Решение № 512 от 17.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Кърджали, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100072 по описа за 2025 година

В исковата молба по делото ищецът „АТИ КЪМПАНИ” ЕООД, ЕИК 203134711, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Симеон“, № 313 представлявано от управителя КР. Д. твърди, че ответникът Р. А. З., ЕГН **********, с адрес: с. П., ообл. К., ул.* е бил служител в ищцовото дружество, назначен на длъжност „Кофражист“, която длъжност заемал по силата на сключен трудов договор от 07.09.2019 г. Твърди, че за времето на изпълнение на длъжността на ответника било възложено да закупува строителни материали, като практиката била да му бъдат изпращани служебни аванси, след използване, на които следвало да представи съответен разходен документ. Ищецът заявява, че при направена вътрешна ревизия в счетоводството на ищеца се установило, че към момента неотчетената пред дружеството сума възлиза на 29 200 лева. Всички средства са били предоставени по банков път с отделни плащания и с посочено основание „служебен аванс“, като за същите представят съответни преводни документи.

Ищецът заявява, че при напускането на ответника, по негова молба му предоставили 120 броя подпори на обща стойност от 5 040 лева, със задължение за връщането им на 10.01.2023 г., за което е съставена съответна разписка. Въпреки че срокът е изтекъл, имуществото не е възстановено, поради което счита, че следва да бъде възстановена неговата равностойност.

С разпореждане № **** от 21.01.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като нередовна доколкото не са изложени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод дали се касае за претенция с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 211 КТ, т.е. дали се иска ангажиране на пълна имуществена отговорност за причинена на ищецаработодател вреда по повод осъществяване на трудовите задължения на 1 ответника-работник, която на основание чл. 104, т. 4, пр. предпоследно ГПК подлежи на разглеждане от районен съд, като първа инстанция независимо от цената на иска или се касае за други правоотношения извън трудови такива, които предвид размера на една от исковите претенции, обуславя родовата подсъдност на Окръжен съд Кърджали. В тази връзка на ищеца са му дадени указания с посоченото разпореждане да конкретизира последователно фактите и обстоятелствата в исковата молба, на които се основава претенцията, а именно: дали по силата на сключения трудов договор от 07.09.2019 г. с длъжностна характеристика на ответника е възложено да съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, в случая да закупува строителни материали, или въз основа на друг акт на работодателя /заповед, допълнително споразумение към трудовия договор и др./ или твърди, че отчетническата дейност произтичат от естеството на възложената трудова дейност; кога е направена твърдяната вътрешна ревизия в дружеството и кога /към коя датата/ е установен размерът на неотчетената сума от 29200 лева; има ли издадена заповед, респ. др. документ за налагане на имуществена отговорност на материално отговорно лице; кога е прекратено и на какво основание трудовото правоотношение с ответника; да се поясни какъв вид имуществена отговорност се търси – на работник или служител, или отчетническа отговорност в рамките на изпълнението на специфични отчетнически задължения, като елемент на трудовото правоотношение в конкретния случай; да се поясни при коя хипотеза на чл. 203, ал. 2 КТ се търси вината, ако се търси пълна имуществена отговорност; да представи трудов договор, както и молба/заявление, респ. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

С молба вх. № ******** г. ищецът е посочил правното основание на претендирания иск – чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ изразяващо се в разходване на предоставените на ответника средства, което не е отчетено, поради което се касае за липса. Направил е доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред НАП, от където да се снабди с друго такова относно сключения трудов договор между ищеца и ответника.

С разпореждане ********* от 04.03.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да конкретизира исковата молба като посочи дали по силата на сключения трудов договор от 07.09.2019 г. с длъжностна характеристика на ответника е възложено да съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, в случая да закупува строителни материали или въз основа на друг акт на работодателя /заповед, допълнително споразумение към трудовия договор и др./ или твърди, че отчетническата дейност произтичат от естеството на възложената трудова дейност, да посочи кога е направена твърдяната вътрешна ревизия в дружеството и кога /към коя датата/ е установен размерът на неотчетената сума от 29200 лева, да посочи има ли издадена заповед, респ. др. документ за налагане на имуществена отговорност на материално отговорно лице и кога е прекратено и на какво основание трудовото правоотношение с ответника.

