Решение № 216 от 09.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Русе, 09.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520103026 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ.

Ищцата В. Т. Д. твърди, че на 30.01.2024 г., около 18.58 ч. в гр. Русе, по Републикански път I-2 в посока на движение от гр.Варна към гр. Русе, се движил лек автомобил, марка „Фолксваген Голф", с рег.№ РР1700АХ, управляван от А. М. М..

Същият, в района на км.8+300, поради неспазване правилата за дистанция, станал причина и реализирал ПТП, блъскайки движещия се пред него лек автомобил, марка „БМВ 116М“, с рег.№ Р8524КТ, управляван от ищцата, в резултат на което й причинил телесни увреждания. Относно случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 85/65 от 14.03.2024 г., където били описани обстоятелствата по случая. Счита, че ПТП е настъпило поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Фолсксваген Голф", с рег.№ РР 1701АХ, който не съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, обективирани в чл. 5, чл.20 и чл.23 от ЗДП. Първа помощ на пострадалата била оказана от екип на „Център за спешна медицинска помощ“ - гр. Русе. Оплаквала се от силна болка в областта на главата, като екипът на място установил контузия на главата. Поради шока от случилото се, ищцата предпочела да се прибере у дома, за да се успокои. Впоследствие болката в областта на главата се засилила, била придружена и от гадене и болки във врата. Въпреки приема на обезболяващи медикаменти, ищцата не успяла да заспи цяла нощ и на следващия ден потърсила лекарска помощ в УМБАЛ „Медика - Русе" ООД, където постъпила в общо увредено състояние. След извършени прегледи и консултации със специалисти, на В. Д. била поставена диагноза „Комоцио церебри /мозъчно 1 сътресение/; - Контузио капитис /контузия на главата/; - Дисторзио коли /навяхване на шията/“. Проведено било лечение чрез медикаментозна терапия. След петдневен болничен престой и отпадане нуждата от денонощно медицинско наблюдение, била освободена с дадени указания за продължаване на лечението в домашни условия, спазване режим на пълен покой и прием на обезболяващи медикаменти. На В. Т. Д. бил издаден Болничен лист № Е20240232156 за 12 дни.

Получените от ПТП травматични увреди й причинили болки и страдания със значителен интензитет през първите няколко седмици от възстановителния период.

Предвид характера и тежестта на нараняванията, тя следвало да спазва щадящ режим на покой без никакво физическо и психическо натоварване. Изпитвала постоянно и силно напрежение в областтa на главата, което я затруднявало да посреща самостоятелно своите битови потребности, като пране, преобличане, тоалет, за които получавала помощ от своите близки. Постоянното главоболие, придружено със световъртеж и гадене, не се повлиявало от приеманите медикаменти и създавало затруднения при опити за концентрация от страна на пострадалата. Същата имала активно ежедневие, а последиците от инцидента довели до нежелана насилствена промяна в нормалното му протичане. Преди инцидента В. Д. обожавала да прекарва време навън с приятели, била социална и жизнерадостна. Последиците от инцидента ограничили социалната, семейната и трудовата ангажираност на потърпевшата.

Възвръщането към обичайните делнични занимания щяло да коства време, търпение и болки. ПТП се отразило силно негативно и на емоционалното й състояние – станала тревожна, неспокойна, напрегната, като всичко това било съпроводено с липса на здрав сън. Чувствала се непълноценна и в тежест на близки и роднини. А изживения стрес и душевни страдания щели да съпътстват пострадалото лице до края на живота му. Във връзка с лечението си към този момент ищцата извършила имуществени разходи на обща стойност 180 лв.

По отношение на лек автомобил „Фолксваген", модел „Голф", с рег.№ РР1700АХ, била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, със застрахователна полица № BG/23/123003853883 и срок от 29.12.2023 г. до 28.12.2024 г. Ищцата сезирала застрахователя с писмена претенция, вх.№ 21- 965/28.02.2024г., съобразно изискванията на чл.380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства.

Липсата на произнасяне по претенциите и от страна на застрахователната компания в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ) давало основание на ищцата да предяви настоящата искова молба, с която моли да бъде постановено решение, с което ЗАД „ОЗК-Застраховане" д а бъде осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва: 12 000 лв. за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания вследствие ПТП от 30.01.2024 г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил, 2 марка „Фолксваген Голф", с рег.№ РР1700АХ, 180 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение вследствие нa ПТП oт 30.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.02.2024 г. до окончателно им изплащане. Претендира и направените в производството разноски.

В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността и размера на исковете. Заявява, че съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл.477, ал. 1 КЗ и чл. 45 ЗЗД, за да възниине отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. В конкретния случай не били налице всички елементи от този фактически състав.

Оспорва изключителната вина на водача А. М. М. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300 от ГПК, като твърди, че той няма вина за настъпилото ПТП. Към исковата молба не били представени никакви доказателства, установяващи вина на някой от участниците в ПТП. Ответникът твърди, че ищцата също има вина за ПТП, като с поведението си създала опасност за останалите участници в движението и станала причина за настъпването на ПТП. От приложения към исковата молба Констативен протокол било видно, че вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи и съответно било взето административно отношение и спрямо двамата. В. Д. също нарушила правилата за движение, като отнела предимството на А. М. и от дясна пътна лента преминала в съседна лява лента. С поведението си създала непосредствена опасност за движението на останалите участници на пътя.

Ответникът оспорва и механизма на ПТП. От Констативния протокол не се изяснявал механизмът на ПТП, нито причините за настъпването му. Не било ясно как е възникнало ПТП, какво е било точното разположение на участниците, каква е била видимостта на мястото по време на произшествието. В конкретния случай изключителна вина за ПТП имал и другият водач - В. Д., която, предприемайки маневра за преминаване от дясна пътна лента в лява, допринесла за настъпването на ПТП. При условията на евентуалност твърди, че е налице съвина от страна на ищцата.

Пострадалата нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП, като управлявала автомобила без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, вследствие на което били причинени телесни увреждания.

Пострадалата сама създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.

Застрахователят оспорва пряката причинно-следствена връзка между претърпените 3 неимуществени вреди от ищцата и процесното ПТП. От представената към исковата молба епикриза се установявало, че при ищцата няма данни за настъпили фрактури.

Констатирани били само болки в главата и врата. Не били представени никакви допълнителни документи, нито изследвания, свидетелстващи за последващо лечение или контролни прегледи. По делото не били представени доказателства за последващи интервенции и усложнения, настъпили вследствие процесното ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност.

Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди и по размер. Исканото обезщетение не съответствало на степента и характера на получените травми. На отделно основание счита неговият размер за прекомерен и предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.

Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви, по аргумент за неоснователност на главния иск. Оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава. Застрахователят встъпва в задължението на застрахования да обезщети пострадалите за причинените вреди по повод сключен застрахователен договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не е прекият причинител на вредата. Той дължал законна лихва от изтичането на 3месечния срок за произнасяне по доброволната претенция, а именно след 28.05.2024 г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, установяваща възможност за предявяване претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване правото на иск на увреденото лице. Поради това съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, 4 установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който е заплатено или определено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие /в този смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д.№ 1614/2018 г., ТК, І т.о./.

В производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи, че ищцата е предявила застрахователна претенция за получаване на обезщетение към застрахователя на деликвента на 28.02.2024 г. До изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, а и след това липсват данни или твърдения застрахователят да се е произнесъл по претенцията на В. Д.. Съобразно тези правнорелевантни обстоятелства, съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ, поради което предявените по делото искове се явяват процесуално допустими.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които са в пряка причинноследствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.