Решение № 256 от 13.10.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Смолян, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500315 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. С. Д. ЕГН **********, гр. П., ул. „Б.“ № 21, ет. 2, ап. 20, чрез пълномощник - адвокат Георги Павлов, против Решение № 154 от 11.05.2026г по гр. д. № 1088/2024г. по описа на PC Смолян, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу А. С. Т.

ЕГН **********, гр. Х., ул. „Т.“ № 65, ет. 2 иск с правно основание чл. 32, ал.

2 ЗС за разпределяне на ползването на поземлен имот кад. № 654, кв. 10 по действащия регулационен план на с. З., одобрен със заповед от 1960 г. и изменен със заповед от 2023 г. на кмета на община Б. на с. З., община Б., с площ от 772 кв.м., участващ в образуването на УПИ II-170 с 665 кв.м, в УПИ III-170 с 85 кв.м. и в УПИ VII- 170 с 22 кв.м., при граници: на североизток улица; на югоизток – поземлен имот № 170; на запад – улица; северозапад поземлен имот № 169, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м. и пристройка от запад, заснета в плана като едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 61 кв.м., както и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.

Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Прави обстоен доказателствен анализ, чрез който обосновава довод за допуснати от съда вътрешни противоречия в мотивите на решението, за необоснованост на фактическите изводи, непълно обсъждане на доказателствената съвкупност, 1 както и безкритично възприемане на едни свидетелски показания и игнориране на други, довели като резултат до неправилни правни изводи. За неправилен счита и извода на съда, че плащането на данъци от ищцата върху наследствената 1/6 идеална част е напълно неотносимо към спора, доколкото макар да не доказва право на собственост, то представлява обстоятелство, което следва да бъде ценено в съвкупност с останалите доказателства относно отношението на ищцата към имота и поддържането на претенциите й като съсобственик. В тази връзка счита, че плащането на данъци, наред с посещенията в имота, извършваните ремонтни дейности и поддържането на връзка с наследствения имот, противоречи на извода на съда, че ищцата е била напълно дезинтересирана от имота и че ответникът е упражнявал необезпокоявано и изключително владение върху нейната идеална част. Сочи, че ответникът реално признава, че ищцата разполага с дял от имота - видно от протокола от съдебно заседание на 19.11.2025 г.

Търси отмяна на решението, уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

С допълнение към жалбата, депозирано в законовия срок, прави доказателствени искания за разпит на свидетел за установяване ползването на имота; извършваните ремонтни дейности; отношенията между страните; грижите на ищцата към майка им; посещенията й в имота. Представя писмени доказателства и снимков материал.

От страна на въззиваемия – А. С. Т. ЕГН **********, чрез адв. Х. и адв.

С., е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, както и за правилност и обоснованост на решението, което се иска да бъде потвърдено.

Изразява и становище, че жалбоподателката неоснователно смесва посещенията при майка си с упражняването на фактическа власт върху имота като съсобственик, в каквато връзка се прави доказателствен анализ.

Акцентира и върху това, че владението върху недвижим имот не изисква поС.но физическо присъствие, като то може да бъде упражнявано чрез членове на семейството, чрез организиране и финансиране на ремонти, определяне на начина на ползване, поддържане на сградите и контрол върху достъпа до тях. Счита също, че продажбата през 2024 г. на притежаваните от майка им 4/6 идеални части не опровергава придобивната давност спрямо ищцата, тъй като сделката има за предмет правата на майката, а не спорната 1/6 идеална част, като няма правна пречка едно лице да придобие по сделка дела на един съсобственик, а по давност дела на друг, както е в случая. Прави собствен доказателствен анализ на свидетелските показания и заключенията на вещите лица. Оспорва като преклудирани доказателствените искания на жалбоподателя. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от ищцата срещу решението в частта му с характер на определение, с което е оставен без разглеждане като недопустим искът й с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да й 2 заплаща ежемесечен наем в размер на 200 лв., считано от 09.09.2024 г. - датата на подаване на исковата молба и занапред, съответстващи на нейната 1/6 ид. част от процесните имоти, като производството по делото е прекратено.

В частната жалба се излагат подробни съображения за допустимост на претенцията и своевременното й, а не преждевременно, предявяване. Търси се отмяна на прекратителното определение и присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност и правилност на прекратителното определение, което се иска да бъде потвърдено, а ако евентуално бъде отменено – делото да се върне на първия съд за произнасяне по същество. Претендира разноски.

Допълнителни съображения страните излагат в о.с.з. и в писмени бележки.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предявен е иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на следния имот: ПИ № 654, кв. 10 по действащия регулационен план на с. З., одобрен със заповед от 1960 г. и изменен със заповед от 2023 г. на кмета на община Б. на с. З., община Б., с площ от 772 кв.м., участващ в образуването на УПИ II-170 с 665 кв.м, в УПИ III-170 с 85 кв.м. и в УПИ VII- 170 с 22 кв.м., при граници: на североизток - улица; на югоизток – поземлен имот № 170; на запад – улица; северозапад поземлен имот № 169, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м. и пристройка от запад, заснета в плана като едноетажна полумасивна стопанска сграда със застроена площ от 61 кв.м., както и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.