С молба вх. № ****** от 19.03.2025 г. ищецът заявява, че отчетническата дейност на ответника произтича от естеството на възложената трудова дейност, като в тази връзка не е издаван допълнителен акт /заповед, длъжностна характеристика или допълнително споразумение/. Сочи, че вътрешната ревизия на дружеството е проведена в началото на 2023 г., като към момента не е издавана заповед за налагане на имуществена отговорност.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва изложените факти и обстоятелства, че на ответника са му възлагани отчетнически дейности по закупуване на материали посредством служебни аванси, след използване на които е следвало да представя съответен разходен документ. Оспорва авторството на представената разписка от 14.12.2022 г., в която е посочено, че на ответника са предоставени 120 бр. подпори на обща стойност 5040 лева, със задължение за връщане. Не оспорва, че страните, са били в трудово правоотношение по силата, на което ищецът е бил работодател, а ответникът служител на длъжността - „Кофражист“. Оспорва да е имал функция на управител или да е имал други вменени отчетнически задължения. Оспорва, че въпросните служебни аванси предоставяни му по банков път са за били преназначени за закупуване на строителни материали и че не са били разходвани по предназначение, тъй като не се твърди това да е довело до спиране и забава на работния процес и на изпълнението на съответния /непосочен от ищеца/ обект. Ответникът заявява, че не се установява от приложените към исковата молба доказателства въпросните служебни аванси представляват ли престиране срещу положен труд - било то и извънреден, изплащане на аванси от основни възнаграждения или бонуси за изпълнение. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът моли да се уважи исковата молба, претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, представя и писмена защита. Ответникът моли да бъде отхвърлен иска, като развиват подробни съображения, претендират разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, представя писмена защита, в която излага подробни съображения за неоснователност на претенцията.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение № ****** от 19.06.2025 г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства, че ответникът Р. А. З., ЕГН **********, с адрес: с. П., ообл. К., ул.* е бил служител в ищцовото дружество „АТИ КЪМПАНИ” ЕООД, ЕИК 203134711, назначен на длъжност „Кофражист“, която длъжност заемал по силата на сключен трудов договор от 07.09.2019 г., който договор е прекратен на 04.04.2021 г.

По иска правно основание чл. 207, ал. 1 , т. 2 от КТ във вр. с чл. 211 КТ ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни материално-правни предпоставки (юридически факти): съществуването на трудово правоотношение с ответника към момента на установяване на липсата, възложена на ответника-служител отчетническа функция по закупуване на строителни материали и отчитане на средствата за това, т.н. отчетна сделка, която да произтича от естеството на заеманата длъжност „Кофражист“, ответникът да не е изпълнил задълженията си като отчетник да представи разходни документи, причинен на дружеството вредоносен резултат – липса, която трябва да е с неустановен произход, липсата да има за причинна неизпълнените от ответника отчетнически задължения и неизпълнението да е виновно – възложените отчетнически функции задължават материално-отговорното лице да полага грижа в по3 голям обем от обикновената за опазване имуществото на работодателя. Съдът с определение № ****** от 19.06.2025 г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, е указал на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на качеството на отчетник на ответник - възлагането на ответника-служител на отчетническа функция по закупуване на строителни материали и отчитане на средствата за това предоставени му с преведени по банков път служебни аванси в посочени период, как е следвало да става предаването, респ. приемането на строителните материали и отчитането на средствата за това, за фактически изпълняваната от работника или служителя работа.

Безспорен факт е че ответникът е бил назначена по трудово правоотношение с ищеца на длъжността „Кофражист“ за периода от 07.09.2019 г. до 04.04.2021 г.

По въпроса за доказване качеството на отчетник по иск за пълна имуществена отговорност съдебна практика приема, че придобиването на качеството на отчетник не зависи от вписването му в длъжностната характеристика. Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и връчи на работника длъжностна характеристика.

Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор да съдържа като присъщи задължения на работника действия свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя, т. е. фактически работникът да осъществява отчетническа дейност. По делото обаче ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване възложена на ответника-служител отчетническа функция по закупуване на строителни материали и отчитане на средствата за това, т.н. отчетна сделка, която да произтича от естеството на заеманата длъжност „Кофражист“. Разпитания по делото свидетел Д. П. заяви, че работи в дружеството на ищеца от април 2022 г., което е доста време след прекратяване на трудовия договор с ответника на 04.04.2021 г. Свидетелят сочи, че доколкото знае по б анков път на ответника са предоставяни средства за закупуване на материали, като лично е съветвала управителя това да става по банков път, за да има следа, като заявява, че отделно от това и са му предоставяли материали, в зависимост от обектите, защото, ако обектът е в провинцията, да може да не се спира дейността, а да се закупуват своевременно материали, за да се извършват конкретните строителни дейности. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази част доколкото не са преки впечатления, а косвени такива, представляват предположения и давани препоръки на управителя. Други доказателства от ищеца не бяха ангажирани.

Следва да бъде посочено, че придобиването на качеството отчетник не зависи от наличието на подобен запис в длъжностна характеристика, а от това дали заеманата от работника или служителя по трудов договор длъжност съдържа като присъщи задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Естеството на имуществената отчетническа отговорност изисква отговорността да е на лицата, които пряко боравят с ценности, затова за липса в пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря този работник или служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.