Решение № 761 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330119898 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „ВиК“ ЕООД срещу Р. Ф. Р. по чл.422 ГПК, с която се иска съдът да признае дължимостта на вземания в размер на 1052,42 лв. за периода 25.05.2021 – 15.07.2024 г. за доставка на питейна и отвеждане на канална вода, както и мораторна лихва в размер на 111,72 лв. за периода 31.07.2021 – 30.06.2024 г. за обект в *** Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на имота. В процесния период в имота нямало поставено измервателно устройство, което да отговаря на закона за измерванията и отчетът е извършен по реда на чл. 25, ал. 8 от ОУ, поради което намира, че поставянето и подмяната на водомера е задължение на самия потребител. Начислени били количества вода общо по 10 кубика като за 2 обитатели.

Постъпил е отговор на исковата молба. Ответникът чрез особения представител оспорва иска като неоснователен, възразява ответникът да е потребител и ползвател на имота за посочения период. Липсвали доказателства, че известие за нередовен водомер е връчено на ответника и че същият е бил запознат с начина на отчет. Липсвали доказателства, че имотът се обитава от двама обитатели. Оспорва писмените доказателства като съставени от ищеца и неносещи подпис. Оспорва подписа на потребителя, поставен на карнетите, да е поставен от ответника.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. 198о, ал. 1 ЗВодите и чл. 86 ЗЗД, за основателността на които следва да са настъпили следните 1 юридически факти: възникването на облигационна връзк а между страните въз основа на качеството на ответника на собственик и обстоятелство, че имотът е водоснабден, отчетът да е извършен в условията на липсващо или неработещо измервателно устройство, при спазване изискванията на Общите условя на ВиК за извършване на такъв отчет, имотът да се обитава от двама обитатели, да е настъпил падежът за плащане на начислените суми и ответникът да е изпаднал в забава.

Установява се от представената справка от Агенция по вписванията, че процесният имот е закупен от Ф. Р., който се установява да е баща на ответника съгласно представеното удостоверение за наследници. Въз основа на тези факти се прави извод, че ответникът е собственик на процесния имот.

От показанията на разпитания по делото свидетел, инкасирал водомера на адреса, се установява, че имотът е водоснабден.

С оглед последните две обстоятелства следва, че е възникнало облигационно отношение между страните по делото за доставка и отвеждане на вода.

Установява се от показанията на свидетелката, които се ценят като логични и непротиворечив, че в една съществена част от процесния период, същата отчитала имота, като в него имало поставен водомер, но същият бил повреден и не бил сменен. Свидетелката изрично посочи какво означават отбелязванията в карнетите – „несменен“, и „4ч“, а именно, че имотът се обитава от 4 човека, поради което са отчетени служебно количества вода.

Въпреки че същата е инкасирала имота само за част от периода, показанията й отразяват практиката при отчитане на процесния водомер, а именно, че липсвал работещ такъв и се пишели служебно количества вода. Това се отнася за целия процесен период, видно от отбелязванията в карнета, които са еднотипни за целия период, като на втора страница на карнета са отбелязани 2-ма обитатели. Макар и частен, този документ е достоверен, с оглед потвърждаването му от показанията на свидетелката.

От изложените факти може да се приеме за установено, че отчетът в имота е извършен при условията на неработещ водомер, като имотът е обитаван от минимум 2-ма обитатели, поради което правилно и съгласно чл.20, ал.3, вр. с чл.25, ал.8 от Общите условия на ВиК са начислявани по 10 к. вода на месец. Неоснователно е възражението на особения представител, че сред тези обитатели има и деца, тъй като ОУ не правят разграничение дали обитателите са деца или възрастни. Неоснователно е и възражението, че недоказано останало връчването на предписание за отстраняване на повредата на водомера и незнанието на ответника за начина на отчет. Свидетелката излага данни, че предишната й колежка е дала известие и е предупредила, че водомерът е нередовен. Въпреки че тези показания не са категорични и изложени с несигурност, те се подкрепят от отбелязванията в карнета. В него е наличен подпис на ответника, съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза, на която се дава вяра. По този начин ответникът е известен както за обстоятелството, че водомерът не е сменен, така и със служебно начислените количества вода. Ето защо не може да се приеме, че същият не е бил наясно с необходимостта от смяната на водомера или начина на 2 отчитането му. Наличието на подпис в карнета води до извод, че ответникът е запознат с начина на отчет, който датира още преди процесния период.

Нормата на чл.20, ал.3 от ОУ не може да се тълкува само формално, когато макар по делото да липсва предписанието до потребителя, същият е бил наясно с начина на отчет и необходимостта от смяна на водомера, изразена в отбелязването „несменен“, но нито е възразил, нито е сменил водомера, а се е съгласил с фактическото положение, подписвайки карнета. В противен случай би означавало, същият да черпи ползи от собственото си недобросъвестно поведение.

Въз основа на изложеното установява се правото на ВиК оператора да получи начислените по реда на чл.20, ал.3, вр.с чл.25, ал.8 от ОУ суми, за които заключението на ССЕ дава становище, че напълно отговарят по размер на количествата вода, посочени в карнетите. Установява се от заключението на ССЕ, че натрупаното задължение за главница е в размер на 1052,40 лв. за период на потребление 15.04.2021г. – 12.07.2024г.

Констатираната разлика между началната и крайна дата на процесния период 25.05.2021г. – 15.07.2024г., и периода на потребление се обясни от ищеца и се потвърди от вещото лице - че периодът е формиран от датите на първоначално издаване на фактурите на бащата на ответника, които впоследствие са префактурирани на името на ответника и всички са от една дата, а периодът на потребление е 15.04.2021г. – 12.07.2024г. Този период се установява и от заключението на ССЕ.

Установи се и настъпване падежа за плащане на тези задължения.

Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на ВиК потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно ОУ фактурите се издават ежемесечно.

Първият период на потребление е до 21.05.2021г. Дори фактурата да е издадена през месец юни, 2021г., 30-дневеният срок за плащане ще изтече най-късно на 30.07.2021г. и от следващия ден – 31.07.2021г., длъжникът е изпаднал в забава. От този момент се претендира и законната лихва, до 30.06.2024г., като същата се установява в размер на 111,72 лв. от ССЕ.

Ответникът не доказа плащане на тези вземания, поради което следва да се установи дължимостта им в цялост, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.08.2024г., до окончателното плащане.

При изхода от спора право на разноски има ищецът, които общо за заповедното и исковото производство са сторени, както следва: 100 лв. за ДТ, 400 лв. за особен представител, 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 330 лв. за експертизи, или общо 1030 лв. – 526,63 евро.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от ЗВ, вр. с чл.86 ЗЗД, че Р.

Ф. Р. с ЕГН: ********** и адрес: г***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И 3

КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД с ЕИК: 115010670 и адрес: гр. Пловдив, БУЛ.6-ТИ СЕПТЕМВРИ 250, следните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14238/2024г на ПРС, а именно: сумата от 538,08 евро/1052,40 лева - главница, представляваща незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за отчетен период 25.05.2021г. – 15.07.2024г., за обект, находящ се в *** като потреблението е в периода: 15.04.2021г. – 12.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2024г., до окончателното изплащане; сумата от 57,12 евро/111,72 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2021г. – 30.06.2024г.

О С Ъ Ж Д А Р. Ф. Р. с ЕГН: **********, да плати на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД с ЕИК: 115010670, разноските по делото, общо за заповедното и исковото производства, в размер на 526,63 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4