Решение № 1351 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. ******, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110100852 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, *********** ** ***, ********, е предявила срещу *************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, **************, в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД / противоречие с добрите нрави/ за прогласяване нищожността на клауза за неустойка по Договор за кредит № 657072 от 10.04.2024г., обективирана в колона 7 от погасителния план и признаване със сила на присъдено нещо между страните недължимост на сумата от 2140,15 лева за неустойка; установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /поради противоречие с добрите нрави/ за прогласяване нищожността на клауза за такса за разглеждане и оценка на заявката по Договор за кредит № 657072 от 10.04.2024г., обективирана в колона 6 от погасителния план и признаване със сила на присъдено нещо недължимост на сумата от 150,00 лева за такса за разглеждане и оценка.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, **************, е предявил срещу Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, *********** ***“ ***, ********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 2 000 лв., представляваща остатък от непогасена главница по договор за потребителски кредит № 638620 от 10.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 28.02.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 10.04.2024 г. е сключил със ************* договор за потребителски кредит № 657072.

Сочи, че с допълнителен анекс било уговорено изпълнението на задължението да бъде обезпечено чрез банкова гаранция или поръчители при изключително завишени условия.

1

Излага, че поради неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, в негова тежест била начислена неустойка, надхвърляща размера на заемната сума. Навежда доводи, че въпросната клауза по естеството си всъщност представлява скрита лихва, като е наименувана неустойка, за да не бъде включена в ГПР. Счита, че същата е нищожна поради противоречието с добрите нрави. Допълва, че в неговата тежест била начислена и такса за разглеждане и оценка на заявката при кандидатстване в размер на 150 лв., като поддържа, че последната е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от *************, в която се твърди, че страните сключили от разстояние договор за потребителски кредит № 638620 на 10.02.2024г., а на 10.04.2024г. извършили предоговаряне на кредитното правоотношение, обективирано в Анекс № 657072. Сочи, че по силата на последния на кредитополучателя била отпусната заемна сума в размер на 2 000 лв. със срок за погасяване от 11.04.2024г. до 10.07.2025г. съобразно погасителен план. Поддържа, че ответникът по насрещния иск е неизправна страна, като не са заплатени никакви суми в погашение на задължението. Моли с насрещната искова молба и на основание чл. 12, б. „а“ от Общите условия да се счита за обявена предсрочната изискуемост на задълженията. Моли ако Анекс № 657072 към Договор за кредит № 638620 бъде обявен за недействителен, ответникът да бъде осъден да върне чистата стойност на кредита. Моли за уважаване на насрещния иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на насрещния иск, с който първоначалният ищец излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва дължимостта на неустойката с аргумент, че последната представлява допълнителна икономическа облага за кредитора, поради което е нищожна поради заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира възражение срещу валидността на процесната уговорка и с доводи, че същата противоречи на добрите нрави и излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Допълва, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговоря едно допълнително обезщетение, и по същество води до кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Сочи, че завишеният размер също обосновава нейната нищожност.

Поддържа, че ГПР не съответства на действителния такъв, поради което договорът бил недействителен. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание, ищецът Д. И. К., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 357647/31.10.2025г. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание, ответникът и ищец по насрещния иск *************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 357307/31.10.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете, предявени от К. и за уважаване на насрещната искова претенция.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в тежест на ищеца по първоначалните искове при пълно и главно доказване е да установи правния си интерес и факта от който произтича вземането му, а именно обстоятелството, че 2 между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 657072 от 10.04.2024г. със соченото в исковата молба съдържание на договора и на оспорените клаузи, както и че договора/клаузите са сключени/уговорени при противоречие на императивни правни норми, при заобикаляне на закона или при противоречие с добрите нрави.

По делото не е спорно между страните, че са сключили договор за потребителски кредит № 638620 от 10.02.2024г. Съгласно Анекс № 657072 към договор за потребителски кредит № 638620 от 10.04.2024г. страните предоговорили взаимоотношенията си по договора за кредит, като рефинансират задължението по него и съгласно приложение № 1 към анекс № 657072 към договор за потребителски кредит № 638620 от 10.02.2024г. се установяват крайните параметри на договора, съгласно които ответното дружество е предоставило на Д. К. кредит в размер на 2000 лв., която сума ищецът, като кредитополучател е следвало да върне на 15 месечни вноски с краен падеж на последна вноска – 10.07.2025г., всяка в размер на 183,19 лева с одобрено обезпечение и в размер на 326,00 лева без одобрено обезпечение, при ГЛП от 41,55% и ГПР от 65,00%, С Анекса на практика и с погасителния план към него № 5 е вменено в тежест на ищеца и заплащане на сума за неустойка, свързана със задължаване на кредитополучателя в срок до края на следващия ден, следващ деня на сключване на договора да учреди следните обезпечения в полза на кредитодателя: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, представляваща сбор от дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, като приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК е посочено, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателя дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден в размер на 0,2348% от сумата на усвоения кредит за всеки кредит без осигурено обезпечение, като е посочено, че размера на неустойката е изрично посочен в Приложение № 1 и погасителния план към договора или както е в случая в анекса към него и Приложение № 5 към него, като съдът не изведе такива индикации, че в анекса е упомената и доведена до знанието на ищцата, като кредитополучател такава уговорка, като единствено в цифрово изображение е посочено в погасителния план към анекса № 657072 и приложение № 5, че неустойката е в размер на 142,68 лева, или общо 2140,20 лева. Видно с оглед посоченото в погасителния план е, че неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от кредитополучателя, заедно с погасителната вноска. В колона пет от погасителния план към анекса е посочена за събиране всеки месец, заедно с погасителната вноска и такса в размер на 10,00 лева, която видно от уговореното между страните в Приложение № 4 към анекса към договора за потребителски кредит /л.9 от досието по делото/ представлява такса „за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита“.

Вещото лице по изслушаната ССчЕ е установило размер на задължения по процесния договор в общ размер от 4887,98 лева, от които 2000,00 лева – главница, от която ефективно предоставена в размер на 1176,83 лева, като последното обстоятелство се установи и от приетото на л. 164 от досието по делото писмо на ОББ, а със сума в размер на 823,17 лева е рефинансиран кредита по стари на ищцата задължения, 597,83 лева – начислена възнаградителна лихва; 150,00 лева – такса за разглеждане и оценка и сумата от 2140,15 лева за неустойка. Не се установяват плащания от страната на К. по договора.

3

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което обосновава извод, че спора е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. В случая приложим е ЗПК в редакцията му с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. Безспорно и страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит № 638620 от 10.02.2024г. и Анекс № 657072 към договор за потребителски кредит № 638620 от 10.04.2024г. Затова съдът приема това обстоятелство за безспорно.

Съдът намира процесната клауза за неустойка за нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.

Неустойката следва д а се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая уговорената по договора неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага. Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване. От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат вреди, поради което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано с настъпване на вреди. Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл. 16 от ЗПК, а не впоследствие с процесния анекс № 657072 от 10.04.2024г. Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. В случая се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника. А съгласно чл. 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за времето на забавата. Предвид изложеното съдът намира, че процесната клауза е нищожна поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД. Несъмнено, заплащането на неустойка при неосигурена банкова гаранция или поръчител от страна на ищеца, представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за паричен заем.