за заем е посочено, че подписаният между страните договор ще служи и като разписка за дадената от ищеца и получена от ответника сума в размер на 7000лв. Обстоятелството, че парите не са преведени по банкова сметка на ответника не означава само по себе си, че той не е получил заема в посочения размер, още повече, че договора за заем съдържа подписа на ответника и уговореното ,че служи за разписка за получаване на парите по заема. След като в договора има клауза, че същият служи и за разписка, удостоверяваща даването и получаването на сумата от 7000лв., както и съдържа подписите на двете страни, съдът приема, че сумата предмет на договора е предоставена от ищеца на ответника в изпълнеине на задълженията по сключения договор за заем на *** и е възникнало задължение на ответника да върне заетата сума в уговорения в договора срок-30.11.2023г. Свидетелските показания на Д. П. Ц., събрани по делото, съдът кредитира относно твърденията на свидетеля за дадени в негово присъствие от ответника обещания към ищеца за връщане на сумата по заема. Това също е индиция за получаване от ответника на сумата по договора за заем, след като е обещавал в присъствие на свидетеля Ц., да я върне на ищеца. От ответната страна не са наведени твърдения за връщане на сумата, предмет на договора за заем, поради което исковата претенция за сумата 7000лв. е основателна и доказана в претендирания размер, който в евро е 3579,04 евро.
По иска за обезщетение за забава:
В процесния договор за заем е уговорен падеж, на който заемателят е следвало да върне заетата сума. По делото не са наведени твърдения заемателят да е изпълнил задължението си за връщане на процесната сума по договора за заем, поради което след изтичане на срока-30.11.2023г същият е изпаднал в забава и дължи лихва за забава, която за периода от 01.12.2023г. до подаване на исковата молба изчислена по реда на чл.162 от ГПК, с помощта на онлайн калкулатор, възлиза на 1304,03 лв. Исковата претенция за обезщетение за забава в размер на 1304,03лв., които в евро са 666,74 евро е изцяло основателна и доказана.
С оглед основателност на иска за главница основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба/09.04.2025г/ до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 169,83 евро за държавна такса, 288,88 евро за възнаграждение за особен представител и 736,26 евро за адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
3
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. И. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. П. с ЕГН **********, с адрес *** сумата 3579,04 евро/три хиляди петстотин седемдесет и девет евро и четири евро цента/ ,чиято левова равностойност е 7000лв., по договор за заем от ***, с нотариална заверка на подписите, рег. №***, сумата 666,74 евро/шестстотин шестдесет и шест евро и седемдесет и четири евро цента/, чиято левова равностойност е 1304,03лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2023г до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба/09.04.2025г./ до окончателното изплащане, както и сумата общо 1194,97 евро/хиляда сто деветдесет и четири евро и деветдесет и седем евро цента/-представляваща разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4