Ищцата В. С. Д. твърди, че е собственик на 1/6 ид.ч. от поземления имот и построените в него три сгради по наследство от С. Т. Т., починал на 02.03.2001 г., който го е придобил по давност, наследство и съдебна делба съгласно решение от 25.06.1973 г. по гр. д. 108/1973 г. на РС - Мадан. Твърди, че ответникът препятства ползването на притежаваните от нея идеални части, поради което иска по реда на спорната съдебна администрация да бъде разпределено ползването на процесните имоти съобразно притежаваните от страните дялове. Признава правата на ответника до квота в размер на 5/6 идеални части, придобити по наследство от баща им С. Т. и чрез покупкопродажба от 20.06.2024 г. от майка им Р. Т.а.

Ответникът А. С. Т. твърди, че е изключителен собственик на ПИ и сградите на основание давностно владение, както и по силата на НА за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 157, том II рег. № 3675 по дело 329/2024 г. по описа на нотариус Ш. и НА за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том II, рег. № 3852, 3 дело 348/2024 г. на нотариус Ш.. Твърди, че само той упражнява фактическа власт върху недвижимите имоти в продължение на повече от 20 години, от 2001 г. до сега - явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, включително от ищцата и тяхната майка. Твърди също, че между страните не съществува спор относно начина на ползване и управление на имота. Ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота, не е участвала в поддръжката и стопанисването му. Твърди, че по делото не са конституирани всички съсобственици като задължителни необходими другари. Не оспорва, че не допуска ищцата в имота. Твърди, че НА за покупко – продажба е съставен във връзка с намерението му да придобие целия имот на основание давностно владение, но нотариусът, съставил акта, му казал, че е недопустимо и по негов съвет бил изповядан договор за покупко – продажба. Твърди, че още от 2001 г. имат уговорка с ищцата, че процесните имоти са само негова собственост, като близо 24 години ищцата не я е нарушавала. Такова било и намерението на родителите им, тъй като на ищцата дали друга зестра. При условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме възраженията за придобивна давност, моли да бъде прието, че предявява инцидентен установителен иск за собственост, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на В.

С. Д., че А. С. Т. е собственик на процесния ПИ ведно със сградите в него.

Твърди, че е манифестирал ясно своето намерение да владее имота като изключителен собственик, извършвал е значителни действия по поддържането, включително цялостен ремонт на жилищната сграда и прилежащото дворно място, като вложените средства надвишават 50 000 лева, което ясно илюстрира неговото отношение към имота като към негов собствен. Ищцата от 2001 г. до сега е знаела за намеренията на своя брат и никога не се е противопоставила. Заявява, че е демонстрирал намерението си за своене чрез цялостното ползване на имота и сградите, включително и чрез извършените подобрения в тях, като твърди, че ищцата е проявила интерес към имота едва след подобряването му.

Районният съд е приел, че родителите на страните са придобили по наследство и давност по време на брака им поземления имот и са построили в него две жилищни сгради, стопанска постройка и навес, като със смъртта на съпруга С. СИО е прекратена и така съпругата Р. е придобила освен своята 1/2 ид. част и 1/6 ид. част по наследство или общо 4/6 ид. части, а ищцата и ответникът са придобили по 1/6 ид. част по наследство от баща им. През 2024 г. Р. прехвърлила на А. притежаваните от нея 4/6 идеални части чрез договор за покупко – продажба и така той придобил общо 5/6 ид. части. Съдът е приел също, че ответникът е придобил по давност и наследената от ищцата 1/6 ид. ч., като началният момент, от който е манифестирал пред нея по ясен и недвусмислен начин владението си върху целия имот, е 2003 г., когато я ударил и й заявил, че тя няма какво да търси там. През цялото време след това в период по-дълъг от 10 години той е упражнявал явно, спокойно, поС.но и непрекъснато давностно владение върху идеалните части на ищцата и така е станал изключителен собственик на процесните имоти, довело като резултат 4 до липса на съсобственост и отхвърляне на претенцията.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решение е валидно, но недопустимо по следните съображения:

Установи се при направената от съда служебна проверка, че ответникът е в граждански брак със С. Б. Т.а, сключен на 17.11.1984г. /л. 100/.

Следователно, както към крайния момент на наведената придобивната давност, считано от 03.03.2001г до 03.03.2010г, така и към момента на сключване на продажбения договор – 20.06.2024г, евентуално придобитата по давност чужда 1/6 ид.ч., респ. закупените 4/6 ид.ч. са станали СИО, което предполага задължително участие на съпругата като задължителен необходим другар.

Съдебната практика е категорична, че дори да съществува спор дали дадено лице притежава права в съсобствеността на имота, предмет на разпределение на ползването, то този спор следва да бъде разрешен с участието на това лице, като в зависимост от изводите си съдът ще го включи при разпределението или ще отхвърли иска спрямо него. Безпротиворечиво се прилага и разрешението, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да участват всички собственици и носители на ограниченото право на ползване, тъй като са задължителни необходими другари и решението за разпределение правото на ползване трябва да бъде еднакво за всички, поради което съдът служебно следи за правилното им конституиране и сам следва да предприеме действия за обезпечаване на съвместното им участие в процеса, дори спрямо някой от тях решението да бъде отхвърлително. Неизпълнението на това задължение води до постановяването на недопустимо решение. Съгласно дадените в т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК разяснения, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на задължителния необходим другар.