Определение № 454 от 09.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Благоевград, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20241200600742 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и следващите от НПК, като е образувано по частна жалба на адвокат Д. К. А., в качеството му на защитник на подсъдимия Й. Б. А., ЕГН: ********** по НОХД № 98/2023 г. по описа на Районен съд – Сандански, срещу протоколно определение № 684 от 24.06.2024 г., постановено по посоченото дело, с което е оставено без уважение искането му за промяна на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение “задържане под стража”. В жалбата се предлага доказателствен анализ на изслушаните до този момент в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, като се прави извод, че подсъдимият не е извършил две от престъпленията по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, както и това с правна квалификация по чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1 НК, като се акцентира върху обстоятелството, че всички разпитани свидетели по делото посочили, че не се страхуват от своя родственик, предаден сега на съд. Възразява се срещу извода на съда, свързан с разумността на срока на задържане на подсъдимия, както и срещу заключението на съдебния състав, че има реален риск задържаният да се укрие, тъй като било установено, че той има регистриран административен адрес и не е налице у него паричен капитал, чрез който да си осигури автомобилен превоз извън пределите на страната. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго такова, с което да бъде определена по отношение на подсъдимия Й. А. по-лека по вид мярка за неотклонение.

Окръжен съд - Благоевград, Втори въззивен наказателен състав, след като съобрази приобщените по делото доказателствени източници, както и като прецени възраженията и доводите на защитата, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Подсъдимият Й. Б. А. е предаден на съд за няколко деяния, три от тях с правна квалификация по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 от НК (с няколко пострадали лица, а именно В.К., Б. А. и В. А.а) и по чл. 296, ал.4, вр. ал.1 от НК вр. чл. 26, ал.1 НК вр. чл. 28, ал.1 НК. С обжалваното сега определение първоинстанционният съдебен състав е приел, че е налице както обосновано предположение подсъдимият А. да е съпричастен към така въздигнатите му обвинения, както и все още да съществува реален риск той да се укрие и да извърши престъпление. Настоящата съдебна инстанция намира този извод на съда, послужил му за отхвърляне искането за изменение на определяната мярка за неотклонение “задържане под стража” в по-лека такава, за правилен, като доводите в тази връзка са следните:

На първо място следва да бъде посочено, че въззивната инстанция се солидализира със становището на първата такава, че с оглед събрания до този момент доказателствен материал, в това число и приобщеният такъв по реда на чл. 281, ал. 1 и сл. от НПК, е налице базисната предпоставка, а именно обосновано предположение подсъдимият да е съпричастен към реализацията на изпълнителните деяния, които са предмет на изследване в хода на настоящия наказателен процес, като с оглед спецификата на производството по реда на чл. 270, ал. 1 НПК съдът не може да предложи на страните своя аналитичен прочит на приобщените доказателствени източници, а е достатъчно да изтъкне, че в показанията на свидетелите И. А.а, Б. А., В. А.а, (приобщени в хода на съдебното следствие по надлежния процесуален ред), св. Л.В. и св. П.Д. се съдържат данни предаденият на съд да е ангажиран с процесните деяния, като е и вярно, че така описаната доказателствена маса не е еднопосочна, но към този процесуален момент съдът при разрешаване на основния въпрос на това производство не се води от стандарта на доказване, заложен от чл. 303 НПК. Само в допълнение следва да се изтъкне, с оглед нарочно поставените възражения в тази връзка от страна на жалбоподателя, че първоинстанционният съд в принципен план е прав, като е посочил в своето определението, че съставът на престъплението с правна квалификация по чл.

144, ал. 3 НК вр. ал. 1 НК от обективна страна не изисква наличие на възникнал действителен страх у пострадалото лице, адресат на заканата, а единствено казаното/извършеното от страна на дееца да е обективно възможно да породи такова чувство на страх (затова и самото престъпление е от вида на формалните такИ., а не резултатно), като се преценяват редица обстоятелства, сред които естеството на заканата, отношенията между извършителя и жертвата, създадената обстановка и прочие.

На следващо място, съдът приема да е налице реален риск от извършване на престъпление, като в тази насока следва да бъде съобразено съдебното минало на подсъдимия, като инкриминираните деяния, за които се твърди от представителя на държавното обвинение да са извършени тъкмо от Й. А., са реализирани в изпитателен срок по негово друго осъждане, което обстоятелство само по себе си определя високата обществена опасност на подсъдимия, а и на процесните престъпления. В този контекст първоинстанционният съд е съобразил и факта, че са налице три отделни престъпления с правна квалификация по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а 2 престъплението срещу правосъдието, въздигнато в хипотеза на усложнена престъпна дейност, е и в условията на повторност. Целокупната преценка на тези обстоятелства подкрепя извода, че рискът от извършване на общественоопасна проява не е хипотетичен, като последното не може да бъде казано по отношение на опасността подсъдимият да се укрие, доколкото не са налице данни същият да се е опитал да повлияе върху хода на разследването като се укрие преди неговото фактическо задържане. Въпреки това, наличието на една от двете дадени в алтернативност предпоставки (риск от извършване на престъпление) ведно с казаното по-горе досежно наличието на обоснованост в предположението за съпричастност на подсъдимия към процесните престъпления, обосновават законосъобразността на постановеното от страна на първоинстанционния съд определение. В случая не се констатира и неразумност на задържането на А., тъй като производството е в своята съдебна фаза, където липсата на ритмичност в действията на водещия процеса орган (в случая съдебният такъв) действително може да съставлява самостоятелно основание за промяна на вече определената мярка за неотклонение, но е видно, че съдът подхожда с нужната процесуална активност, за да приключи делото в разумни срокове, без да накърнява непропорционално правата на задържания. Рамката на предмета на доказване, предопределена от обвиненията, за които А. е предаден на съд - няколко деяния, поставени в условията на реална съвкупност, не налага извод, че фактическата и правна сложност на делото, сравнена с периода на задържане на подсъдимия, прави така определената процесуална принуда небалансирана.

Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция на основание чл.

345, ал. 1 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №

684 от 24.06.2024 г., постановено по НОХД № 98/2023 г. по описа на РС - Сандански, с което е оставено без уважение искане за изменение на определената по отношение на подсъдимия Й. Б. А., ЕГН:********** мярка за неотклонение от “задържане под стража” в по-лека такава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3