Решение № 740 от 23.06.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Велико Търново, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110103093 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 284 ал. 2 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е сключил с ответника договор за правна помощ и го е упълномощил в качеството му на адвокат да подаде заявление по чл. 410 ГПК срещу негов длъжник. Сочи, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС в негова полза е издаден изпълнителен лист, въз основа на който, ответникът е образувал изп. дело № 1022/2016г. по описа на ЧСИ ***. Ищецът уточнява, че съгласно дадените на ответника пълномощия принудително събраните суми е следвало да постъпват по банковата му сметка, а впоследствие същият е бил длъжен да му ги изплати. Допълва, че по горепосоченото изпълнително дело била събрана сумата от 1513, 54 лв., която на 18.10.2016г. е преведена по сметка на ответника, но последният не му я е отчел.

Ищецът твърди, че поради това се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника по ч.гр.д. № 1928/2021г. на ВТРС, срещу която е подадено възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи събраната по изп. дело, но неотчетена сума от 1513, 54 лв., ведно със законната лихва от 28.06.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорва фактите, че е сключил с 1 ищеца договор за правна защита и съдействие и че е негов пълномощник по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС, както и че въз основа на издадения по заповедното производство изпълнителен лист е образувал изп. дело № 1022/2016г. на ЧСИ *** за принудително събиране на сумите по него. Ответникът оспорва дължимостта на исковата сума с възражения, че е заплатил с лични средства таксите по заповедното и изпълнителното производство, както и че не е получил плащане от ищеца на уговорените адвокатски хонорари по договорите за правна защита и съдействие. Във връзка с последното ответникът сочи, че с писмо от 22.09.2021г. ищецът извънсъдебно е признал тези обстоятелства. С оглед на изложеното прави възражение за прихващане /уточнено в първото по делото заседание/ със сумата от 1549 лв., представляваща общ размер на платените от него държави такси по заповедното и изпълнителното производство и следващите му се за тях адвокатски хонорари. В условията на евентуалност релевира възражение за изсрочване по давност на претендираната сума. С тези доводи моли за отхвърляне на иска.

В първото по делото съдебно заседание ищецът оспорва ответникът да има вземане, с което да извършва прихващане в размер на 1549 лв., като излага твърдения, че вземането му за такси и хонорари е прихванато в момента на пораждането му с негови задължения към ищеца по отпуснати му през 2009-2010г. заеми в общ размер на 3600 лв., както и с изпълнено от ищеца негово задължение в размер на 3500 лв. за дължими осигуровки по общественото осигуряване към трето за делото лице.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, а и от представените в заверен препис от ел. досие на ч.гр.д. № 1198/2016г. по описа на ГОРС документи се установява, че ответникът в качеството си на пълномощник на ищцовото дружество е подал заявление по чл. 410 ГПК пред ГОРС, по което е било образувано горепосоченото частно дело. По него в полза на ищеца срещу длъжника – ЦДГ „***“ гр. Лясковец била издадена заповед за изпълнение от 27.07.2016г. за сумата от 405 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 27.07.2016г. до окончателното й изплащане, за сумата от 49, 31 лв. – лихва за забава, за сумата от 25 лв. – държавна такса и за сумата от 250 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно приложения към заявлението договор за правна защита и съдействие от 25.07.2016г. Не е спорно между страните в настоящото производство и ищецът прави изрично съдебно /открито заседание от 21.03.2022г./ и извънсъдебно /писмо от 22.09.2021г./ признание за това, че не е заплатил на ответника в качеството му на негов пълномощник по заповедното производство уговорения хонорар от 250 лв., нито му е възстановил платената от него държавната такса в размер 25 лв.

От съвпадащите твърдения на страните се установява, че ответникът в 2 качеството си на пълномощник на ищеца /лист 43/ е образувал пред ЧСИ *** изп. дело № 1022/2016г. за принудителното събиране на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение от 27.07.2016г. Видно от приложеното пълномощно ответникът е имал право да получава по своята банкова сметка сумите по изпълнението. За осъщественото от него по изпълнителното производство процесуалното представителство му се следвало адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., съгласно уговорката между страните по договора за защита и съдействие от 30.09.2016г. Отново е налице съдебно признание от ищеца /открито заседание от 21.03.2022г./, че същият реално не е заплатил на ответника уговорения хонорар от 720 лв., нито му е възстановил платените от него такси по изпълнението. Относно размера на последните по делото не са ангажирани доказателства от ответната страна.

От представеното удостоверение изх. № 10536/03.09.2021г. на ЧСИ *** и от платежно нареждане от 18.10.2016г. се установява, че съдебният изпълнител е изплатил по банковата сметка на ответника като пълномощник на взискателя сумата от 1513, 54 лв., която е била преведена от длъжника по изпълнението на 14.10.2016г. /лист 44/. В хода на процеса ответникът е платил на ищеца сумата от 3040, 84 лв. с платежно нареждане от 04.04.2022г., като между страните не е спорно, че с част от тази сума в размер на 540 лв. са погасени вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение от 27.07.2016г. по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС, извън разноските.

