Решение № 351 от 05.10.2023, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 698/2023
- Вид
- Решение № 351
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 30.01.2024
- Състав
- Маргарита Пламенова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178в, ал. 3, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 351 гр. Дупница, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Алексиева при участието на секретаря Деа Д. И. като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ДАИ-0000107 от 01.06.2023 г. издадено от П И. Ц - Главен секретар на Изпълнителна агенция ,,Автомобилна администрация“ гр. София, с което на Е. Г. И., ЕГН ********** с адрес: с. ***, общ.
Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***, на основание чл. 178в, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 11в, т. 12, предл. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ във вр. с чл. 22, ал. 2, предл. 2, чл. 24, ал.
2, т. 3, б. ,,а“, предл. 1 и чл. 24, ал. 2, т. 4, б. ,,б“, предл. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв. С., който поддържа жалбата. В пледоарията си и в представена писмена защита излага подробни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна чрез процесуалния й представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата, излагайки съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от 1 фактическа страна:
На 04.04.2023 г. М. И. на длъжност ,,главен експерт“ в ИА ,,АА“ гр. София в присъствието на свидетелката П. К. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 320627 срещу Е. Г. И., за това, че на 12.01.2023 г. в психологическа лаборатория (ПЛ) № 286 в гр. Дупница, ул. ,,Марков камък“ № 1 към удостоверение за регистрация № 0112/14.11.2014 г. на ,,Групова практика за първична извънболнична дентална помощ д-р Иван Ибришимов“ ООД, не е спазил изискванията за водене на документацията при организиране и провеждане на психологическо изследване на лицето Георги Василев Ушагелов, ЕГН **********, като е допуснал в регистрационната карта за явяване на психологическо изследване (Приложение № 3 от Наредба № 36/15.05.2006 г.) лицето да впише дата 08.01.2023 г., град София и ПЛ № 292, а в резултатната карта за психологическо изследване (Приложение № 4 Наредба № 36/15.05.2006 г.) и тестовите бланки и листове за отговори за познавателната и личностова сфери – дата 08.01.2023 г., които обстоятелства са установени при проверка на 12.01.2023 г. в ПЛ № 286 гр. Дупница, ул. ,,Марков камък“ № 1 към УР № 0112/14.11.2014 г. с протокол № 387.
За констатациите от извършената проверка бил изготвен Протокол № 387 от 12.01.2023 г. за съответствие на психологическото изследване и водената документация на изискванията на нормативната уредба и методическите указания. При съставянето на акта били иззети регистрационна карта за явяване на психологическо изследване на Георги Василев Ушагелов с дата 08.01.2023 г. гр. София, ПЛ № 292, резултатна карта и тестове на Ушагелов с вписана дата 08.01.2023 г.
Актът е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя и е бил връчен на същия на 20.04.2023 г. С писмо рег. № 81-00-00-314/17.03.2023 г. до Е. И., същият е поканен в 7-дневен срок от получаването му да се яви на адреса на ИА ,,АА“ в гр. София за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В писмото е посочено, че ако не се яви, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актът ще бъде съставен в негово отсъствие. На 2 стр. от писмото с ръкописен текст е записано, че Е. И. се явил на 29.03.2023 г. в ИА ,,АА“ гр. София, ул. ,,Ген. Гурко“ № 5, но актовете не могат да бъдат съставени на тази дата поради отсъствие по болест на гл. експерт П. К. и ще бъдат съставени на 03.04.2023 г. при явяване на И.. След този текст са налице подписи на гл. експерт М. И. и Е. И., запознат на 29.09.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено оспореното наказателно постановление, с което на Е. Г. И., ЕГН ********** с адрес: с. ***, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, ул. ***, на основание чл. 178в, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 11в, т. 12, предл. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ във вр. с чл. 22, ал. 2, предл. 2, чл. 24, ал.
2, т. 3, б. ,,а“, предл. 1 и чл. 24, ал. 2, т. 4, б. ,,б“, предл. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от 2 писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. И., извършила проверката и съставила АУАН, както и тези на свидетелката К. възприемайки ги като обективни, логични и безпротиворечиви, намиращи подкрепа в събраните по делото писмени доказателства. От показанията на същите се установява, че на 12.01.2023 г. са извършили проверка за спазване на изискванията на нормативната уредба и методическите указания за провеждане на психологически изследвания по Наредба № 36/15.05.2006 г. Като нарушения установили, че Е. И., който работи в ПЛ № 286 в гр.
Дупница не е спазил изискванията за водене на документацията, както и организиране и провеждане на психологическо изследване на Георги Ушагелов, като е допуснал или указал на лицето да впише друга дата, а именно дата 08.01.2023 г. вместо дата 12.01.2023 г. Датата 08.01.2023 г. била записана в регистрационната карта и на всички бланки, на тестовете за провеждане на първа част на изследването, като бил записан и друг номер на психологическа лаборатория № 292, която се намира в гр. София, където Е. И. също е психолог.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентния за това орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно приложените по делото Заповед № РД-01-369/24.04.2018 г. на зам. изп. директор на ИА ,,АА“, Заповед № РД-01-255/05.07.2022 г. на ИД на ИА ,,АА“ и Заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на МТИТС.
