Решение № 5012 от 12.08.2020, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 12.08.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова

Андрей

Георгиев при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5908 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 24.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 60333/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, са отхвърлени предявените от М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ срещу Н.К. „Ж.И.”*** /ЕИК *********/ и ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ на СОФИЯ- ГРАД искове за осъждането им да възстановят държането на ведомствено жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. София, бул.”*********, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения. Със същото решение Н.К. „Ж.И.”*** /ЕИК *********/ и ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ на СОФИЯ- ГРАД са осъдени да предадат на М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ владението върху иззетите на 17.06.2016 г. въз основа на Заповед № РД-15-102/ 19.05.2016 г. на Областния управител на област София- град от апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул.“*********, ВЕЩИ, а именно: скрин, гардероб, холна масичка, легло, масичка на колелца, 6 бр. столове, ел. печка, ел. печка „Раховец“, шкаф, чинии и прибори, табуретка, кожен куфар, куфар за инструменти, дипломатически куфарчета, 2 бр. чанти, 3 бр. сакове, 2 бр. чанти за документи, 2 бр. ел. радиатор, акумулаторен телефон, чинии, 2 легла с пружини, 15 чувала с дрехи, като са отхвърлени исковете на М.К.М. /ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ за осъждане на Н.к.

„Ж.и.” /ЕИК *********/ и Областния управител на София- град да им заплатят стойността на движимите вещи, вкл. стойността на два броя златни халки, иззети на 17.06.2016 г. въз основа на Заповед № РД-15-102/ 19.05.2016 г. на Областния управител на област София- град от апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул.“*********, както следва: 4 000 лева- на ищцата М.М., и 2 000 лв.- на ищеца Т.Т., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на завеждане на делото- 26.10.2016 г., до окончателното им изплащане. Отхвърлени са и исковете на М.К.М.

/ЕГН **********/ и Т.Р.Т. /ЕГН **********/ за осъждане на Н.к. „Ж.и.” /ЕИК *********/ и Областния управител на София- град да им заплатят обезщетения за причинени неимуществени вреди, „изразяващи се в болки и страдания“, както следва: 4 000 лева- на ищцата М.М., и 1 000 лева- на ищеца Т.Т., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на завеждане на делото- 26.10.2016 г., до окончателното им изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Н.к. „Ж.и.” /НКЖИ/ и Областен управител на София- град са осъдени да заплатят на ищцата М.М. сумата 50 лв.- разноски по делото /за адв. възнаграждение/, и на ищеца Т.Т. сумата 100 лв.- разноски /за адв. възнаграждение/, съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците М.М. и Т.Т. /поотделно/ са осъдени да заплатят на всеки от ответниците НКЖИ и Областен управител на София- град суми от по 100 лв.- разноски по делото /за юриск. възнаграждения/, съобразно отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от М.К.М. и Т.Р.Т.

/ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените от тях искове, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Н.к. „Ж.и.”*** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна Областен управител на София- град /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.76 ЗС, чл.108 ЗС и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Процесуално недопустима е в частта, насочена срещу решението на СРС, с което исковете на М.М. и Т.Т. за предаване владението върху находящите се в имота при изземването движими вещи са уважени, в резултат на което са отхвърлени претенциите им за присъждане на тяхната равностойност, Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5908/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в поради липсата на обжалваем за същите интерес. Това е така, тъй като търсената от тях искова защита, целяща връщане на движимите вещи, намиращи се в имота при принудителното изпълнение, е удовлетворена, като исковете им по чл.108 ЗС са уважени. Постановеното от СРС решение не съдържа отхвърлителен диспозитив за движими вещи, чието предаване е поискано от ищците на основание чл.108 ЗС, поради което и липсва предмет за осъществяването на инстанционен контрол за правилност на това решение от въззивния съд. Същевременно уважаването на исковете за връщане на вещите на ищците препятства възможността да бъде присъдена тяхната равностойност, претендирана от тях при условията на евентуалност.

Тъй като предявените срещу ответниците осъдителни искове с предмет ревандикация на намиращите се в процесния имот при изземването му по реда на чл.80, ал.1 ЗДС движими вещи са уважени, липсва интерес за ищците от обжалване както на постановеното от СРС в този смисъл решение, така и срещу отхвърлителната му част, с която е отказано присъждане стойността на тези вещи, доколкото претенциите им за това са заявени като евентуални. Жалбата на М.М. и Т.Т. като процесуално недопустима в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, съответно- образуваното въз основа на нея производство пред въззивния съд следва да бъде прекратено.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че липсва основание за присъждане равностойността на присъдените с обжалваното решение движими вещи, тъй като не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците както на основание чл.57, ал.2 ЗЗД, така и съобразно чл.45 ЗЗД. Според съставения при изземването протокол задължение да полага грижи за запазване на вещите е имал ответникът НКЖИ /като ведомство, в чието оперативно управление е иззетият имот/, като не се установява по делото негови служители да са имали противоправно поведение- действие или бездействие, довело до погиването на тези вещи. Поради това и същият не дължи обезщетение на ищеца на нито едно от посочените основания. Същевременно, за да е налице основание за плащане на претендираните от ищците обезщетения, следва да е установено в процеса задължение на ответниците за връщането на тези вещи, която материално- правна предпоставка е в доказателствената тежест на ищците, които не са доказали главно и пълно, каквото доказване дължат в процеса /чл.154, ал.1 ГПК/, че процесните движими вещи, намиращи се в държане на ответниците, е следвало да им бъдат върнати от последните, че ищците са отправили покана за това преди завеждане на делото, а също и че вещите са погинали или са били отчуждени или изразходвани от ответниците.

