Решение № 222 от 03.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Варна , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100503394 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез гл. юрисконсулт А. Н., срещу Решение № 260179/31.08.2020 г., постановено по гр. д. № 16225/2019 г. по описа на РС - Варна, XLII състав, с което е ОСЪДЕНА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.

„***“, бл. *, вх. 8, ет. *, ап. *, сумата от общо 1295,71 лв. (хиляда двеста деветдесет и пет лева и 71 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен от ищцата нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 143,98 лв. (сто четиридесет и пет лева и 98 ст.), представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение за извънреден труд, считано от първото число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, на основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т. ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение 1 на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители на МВР. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. Б. Д., чрез адвокат С. Т. - ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, редовно призована, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата М. Б. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат С. Т.,.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх.№ 73328/09.10.2019 г., уточнена с молба вх. № 76347/18.102019 г., от М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1127,75 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от общо 181,89 часа за периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 100,00 лева, представляваща лихва за забава, изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение за извънреден труд, считано от първото число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска. Претендират се и направените съдебноделоводни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищцата е полагала труд на длъжност командир на отделение в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със статут на държавен служител. Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. За периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищцата е работила на смени при сумирано изчисляване на работното време и е положила нощен труд от 1272 часа, който, преизчислен с коефициента 1,143 по правилата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, възлиза на 1453,89 часа, или води до извънреден труд от 181,89 часа, за които следва да й бъде заплатено възнаграждение в размер на 1127,75 лева. Претендира и лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. Н. , е депозирал писмен отговор , в който 2 изразява становище за неоснователност на исковете . Потвърждава , че ищцата е държавен служител по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че същата е изпълнявала служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. Оспорва предявените искове, като твърди, че всички отработени от ищцата часове извънреден и нощен труд са й заплатени изцяло. Счита, че в отношенията между страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., както и че, съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР, продължителността на дневното и нощното работно време е с еднаква продължителност от 8 часа на всеки 24 часа. Излага подробни съображения за неприложимост на разпоредбите на НСОРЗ.

В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявените от М. Б. Д. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, искови претенции чрез увеличаване, като по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР главницата да се счита предявена за сумата от 1295,71 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 180 часа за процесния период от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г.; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – същият да се счита предявен за сумата от 143,98 лева, представляваща лихва за забава, изчислена върху всяко неплатено задължение - допълнително възнаграждение за извънреден труд, считано от първото число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищцата М. Б. Д. е полагала труд на длъжност командир на отделение в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със статут на държавен служител, както и че същата е изпълнявала служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

В представените от ответника платежни бележки са отразени получаваното трудово възнаграждение от ищцата през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, часовете отработен нощен и извънреден труд, ползваният отпуск и болнични дни.

Видно от тях, за процесния период ищцата е положила нощен труд, както следва: от 15 октомври до 31 декември 2016 г. – 0 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 24 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 152 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 64 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 96 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 152 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 144 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 104 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 72 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 128 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 168 часа.

От заключението на изготвената пред първа инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г. М. Б. Д. е положила общо 1256 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, възнаграждение в общ размер на 1295,71 лева за разликата от 180 часа преобразуван нощен труд, както и 143,98 лева обезщетение за забава.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

3

Ищцата е държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР , поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищцата е полагала труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.