Съдът изцяло споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато в хода на административнонаказателното производство нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, което е опорочило и издаденото НП.
Действително разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН допуска съставяне на акт за установяване на административно нарушение в отсъствието на нарушителя, но само при условие, че последният е известен, не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акт. Това означава, че само при наличие на надлежно връчена покана и нарушителят не се яви в определения ден и час, би било допустимо съставянето на акт в негово отсъствие, съгласно посочената разпоредба. Процесният АУАН е съставен в ИА ,,АА“ гр. София на 04.04.2023 г. в отсъствие на нарушителя Е. Г. И..
Не е ясно защо процесния АУАН е съставен на 04.04.2023 г. след като в ръкописния текст на поканата е посочено, че Е. И. се е явил на 29.03.2023 г. в ИА ,,АА“ гр. София, ул. ,,Ген. Гурко“ № 5, но на тази дата актовете не са съставени поради отсъствие по болест на гл. експерт П. К., поради което ще бъдат съставени на 03.04.2023 3 г. Изложените обстоятелства водят до извода, че нарушителят Е. Ивнов не е знаел за образуваното на 04.04.2023 г. административнонаказателно производство и не е получавал покана да се яви на тази дата за съставяне на АУАН. В конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН без да са налице законовите предпоставки за това – не са налице нито една от двете хипотези на посочената правна норма.
Правото на защита на жалбоподателя е нарушено и при описание на нарушението, което се твърди, че е извършил, тъй като в АУАН и в НП не са описани ясно нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че то е извършено. Това несъмнено съставлява нарушение на чл. 42, т. 4, респ. на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което на самостоятелно основание има за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Във връзка с посочване на правните норми, които наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил, за което му е наложил и съответното наказание, съдът намира, че тук отново е нарушено правото на защита на санкционираното лице. В НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил четири разпоредби от Наредба № 36 от 15.05.2006 год. на МТ. Така посочено наименованието на нормативния акт, чиито разпоредби наказващият орган твърди, че е нарушило дружеството-жалбоподател, не му дава възможността същото да разбере какво му се вменява във вина. В тази връзка наказващият орган е длъжен винаги при изписване на нормативния акт, който смята за нарушен, да изпише неговото наименование в пълнота, за да може наказаното лице да организира защитата си. В случая цялото наименование на Наредба № 36 от 15.05.2006 год. е Наредба № 36 от 15.05.2006 год. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Краткото посочване на наименованието на наредбата в НП, несъмнено поставя в невъзможност жалбоподателят да разбере разпоредбите на кой точно нормативен акт е нарушил. Въпреки подробния протокол № 387 за съответствие на психологическото изследване и водената документация на изискванията на нормативната уредба и методическите указания, приложен като доказателство по делото, в АУАН и в НП не присъства описание на нарушението, което се вменява във вина на жалбоподателя, не са посочени обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, не е посочено дори в какво се изразява изпълнителното деяние. Липсата на описание на нарушението е в разрез с императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН и е съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, за да организира в пълен обем защитата си. Следва да се има предвид, че началото на административнонаказателното производство се поставя със съставяне на АУАН, поради което в същия следва да се опишат всички признаци от състава на нарушението, независимо от обстоятелството, че протокола от проверката, въз основа на 4 който е съставен акта е приложен към преписката. При съпоставка на трите документа – протокол № 387, съставения АУАН /в който е цитиран протокола/ и издаденото НП, се установява и липса на идентичност при описание на нарушението. С това съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице, както и сe препятства проверката относно приложимия материален закон и правилността на реализираната административнонаказателна отговорност. Не на последно място, в нормата на чл. 178в, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е установено особено качество на субекта на нарушението - психолог, провеждащ психологическото изследване. Този признак от състава на санкционната норма изобщо не се съдържа в АУАН и наказателното постановление. Не става ясно санкционираното лице притежава ли специалното качество, т. е. той психолог ли е, съответно имал ли е право да извършва тази дейност въобще.
Но дори и да беше посочено, че жалбоподателят е санкциониран в качеството му на психолог, по делото липсват доказателства, че към датата на извършената проверка – 12.01.2023 г., И. е притежавал това специално качество. За изясняване на този факт, с разпореждането за насрочване на делото съдът е изискал от ГППИДП ,,Д-р Иван Ибришимов“ ООД да представи справка за длъжността и функциите на Е. И., респ. неговата квалификация и образователен ценз. Видно от приложеното по делото писмо от ,,ГППИДП д-р Иван Ибришимов“ ООД, Е. И. е назначен на трудов договор от 15.10.2014 г., а с анекс от 01.05.2018 г. и до момента е ,,Ръководител звено“ с код по НКПД:12196011 в отдел ГППИДП Иван Ибришимов ООД, като функционалните му задачи са да организира работата на психологическите лаборатории към ГППИДП Иван Ибришимов ООД.