В останалата част жалбата на ищците, насочена срещу решението на СРС, с което са отхвърлени исковете им по чл.76 ЗС и чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, е процесуално допустима /при наличен интерес от обжалването/, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в горепосочената обжалвана част.

По същество решението е правилно в тази част /като краен резултат/ и следва да бъде потвърдено.

Посесорната защита по чл.76 ЗС, имаща за предмет владението или държането върху вещи и имоти като фактическо състояние, може да бъде предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочените в закона два начина- когато самоволното или самоуправно установяване на фактическа власт върху вещта е извършено от нарушителя чрез насилие или по скрит начин, включително и срещу собственик.

Претенцията следва да се предяви в шестмесечен срок, който започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемане на владението/държането. По своя характер този срок е преклузивен- с изтичането му отпада притезанието на владелеца или държателя, поради което и съдът е длъжен служебно да следи за неговото спазване. Отнемането е нарушение на владението/държането, което се състои в еднократно действие, с което се отнема фактическата власт от владелеца или държателя на имота и от деня на извършването му започва да тече шестмесечния срок, в който владението може да бъде защитено с иска по чл.76 ЗС.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд, че от страна на ответниците Н.к. „Ж.и.“ /НКЖИ/ и Областен управител на София- град е реализирано самоволно или самоуправно установяване на фактическа власт чрез насилие или по скрит начин върху държан от ищците М.М. и Т.Т. недвижим имот: апартамент № 6 на ІІ етаж в бл.*********на бул.*********” в гр. София, което води до отхвърляне на исковете им по чл.76 ЗС като неоснователни.

Установява се от събраните в процеса писмени доказателства, че процесният недвижим имот представлява частна държавна собственост и е актуван като държавен първоначално с Акт за държавна собственост /АДС/ № 5265/ 10.07.1970 г., а в последствие с Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 06956/ 30.01.2009 г., като през 2001 г. е бил предоставен за оперативно управление на Н.к. „Ж.и.“, от която е предоставян за ползване под наем като ведомствено жилище.

Не е спорно, а е видно и от доказателствата, че от 1971 г. наемател на жилището е бил Т.Л.М.- дядо на ищеца Т.Т. и свекър на ищцата М.М., който починал на 5.07.2004 г. /акт за смърт и удостоверения за наследници- л.33-37 от делото на СРС/, с когото е водена кореспонденция за предоговаряне на наемното право- Л.3 на Реш. по гр.д.№ 5908/ 2018 г.-

СГС, ГК, ІV- Б с-в отношение /писмо на НКЖИ- л.17 от делото на

СРС/, последно е сключен наемен договор на 9.12.2002 г. /мотиви на решение по адм.д. № 5930/ 2005 г. на ВАС, 5- членен състав/ и по отношение на когото двукратно е давано съгласие за закупуване на жилището през 1993 г. от „БДЖ“ /писмо- л.16 от делото на СРС/ и през 2002 г. от НКЖИ /писмо- л.15 от делото на СРС/. Според посоченото в мотивите на цитираното решение по адм.д.№ 5930/ 2005 г. на ВАС, настаняването под наем през 1971 г.

„касае цялото четиричленно семейство“ на Т.М., вкл. непълнолетния към този момент негов син Р.М.. Последният е бил съпруг на ищцата М.М. /бракът- сключен през 1985 г./, който починал през 2014 г.

С издадена след смъртта на наемателя Т.М. Заповед № РД-15-015/ 14.01.2005 г. на Областния управител на област София е постановено изземване на процесния имот- частна държавна собственост: апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул.“*********ет.2, от ищцата М.М. и съпруга й Р.Т.М.. Заповедта е обжалвана и отменена с Решение № 3042/ 22.03.2006 г., постановено по адм.д. № 5930/ 2005 г. на ВАС, 5- членен състав /окончателно/.

След постъпили на 15.10.2015 г. и 17.05.2016 г. сигнали за самонастаняването на лица с неустановена самоличност в имота /сигнал от НКЖИ до Софийска районна прокуратура/ и за нарушаване на обществения ред от същите /сигнал от живущи в бл.108б до НКЖИ/ е инициирано административно производство, в рамките на което с писмо изх.№ 4439/ 26.11.2015 г. /получено лично на 1.12.2015 г./ ищцата М.М. е уведомена от НКЖИ, че обитава процесния имот без правно основание и следва да го освободи и предаде на НКЖИ, за което й е предоставен 1- седмичен срок за изпълнение, изтекъл на 8.12.2016 г.

Въз основа на направено от НКЖИ искане вх.№ 53/30/ 30.12.2015 г. от Областната управа на област София град е образувано административно производство за принудително изземване на процесния имот по реда на чл.80, ал.1 ЗДС, по което на 19.05.2016 г. е издадена Заповед № РД-15-102/ 19.05.2016 г. на Областния управител на област София, с която е постановено изземване на имота от М.К.М., определен е срок за доброволното му освобождаване и е насрочено принудително изпълнение за 17.08.2016 г., като е допуснато предварително изпълнение на заповедта.