Решение № 95 от 25.03.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 725/2024
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 25.03.2025
- В сила
- 06.06.2025
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал.5 · Закон за измерванията
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Ботевград, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20241810200725 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. К. с ЕГН**********, против електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 вр ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде отменен поради незаконосъобразност, като излага мотиви за това. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт П. И. наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на ****г. в 10:19 часа, в Софийска област, община Ботевград, АМ-Хемус 56+600 км посока към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС „Опел корса“, с регистрационен номер ****, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M. При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 103 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 %/км при измерване на скоростта), е установена превишена стойност на скоростта 13 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № ****г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Жалбата на П. Г. К. първоначално е била разгледана по образувано а.н.д. №****г. по описа на РС-Ботевград, като с решение № **** съдът е отменил като незаконосъобразен обжалвания фиш.
С влязло в законна сила Решение № ****г., постановено по КАНД № ****г. на Административен съд-София област, касационната инстанция е отменила като неправилно решението на РС-Ботевград и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Ботевград за произнасяне по същество 2 на спора, съгласно мотивите на този съдебен акт.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол № **** от проверката на мобилна система за видеоконтрол; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №****; Заповед № ****. на Министъра на МВР; бланка на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система - 2бр.; Заповед № ****г. на Министъра на МВР; снимка; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от ****г.; ежедневна форма на отчет; обяснителна записка - 2л.; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш №****, справкаотговор от Областно пътно управление-София., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.12.2022 г. с протоколен номер № 11.41.22. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
От снимковия материал на устройството, автомобилът на жалбоподателя е с ясно виждащ се регистрационен номер, модел и марка, заснет е от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил 3 писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София /л. 2021 от с.делото/, от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /****г./ на АМ „Хемус“ при км 56+600 с посока на движение към гр. Варна е действал знак В 26 /Забранено е движението със скорост, повисока от означената 90км/, който е поставен на км 55+600 с обхват до км 57+160, тоест дължината на действието на знака е 1560 метра.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
В рамките на това производство въззивната инстация е обвързана с приетото за установено с влязла сила Решение № ****г., постановено по КАНД № ****г. на Административен съд-София област, при първоначалното разглеждане на жалбата срещу процесното наказателно постановление. Затова проверката в настоящето производство се ограничава съобразно задължителните за районния съд указания, дадени в посоченото отменително решение. В случая касационната инстанция е приела следното: „…От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се доказва по категоричен начин извършеното нарушение. Нарушението е заснето с техническо средство от одобрен тип, съответно скоростта на движение е установена с годно техническо средство. В Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. За да бъде законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на ЕФ, едно от условията е да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от наредбата, като надлежно се попълни протокол за използване на АТС или система съгласно приложението. В случая, ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол /каквото е процесното средство/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната 4 разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Действително по делото липсва приложена снимка на разположението на уреда, но този пропуск не представлява съществено нарушение, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е годно доказателство за мястото на контрол АМ „Хемус“ 56+600 км и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение заснети с устройството през работния му режим на процесната дата. Ясното и коректно отразяване на обстоятелствата в протокола предопределя извършването на преценка за законосъобразност на издадения електронен фиш…“.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
5 стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № ****. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип.
Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TRF1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.