Решение № 4752 от 22.10.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 796/2026
- Вид
- Решение № 4752
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Росица Чиркалева-Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2а, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4752
Хасково, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20267260700796 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х. Н. Ч. от [населено място], подадена чрез адв. Е. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2469909 от 23.06.2026г., издадена от младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата е прекратена регистрацията на притежаваното от жалбоподателя моторно превозно средство за срок от една година.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Поддържа се, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят не е бил правоспособен водач, поради което наложената мярка не би могла да постигне предвидената от закона цел. Твърди се нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както и допуснати нарушения в административното производство, ограничаващи правото на защита. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, чрез представеното с административната преписка писмено становище оспорва основателността на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че размерът му надвишава предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
От приложените по делото доказателства съдът установява следната фактическа обстановка:
На 22.06.2026г., около 23:01 часа, в [населено място], община Хасково, Х. Н. Ч. е управлявал лек автомобил „О. В.“, с регистрационен № [рег. номер], негова собственост, когато настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на пешеходец.
Видно от докладната записка на полицейския служител Д. А., при извършената проверка е установено, че жалбоподателят е неправоспособен водач. Същият е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBA ****, което отчело концентрация на алкохол от 0,73 промила. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 305***.
За констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на 23.06.2026г. срещу Ч. бил съставен АУАН серия GA № 5292256, в който са отразени обстоятелствата относно управлението на автомобила след употреба на алкохол и резултатът от извършената проверка.
Въз основа на съставения АУАН, на 23.06.2026г. младши автоконтрольор Д. Н. А. при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково издава оспорената Заповед № GPAM-2469909, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП наложила на жалбоподателя принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от една година. Със заповедта са отнети двата броя регистрационни табели с № [рег. номер] и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство № 01564*****.
От положените дата и подпис в разписката към заповедта се установява, че същата е връчена лично на жалбоподателя на 23.06.2026г.
От приложеното придружително писмо на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково се установява, че жалбата срещу заповедта е постъпила при административния орган на 29.06.2026 г., заведена с вх. № 125300-12416.
По административната преписка са представени справка за нарушител/водач на Х. Н. Ч. и Заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на директора на ОДМВР - Хасково, относно оправомощаването на длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП.
От съдържанието на представената административна преписка се установява, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, но не са приложени протокол за извършено химическо лабораторно изследване на кръвна проба, резултат от изследване с доказателствен анализатор или други доказателства, удостоверяващи последващо установяване на различна концентрация на алкохол. Следователно представените доказателства не установяват резултат от последващо изследване, който да се различава от отчетения с техническото средство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.
От представените доказателства се установява, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.06.2026г., а жалбата е постъпила при административния орган на 29.06.2026г., тоест в рамките на предвидения 14-дневен срок за оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Видно от представената по преписката Заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на директора на ОДМВР - Хасково, на длъжностни лица от съответната структура са предоставени правомощия за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Издателят на оспорената заповед, в качеството си на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково, е действал в рамките на предоставената му компетентност, съобразно чл. 172, ал. 1 ЗДвП.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания за постановяването ѝ. В нея са индивидуализирани адресатът и моторното превозно средство, посочени са обстоятелствата, обусловили прилагането на мярката, установената концентрация на алкохол, правното основание и срокът на прекратяване на регистрацията. Изложените мотиви позволяват на адресата да разбере причините за издаването на заповедта и осигуряват възможност за осъществяване на съдебен контрол.
При издаване на административния акт не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена въз основа на констатациите в съставения АУАН и останалите материали от административната преписка. Не са установени нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да са повлияли върху установяването на релевантните факти и крайния резултат от административното производство.
Оспорената заповед е постановена и при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, в редакцията, действаща към датата на издаване на заповедта, предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:„с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата“.
От съдържанието на посочената разпоредба следва, че за прилагането на мярката в разглежданата хипотеза е необходимо кумулативното наличие на две обективни предпоставки: лицето да е собственик и водач на съответното моторно превозно средство и при управлението му да е установена концентрация на алкохол над допустимата от закона стойност от 0,5 на хиляда.
В конкретния случай тези предпоставки са установени.
От съставения АУАН серия GA № 5292256 от 23.06.2026г., съдържанието на оспорената заповед и останалите материали по административната преписка се установява, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „О. В.“, с регистрационен № [рег. номер], като при извършената проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер ****“ е отчетена концентрация на алкохол от 0,73 промила, надвишаваща законово допустимата стойност.
Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове за установяване на нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В случая АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения и съдържа конкретни фактически констатации относно времето, мястото и обстоятелствата на нарушението, индивидуализацията на управляваното моторно превозно средство и резултата от проверката за алкохол. По делото не са установени обстоятелства, които да опровергават посочените констатации.
При преценката на доказателствата съдът съобразява и обстоятелството, че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 305603. В административната преписка обаче не се съдържат резултати от последващо химическо лабораторно изследване на кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор, установяващи различна концентрация на алкохол. Такива не се представят от страна на жалбоподателя и в съдебното производство, както и липсват изложение твърдение за наличие на извършено лабораторно изследване на кръвни проби, който резултат да се явява относим към спора.
Самото издаване на талон за медицинско изследване не опровергава резултата от извършената проверка с техническо средство. При липсата на доказателства за последващо изследване, установяващо различен резултат, и на други доказателства, оборващи констатациите в АУАН, съдът приема, че материалната доказателствена сила на съставения акт не е оборена.
Ето защо съдът приема за установено, че към момента на извършената проверка жалбоподателят е управлявал собственото си моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, с което са осъществени предвидените в чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че мярката противоречи на целта на закона, тъй като към момента на издаване на заповедта същият не е бил правоспособен водач.
Прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство представлява самостоятелна принудителна административна мярка, насочена към предотвратяване и преустановяване на противоправно поведение, което създава опасност за безопасността на движението по пътищата. Прилагането ѝ не е обусловено от притежаването на правоспособност за управление на моторно превозно средство, а от установяването на изрично предвидените в съответната правна норма обективни предпоставки.
Обстоятелството, че лицето е неправоспособен водач, не изключва приложението на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, когато същото е управлявало собственото си моторно превозно средство с концентрация на алкохол над допустимата. Противното разбиране би довело до необосновано ограничаване на приложното поле на разпоредбата и би било в противоречие с нейната превантивна функция.
Неоснователно е и възражението за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.
Наложената мярка е насочена към защита на значим обществен интерес – безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в движението. Прекратяването на регистрацията на автомобила ограничава възможността той да бъде използван за движение по пътищата, с което се постига предвиденото от закона превантивно въздействие.
При определяне на срока на мярката следва да бъдат съобразени тежестта на установеното нарушение, конкретните обстоятелства по извършването му и необходимостта от постигане на целта на закона. В разглеждания случай установеното управление след употреба на алкохол е осъществено при настъпило пътнотранспортно произшествие с пострадал пешеходец, като в материалите по преписката са отразени и данни за неправоспособност на водача. Тези обстоятелства обуславят повишена опасност за безопасността на движението и следва да бъдат отчетени при преценката за съразмерността на определения едногодишен срок.
Разпечатката съдържа 44 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5216644-ee72-4873-913d-1b8f6864c2c9