От уведомления по чл. 62 ал. 4 и ал. 5 КТ и платежни ведомости за периода от м. юли 2011г. до м. ноември 2014г. /листи 46-90/ се установява, а и това не е спорно по делото, че трето за делото лице – *** в посочения период е заемала в ищцовото дружество длъжността юрисконсулт и че работодателят е плащал дължимите за нея осигурителни вноски за здравно и обществено осигуряване.

От показанията на свид. *** – доведен от ищеца се установява, че същият до преди 3-4 години е бил съдружник в дружеството и че между законния му представител и ответника са съществували нормални приятелски отношения. Бил чувал от управителя на ищеца, че през 2009 и 2011г. е давал заеми на ответника, но не знае в какъв размера са отпуснатите суми и дали са върнати. От управителя на ищеца знаел, че ответникът е поел задължение да покрива осигуровките на назначения в дружеството юрисконсулт. Знае, че осигуровките са плащани от ищеца и бил чувал от управителя, че задължението на ответника за тяхното внасяне ще се прихване с дължими му адвокатски хонорари. Свидетелят е категоричен, че не е присъствал нито на даването на заемите, нито да уговорките ответникът да плаща осигуровките на юрисконсулта.

В съдебно заседание ищцовата страна признава, че заеми са давани на ответника от нейния управител в лично качество, а не като законен представител на дружеството.

От приложеното ч.гр.д. № 1928/2021г. на ВТРС е видно, че ищецът се е снабдил 3 срещу ответника със заповед за изпълнение № 802/29.06.2021г. за сумата от 1744, 54 лв. – представляваща, събраната от ЧСИ *** по изп. дело № 1022/2016г. сума преведена по адвокатската сметка на ответника. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът е възразил срещу дължимостта на тази сума.

С влязло в сила определение частично е прекратено производството по делото за сумата от 231 лв., представляваща разликата над сумата от 1513, 54 лв. до сумата от 1744, 54 лв., за която е издадена заповед за изпълнение № 802/29.06.2021г. по ч.гр.д. № 1928/2021г. на ВТРС и последната е обезсилена в тази й част.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 284 ал. 2 ЗЗД е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.

Това означава, че в случая ищецът следва да установи пълно и главно, че между него и ответника съществува облигационна връзка по договор за правна защита и съдействие /договор за поръчка/ със съответните съществени елементи – предмет и цена, както и че ответникът /довереник/ в изпълнение на поръчката е получил процесната сума. При установяване на тези факти, ответникът следва да докаже правопогасяващите си възражения за изпълнение на отчетната сделка респ. за погасяване на дължимото от него поради прихващане.

Договора за правна защита и съдействие, сключен между клиент и адвокат има съществените характеристики на договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. С последният довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, като изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и пази имуществото, което получи във връзка с нея /чл. 281 ЗЗД/. В случая с договор за правна защита и съдействие от 30.09.2016г. ищецът /доверителя/ е възложил на ответника /довереника/ да осъществи процесуално представителство по изпълнително дело във връзка с принудителното събиране на вземането му срещу трето за делото лице /ЦДГ „***“ гр.Лясковец/, вкл. да получи по своята сметка суми по изпълнението /пълномощно от 30.09.2016г./. Въпреки, че този договор не е подписан от законния представител на ищеца /изявления на последния от открито съдебно заседание от 21.03.2022г./, той валидно обвързва страните по него, тъй като същият е потвърдил сключването му с конклудентни действия. От една страна последният 4 изрично се позовава на този договор и на последиците от него още в исковата си молба, а от друга единствено доверителя като мнимо представляван, а не другата страна /ответника/ може да оспори действителността му. В случая потвърждаването с конклудентни действия е допустимо, тъй като писмената форма не е форма за действителност на договора за правна защита и съдействие т.е. за потвърждаването не е необходима писмена или по – тежка форма съгласно чл. 42 ал. 2 изр. 2 ЗЗД.

Безспорно се установи по делото, че изпълнение на поетите от него задължения по договора за правна защита и съдействие и предвид учредената му представителна власт ответникът е образувал срещу длъжника по ч.гр.д. № 1198/2016г. на ГОРС изп. дело № 1022/2016г. по описа на ЧСИ ***. Категорично се доказа по делото, че в изпълнение на поръчка и при упражняване на предоставената му представителна власт ответникът е получил събраното в хода на изпълнителния процес имущество – сумата от 1513, 54 лв. Обстоятелство, което не се оспорва от последния и се потвърждава категорично от платежно нареждане от 18.10.2016г. В тази връзка с оглед разпореденото в чл. 284 ЗЗД довереникът е следвало да уведоми ищеца за изпълнение на поръчката, да му даде сметка за получената сума и да му я предаде. В тежест на довереника е да докаже, че е изпълнил тези действия, тъй като той черпи от тях изгодни за себе си правни последици /при тяхното точно изпълнение се освобождава от поетите по договора за поръчка задължения/. В случая ответникът нито твърди, нито доказва да е извършил отчетната сделка преди завеждане на делото и да е превел на доверителя събраната от съдебния изпълнител и преведена по банковата му сметка сума от 1513, 54 лв. Обстоятелство, че довереникът не е отчел на доверителя полученото в изпълнение на поръчката, поражда отговорността му по чл. 284 ал. 2 ЗЗД за възстановяване на горепосочената сума.