Решение № 509 от 22.10.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20214110201245 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Л.Е. Б. с ЕГН **********, от *****, против електронен фиш серия К № 4427916, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато от Б. нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00 (триста) лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован - не се явява и не се представлява. Не са направени доказателствени искания.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

На 23.01.2021 год., в 11.58 ч., на ПП I-4, км. 115+000, в посока на гр. В.

Търново, при ограничение от 60 км/ч за движение извън населено място, въведено с пътен знак "В-26", с АТС (автоматизирано техническо средство) тип мобилна система "ARH CAM S1" с фабричен № 11743cb, е заснето движението на МПС - "*****" с регистрационен номер ******, със скорост от 92 км/ч (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 32 км/ч. Въз основа на заснетата с посоченото АТСС снимка № 11743cb/0128277, от ОД на МВР - В. Търново е издаден процесния електронен фиш серия К № 4427916, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя Л.Е. Б. с ЕГН **********, от *****, в качеството му на собственик на процесното МПС, е наложена глоба в размер на 300.00 (триста) лева.

Електронният фиш е бил връчен на 16.08.2021 година (видно от приложеното към АНП заверено копие от известие за доставяне - л. 15 от делото).

В законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП, жалбоподателят не е направил възражение относно авторството на деянието, като на 26.08.2021 год., недоволен от издадения електронен фиш, е подал жалба срещу него пред компетентния съд - ВТРС.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена, въз основа на приетите писмени доказателства по делото.

От правна страна, съдът приема, че депозираната жалба срещу електронен фиш серия К № 4227916, издаден от ОД на МВР – В. Търново е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество съдът приема, че същата е неоснователна.

Настоящия съдебен състав приема, че от формална страна процесния електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

От обективна страна по делото се установява, е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от страна на 2 жалбоподателя. По делото не се представят доказателства и не се навеждат доводи с които да се оспорва авторството на деянието, поради което съдът приема, че деянието е извършено от жалбоподателя. Именно на него е реализирана административнонаказателна отговорност затова, че на 23.01.2021 год., в 11.58 ч., на ПП I-4, км. 115+000, в посока на гр. В. Търново, управлявал МПС "*****" с регистрационен номер ******, със скорост от 92 км/ч. към момента на извършване на нарушението, с отчетен толеранс от минус 3 км/ч, при въведено ограничение от 60 км.ч за движение извън населено място, въведено с пътен знак "В-26". Нарушението е установено с АТСС, тип мобилна система "ARH CAM S1" с фабричен № 11743cb, при което е фиксирано превишение на разрешената скорост от 32 км.ч.

Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи в жалбата, че тъй като нарушението е установено с техническо средство тип мобилна камера, то е следвало нарушителя да бъде спрян от контролните органи и да му бъде съставен АУАН, а впоследствие НП. В жалбата се сочи, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год. на ВАС.

С измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 54 от 2017 год., (в сила от 09.07.2017 год.) се реализира промяна в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, регламентираща условията за издаване на ЕФ за извършено нарушение на правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на предвидения облекчен ред за реализиране на наказателна отговорност. В съдържанието на тази разпоредба е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (какъвто е процесния случай), се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В тази връзка според съдебния състав, постановките на Тълкувателно Решение № 1 от 26 февруари 2014 год. по Тълкувателно дело № 1/2013 год. по описа на ВАС, не са приложими към настоящия случай. Следва да се има предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено при действието 3 на предходната законодателна уредба. С посоченото тълкувателно решение е прието, че във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и точното място на нарушението. С тези доводи върховните съдии са достигнали до краен извод, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че след постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна уредба, която регламентира по нов начин осъществяването на контрола и в частност установяването на процесното нарушение, които не са поставени в зависимост и с условие за присъствие или отсъствие на контролен орган.

При това и при действието на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.), в която са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на мобилни техническа средства, цитираните в тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба при използването на т. нар. "мобилни камери" са преодолени. Налага се извод, че е налице нова правна уредба, при която постановките на цитираното тълкувателно решение са загубили сила и същите не следва да бъдат вземани предвид, като няма пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане на нарушения с мобилна камера, при спазване на правилата, предвидени в наредбата. Предвид това настоящия съдебен състав намира, че при установяване на нарушението с конкретното техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип "ARH CAM S1", са спазени всички законови изисквания и процесния ЕФ е законосъобразен. Към материалите, изпратени от въззиваемата страна, са приложени писмени доказателства относно годността и изправността на конкретното техническо средство с фабричен № 11743cb.

Съдът намира за неоснователни и изложените в жалбата доводи, че е 4 нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като процесния ЕФ не му е бил връчен лично, а на друго лице, което не е упълномощено за това. Съдът намира, че в случая не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като видно от доказателствата по делото същия е упражнил в цялост своите права, като е обжалвал процесния електронен фиш в законоустановения срок.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че процесния ЕФ не съдържал дата на издаване, поради което отново се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, като това обстоятелство поставяло в невъзможност както самия жалбоподател, така и съда да определи неговата законосъобразност относно давностни срокове и действащи към момента закони. По отношение на това възражение следва да се отбележи, че в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изчерпателно са изброени реквизитите на електронния фиш, като такива реквизити липсват в същата норма и при положение, че разпоредбите на чл. 189, ал. 4-11 от ЗДвП са специални по отношение на изискванията на ЗАНН за АУАН и НП, няма как съдът да тълкува последните разпоредби разширително. Все пак настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административно-наказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ, възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува. Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, което има доказателствена стойност по аргумент от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

Самият фиш има значението на наказателно постановление (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и фингира към неговите последици. При това положение, отново 5 следва да се посочи, че специалният ред на издаването на електронният фиш дерогира общите разпоредби на ЗАНН (вкл. и разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗАНН) по отношение на установяването на нарушението и на издаването на наказателното постановление. Затова непредвидените изрично реквизити в електронния фиш (които са посочени в нормата изчерпателно с оглед на характера и) не могат да обусловят извод за формалната му незаконосъобразност. Абсолютно неправилни са изложените доводи в жалбата, че липсата на дата на издаването на фиша опорочава последния, като това твърдение е неоснователно, доколкото меродавна е датата и часа на извършване на нарушението, посочена във фиша, съответно възпроизведена от вещественото доказателствено средство, отчитащо това обстоятелство по аргумент от стриктното тълкуване на разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП.

На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш на собственика на автомобила - жалбоподателя Л.Е.

Б.. От него не е посочено друго лице, което да е управлявало автомобила, а директно е подадена жалба срещу електронния фиш. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за извън населено място с 32 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 31 до 40 km/h за извън населено място - глоба в размер на 300.00 (триста) лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което не са налице основания на нейното изменение.