Заповед за изпълнение № 90 от 24.04.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, І състав в проведеното на 24.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 369 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мариана Гунчева, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът А. Д. С. ЕГН: **********, постоянен адрес **********, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление **********, сумите: 1 718,82 EUR (хиляда седемстотин и осемнадесет евро и 82 цента), представляваща главница - неплатена падежирала главница, дължима до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 20.12.2023 г. до 20.02.2026 г., ведно със законната лихва за период от 22.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на 29.23 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 евро.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № *********** от дата 26.01.2023г.: Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN********** валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Юробанк България АД

Р А З П О Р Е Ж Д А :

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните 1 по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнА.не на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“, тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл.

143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал. 2, т. 5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 на СЕС, според което е възприето: "Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. ".

Следователно в случая доколкото със заявлението и в представения договор за потребителски кредит се претендират заплащане на услуги „Фаст“ и „Флекси“, като не може да се направи извод какво и дали е заплащано, съответно, че допълнителните услуги са включени в ГПР. Отделно от това претендираната сума в общ размер на 270.99 евро за неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания, включително поради забава с повече от 90 дни в размер на 255.65 евро по своята същност е мораторна неустойка. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и 2 в заявлението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка. В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на сума в размер на 255.65 евро за неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания, включително поради забава с повече от 90 дни и от 15.34 евро противоречи, както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема заемодателя. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.

От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.

Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК.

В случая годишният процент на разходите, записан в договора за кредит, е 49.29 %, като при това положение добавянето на още 270.99 евро за неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания, включително поради забава с повече от 90 дни в размер на 255.65 евро, 613.29 евро възнаграждение за услугата „Фаст“, както и 1 150.53 евро възнаграждение за услугата „Флекси“, би променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен 3 такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора съгласно чл. 23 ЗПК.

Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция , като се дължи държавна такса в размер на 29.23 евро и разноски за юрисконсулт в размер на 50.00 евро.

Ето защо, заявлението трябва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 613.29 евро – неплатено възнаграждение за услугата „Фаст“, за сумата от 1 150.53 евро – неплатено възнаграждение за услугата „Флекси“, за сумата от 270.99 евро, от които за неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания, включително поради забава с повече от 90 дни в размер на 255.65 евро и 15,34 евро – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземания, за сумата от 940.30 евро – договорно възнаграждение, както и за сумата от 793.45 евро – мораторна лихва.Следва да се отхвърли и претенцията за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП в размер на 51,10 евро, като неоснователна.