Решение № 444 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря .......... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110138615 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ........... с ЕИК: ........ против ....... с ЕИК: ........, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8800 лева, представляваща сбор от главница за неплатено възнаграждение по 17 бр. фактури, издадени във връзка с организирани и извършени превози на строителни материали от Италия до България, с № на фактурите, както следва: № ...../21.11.2023 г. (непогасен остатък от 820 лв.), ......./30.11.2023 г., ....../30.11.2023 г., **********/15.12.2023 г., **********/28.12.2023 г., ...../18.01.2024 г., ...../19.01.2024 г., ...../19.01.2024 г., **********/19.01.2024 г., ....../19.01.2024 г., ....../.26.01.2024 г., ....../26.01.2024 г., **********/19.02.2024 г., ......./19.02.2024 г., .........../19.02.2024 г., ............./19.02.2024 г. и ......../19.02.2024 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2024 г. по ч. гр. д. № 18937/2024 г. по описа на СРС, 34 състав. Претендира се и присъждане на направените в настоящето производство разноски.

Ищецът твърди, че по заявка на ответника е извършил и организирал превози на строителни материали от Италия до България, за което били издадени и процесните 17 броя фактури. Твърди, че сбора по тези фактури възлизал на исковата сума от 8800 лева, като само сумата по фактура № ...../21.11.2023 г. била частично погасена с 20 лева – остатък от друго извънсъдебно плащане, а непогасена по същата останала сумата от 820 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер иска. Твърди, че посочените фактури не съдържали достатъчно информация, както и да е налице извършено плащане по всички фактури.

Твърди да е извършил плащания и по ч. гр. д. № 18937/2024 г. по описа на СРС като прилага доказателства, за които твърди да се отнасят за процесните вземания. Претендира разноски.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По подадено от ищеца ........... с ЕИК: ........ заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 18937/2024 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на 10.04.2024 г. е издадена Заповед 1 за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ....... с ЕИК: ........ за сумата, предмет на настоящото исково производство. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, който е допустим.

За да се уважи предявения иск в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че между страните по делото са налице валидни облигационни правоотношения по договори за превоз, по които е престирал съобразно уговореното.

В тежест на ответното дружество е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Страните не спорят, че между тях са съществували търговски отношения по повод сключването на множество транспортни договори, включително организацията и доставянето от ищеца на заявените от ответника поръчки на стоки от Италия до България.

Спорният по делото въпрос е дали извършените от ищеца транспортни услуги, за които са издадени процесните 17 бр. фактури, са заплатени от ответника.

В практиката на ВКС, обективирана в решение № 135/05.10.2011 г. по т. дело № 1103/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е възприето становище, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно доказване наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 (като аналогична разпоредба се съдържа и в чл. 50, ал. 1 от ЗАвП), договорът за превоз се установява с товарителница, но нейната липса не засяга превозното правоотношение.

С подаване на заявката - договор за международен превоз и нейното приемане от насрещната страна се счита, че договорът за международен автомобилен превоз на стоки е сключен с всичките последици от това, включително задължението да се заплати договореното възнаграждение за превоза, както и задължението на ищеца превозвач да превози стоката на определеното място, да я предаде на получателя.

Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, като в настоящия случай товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.

По делото не е правено възражение от страна на ответника, че е налице уговорка между страните за плащане на извършените услуги на дата, различна от посочената такава в процесните фактури, като не се спори, че превозът е извършен, както и че товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации, което обстоятелство се извежда и от представените по делото товарителници. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл. 9, пар. 1 от Конвенция CMR, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Същата не е форма за действителност и няма конститутивно действие по отношение превозното правоотношение, но с нея се създава една оборима презумпция, че действителните правоотношения са тези, уредени в товарителницата. Данните, вписани в товарителницата се считат за достоверни до доказване на противното, като страната, която твърди, че същите са неверни или непълни следва да докаже това обстоятелство с всички допустими доказателствени средства.

Съдът намира за необходимо да допълни, че без значение дали е подписана от купувача по договора за търговска продажба, издадената от продавача фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието 2 задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка.

Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата (в този смисъл Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от 15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г; Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д.

№ 465/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО и др.). В Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II ТО, дори е посочено, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключването на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.

Видно от процесните фактури, приложени по делото, в същите са индивидуализирани вида стока/услуга, количеството, уговорената цена, начина на плащане.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че освен фактура с № ********** от 19.01.2024 г. за сумата от 600 лева с вкл. ДДС, всички останали процесни фактури са осчетоводени при ответника, респективно са включени в дневниците му за покупки към подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС, като общият сбор от стойностите на издадените фактури възлиза в размер на 19800 лева, от които на база извършените изчисления по предоставени данни за осчетоводени плащания от ищцовото дружество 8800 лева са останали незаплатени.

По отношение на неосчетоводената от ответника фактура с № ********** от 19.01.2024 г. за сумата от 600 лева с вкл. ДДС, доколкото друго не се установява, на основание чл. 9 от Конвенцията CMR съдът приема, че приложената на л. 117 по делото международна товарителница, подписана от представител на ответника, удостоверява условията на сключен между ищеца и ответника превозен договор от 11.01.2024 г., по който ответникът по възлагане на ищеца е изпълнил, като е извършил транспорт от Италия до България на описания в товарителницата товар, за което изпълнение и за заплащане на дължимото превозно възнаграждение ищецът е издал процесната фактура с № ********** от 19.01.2024 г. на стойност 600 лева с вкл. ДДС.

С оглед предходното и съгласно посочената по-горе трайно установена съдебна практика съдът приема като признание за възникване на облигационната връзка и съществуване на задължението - в настоящия случай за заплащане на цената на предоставените превозни услуги.

По делото ответникът не проведе обратно доказване и не ангажира доказателства за заплащане на сумите по процесните фактури, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът, който своевременно е поискал присъждането им и е представил списък по чл. 80 ГПК.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно 3 решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в размер на 176 лева за държавна такса, а в исковото производство е доказал разноски в общ размер на 976 лева, от които 176 лева за държавна такса и 800 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ , от които 250 лева допълнително възнаграждение, определено в тежест на ищеца с протоколно определение от 04.12.2025 г., за което с молба от 11.12.2025г. е представил доказателства, и съдът определя 450 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо ищецът следва да получи сумата от 1602 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ........... с ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: ......., против ....... с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: ......, установителен иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че ....... дължи на ........... сумата от 8800 лева, представляваща сбор от главница за неплатено възнаграждение по 17 бр. фактури, издадени във връзка с организирани и извършени превози на строителни материали от Италия до България, с № на фактурите, както следва: № ...../21.11.2023 г.