Решение № 19188 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19188 гр. С, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110162229 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от А. Г. А., ЕГН: **********, адрес: гр. С, бул.

„СТ. СТ.“ № 40, ет. 4, срещу „С К“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Ц. Ш.“ № 115Е, ет. 5: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № *************** от 08.08.2022 г. – поради противоречие със закона; а при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона; по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,59 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № *************** от 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *************** на 08.08.2022 г., по силата на който му бил предоставен заем в размер на 500 лв., при годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите 49,93 %, с краен срок на погасяване 24.10.2022 г. Кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, ведно с договорна лихва, на 11 седмични вноски, от които 1 вноска от 3,89 лв. и 10 вноски от по 52,17 лв. В чл. 5 от договора било предвидено, че в срок от три дни кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които следвало да отговарят на множество условия – при един поръчител същият следвало да получава възнаграждение в размер на поне 7 минимални работни заплати, а при двама – поне 4; поръчителите следвало да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят следвало да няма задължения с рейтинг, различен от „редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения; поръчителят следвало да предостави служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. В чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 5, 1 кредитополучателят дължи неустойка в размер на 145,41 лв. Твърди, че при отчитане на размера на възнаградителната лихва и неустойката при непредоставяне на обезпечение реалният размер на ГПР възлиза на 1344,04 %. Сочи, че определянето на дължимата сума по чл. 11 от договора като неустойка при неизпълнение на договорно задължение цели заобикалянето на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. чл. 22 ЗПК, вр. 19 ЗПК . Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава исковете. Излага доводи, че в случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което разноски на ищеца не се дължат.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска (л. 93). Ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 237 ГПК – при признание на иска. Доколкото е заявена нищожност на процесната клауза на няколко основания при условията на евентуалност, съдът намира, че в случая е налице нищожност поради противоречие със закона.

По разноските

Единственият спорен въпрос между страните е дали ответникът дължи разноски на ищеца, след като е направил признание на иска и твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, който съдът не разглежда с оглед констатираната злоупотреба с права поради следните съображения.

Претендирането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. при искова претенция за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит, по който ищецът дължи плащането на сумата в общ размер от 500 лв., която сума представлява цената на иска за прогласяване нищожността на договора, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба (в този смисъл и определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 72/26.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2980/2020 г. на ВКС, III г. о). На следващо място, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът претендира сумата в размер на 25,59 лв., което обуславя извода за наличие на злоупотреба с процесуални права.

В допълнение на изложеното, при извършена служебна проверка се установява наличието на множество други дела, инициирани от ищеца, които са между същите страни – гр. д. № 1479/2023 г., гр. д. № 70986/2022 г.; гр. д. № 70991/2022 г.; гр. д. № 71004/2022 г.; гр. д. № 70976/2022 г.; гр. д. № 70973/2022 г.; гр. д. № 70995/2022 г.; гр. д.

№ 70990/2022 г.; гр. д. № 71009/2022 г.; гр. д. № 70988/2022 г.; гр. д. № 1479/2023 г.; гр. д. № 71001/2022 г.; гр. д. № 70983/2022 г.; гр. д. № 70979/2022 г.; гр. д. № 70981/2022 г.;

2 гр. д. № 70992/2022 г.; гр. д. № 70985/2022 г.; гр. д. № 70997/2022 г.; гр. д. № 25806/2023 г.; гр. д. № 69883/2022 г.; гр. д. № 2344/2023 г.; гр. д. № 48095/2024 г.; гр. д.

№ 55351/2024 г., гр. д. № 58227/2024 г., гр. д. № 65171/2024 г., и др., всички по описа на СРС, по които предмет са идентични договори, сключени между страните, същите са били с нисък материален интерес, защитата е била осъществявана от един и същ адвокат. С тези свои действия той е увеличил многократно задълженията за разноски по делата за адвокатски хонорар, като в конкретния случай претендираното адвокатско възнаграждение надвишава над петнадесет пъти цената на иска. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на което не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Съдът намира, че образуването на отделни дела по всеки един от договорите е направено с цел генериране на разноски за ищеца. Подобно процесуално поведение от страна на ищеца, посредством формално упражняване на права, съдът приема за злоупотреба с права и съответно не преследване на легитимна цел.

Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство и в съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи (така определение № 15334/03.10.2024 г. по в. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС). Ищецът не обосновава необходимост от завеждането на множество искови дела и доколкото делото, разглеждано от настоящия съдебен състав, не е сред най-ранните образувани дела, то по него ищецът няма право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение (в този смисъл решение от 21.01.2021 г. по в.гр.д. № 6572/2019 г. на СГС, II-Г състав, определение № 2927/07.03.2023 г. по ч.гр.д.

№ 1597/2023 г. на СГС, ЧЖ-VI-А състав, определение № 11379/10.11.2022 г. по в. ч. гр. д. № 11595/2022 г., определение № 4836 от 18.04.2023 г. по ч.гр. д. № 4272/2023 г. на СГС). Следователно, подобно процесуално поведение не съответства на изискванията за добросъвестност и представлява злоупотреба с процесуални права, като единствената му цел е да обремени длъжника с ненужни разноски, които да доведат до неоснователното му обогатяване за негова сметка. Както Конституцията на Република България в чл. 57, ал. 2, така и ГПК в чл. 3 не допускат недобросъвестно упражняване на права, като съдът е длъжен да възпира подобно поведение (Определение № 18181 от 13.11.2024 г. по ч.гр. д. № 12304/2024 г. на СГС). В подобен смисъл са Определение № 466 от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на ВКС, III г.о., и Определение №174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. №560/2021г. на ВКС, III г.о.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „СТ. СТ.“ № 40, ет. 4, срещу „С К“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Ц. Ш.“ № 115 Е, ет. 5, иск 3 п о чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че договор за потребителски кредит № *************** от 08.08.2022 г., сключен между страните, е нищожен поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „С К“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Ц. Ш.“ № 115 Е, ет. 5, по предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „СТ. СТ.“ № 40, ет. 4, сумата от 25,59 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № *************** от 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2024 г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4