Решение № 313 от 15.05.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Враца, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20241420103768 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. А. А., ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ******* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:

202513690.

Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, чл.

10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за признаване за установено в отношенията между Д. А. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че Договор за паричен заем № 4098035/23.03.2021 год., сключен между Д. А. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен поради противоречие със закона, иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между Д. А.

А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че Договор за паричен заем № 4098035/23.03.2021 год., сключен между Д. А. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен поради заобикаляне на закона и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 3, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, чл. 10а, чл.

11, т. 9 и т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между Д. А. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че Договор за паричен заем № 4098035/23.03.2021 год., сключен между Д. А. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е нищожен като противоречащ на добрите нрави.

- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, предл. 2-ро и предл. 3-то, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните Д. А. А. и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между Д. А. А. и „Файненшъл България“ ЕООД договор за гаранция № 4098035 от 1

23.03.2021 год. е нищожен поради противоречие със закона, липса на основание и противоречие на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 23.03.2021 год. ищецът сключил договор за паричен заем № 4098035 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800,00 лева със срок 12 /дванадесет/ седмици. Поддържа се, че на същата дата - 23.03.2021 год. ищецът сключил с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за гаранция № 4098035, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължило да издаде гаранция за плащане в полза на първия ответник с цел гарантиране на изпълнение на задължението по договор за паричен заем № 4098035, за което ищецът следвало да заплати предоставената гаранция, разсрочено на вноски, заедно с вноските по договора за паричен заем.

Излагат се съображения, че е налице неяснота относно начина на формиране на ГПР и включените в него компоненти по договора за паричен заем.

Поддържа се, че заплатената сума по договора за гаранция не е включена в ГПР. Поддържа се, че ако сумата беше включена в ГПР, то същия ще надвиши допустимия размер - 50%.

Излага се твърдение, че невключването на възнаграждението по договора за гаранция, доколкото същото е предвидено в договора за паричен заем, представлява нарушение на ЗПК. Поддържа се на следващо място, че посочения в договора за паричен заем ГЛП надвишава допустимия размер от 30%.

Твърди се, че ищецът е усвоил изцяло сумата по договора за паричен заем. Поддържа се, същият не дължи договорна лихва по договора за паричен заем и сумата по договора за гаранция. Излага съображения, че платената сума по договора за гаранция с втория ответник представлява скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва, поради което са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Поддържа се, че ако заемополучателят е могъл да предостави изискваното обезпечение по договора за паричен заем, то той би могъл да получи кредитиране при многократно по изгодни условия, не би сключил процесния договор за паричен заем и не би се обърнал към дружество предоставящо бързи кредити.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи се, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Поддържа се, че липсата на клауза в договора, в която по ясен и разбираем начин да е посочен начинът на определяне на ГПР обуславя недействителност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поддържа се, че е налице голяма разлика в престациите по процесните договори, което противоречи на добрите нрави. Излага се, че извън предоставения паричен заем в размер на 800,00 лева, възстановим за срок от 12 седмици, ищецът не е получил друга услуга, а със сключването на договорите с ответниците се задължил да заплати значително по-голямо от 2 обичайното възнаграждение, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излагат се съображения, че при липса на нормативно установен размер, до който е допустимо да се уговоря възнаградителна лихва, преценката относно съответствието и с добрите нрави следва да се извърши изхождайки от нейната същност и функции, предвид което същата не следва да надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което се поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за паричен заем е недействителна като противоречаща на добрите нрави.

По тези и останалите подробно изложени фактически твърдения и съображения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за паричен заем № 40980 от 23.03.2021 год., сключен между Д. А. А. и "Изи Асет Мениджмънт" АД и да прогласи нищожността на договор за гаранция № № 40980 от 23.03.2021 год., сключен между Д. А. А. и "Файненшъл България" ЕООД.

Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД, с който се излагат съображения за недопустимост, поради липса на правен интерес от предявяването им и за неоснователност на исковете.

Излагат се съображения, че процесният договор за паричен заем. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2. Сочи се, че не е налице и неравновесие между правата и задълженията на страните – дружеството е предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а ищецът се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Поддържа се, че при отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно — на ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да предостави едно от посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение. Твърди се, че видно от чл. 11, т. 18 ЗПК, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно, т.е. клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем е действителна, като кредитополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи. Посочва се, че ищецът е бил уведомен предварително както за изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него обезпечение най-късно в тридневен срок след подписване на договора, като ако е смятал, че е житейски необосновано и на практика неосъществимо за него да представи поръчители или банкова гаранция, не е трябвало да подписва договора за заем или е можел да се откаже от него в предвидения 14-дневен срок от сключването му. Изтъква се, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция, както е посочено в него, влиза в сила само и единствено в случай, че заемателят не предостави обезпечение — поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Поддържа се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен годишният процент на разходите, посочена е общата сума дължима от потребителя, посочени са и взетите предвид допускания. Твърди се, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, както и самия 3

ГПР. Посочва се, че предвидените в чл. 4 от Договора за паричен заем обезпечения не целят заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като от тези обезпечения не възникват разноски по кредита, които да следва да бъдат включени в ГПР. Ответникът нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за паричен заем кое обезпечение ще избере ищецът, поради което и нямало как да предвиди какви разходи за заемателя ще възникнат във връзка с тези обезпечения и какъв би бил техния размер, а и дори да е имало подобна информация, то тези разходи не били във връзка с отпускането на кредита, поради което и не следвало да бъдат включени в ГПР. Възнаграждението на дружеството гарант не било част от заемното правоотношение по договора за заем, като същото било дължимо не към заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД, като било уговорено да възникне задължение по нея само при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите две обезпечения по договора за заем.

Договорът за предоставяне на гаранция бил едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и не било възможно дължимото се възнаграждение на гаранта да бъде включено в годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Това възнаграждение към „Файненшъл България“ ЕООД не представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.

Оспорват се и твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция.

Поддържа се, че „Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно в това си качество – на търговец, дружеството следва да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем. Сочи се, че по отношение на твърдението на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция противоречи и на добрите нрави, в исковата молба не е наведена никаква конкретна обосновка.

Изтъква се, че надвишаването на ГПР, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, не води до недействителност на договора за потребителски кредит, а до нищожност на клаузите, надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че видно от чл. 11, т. 18 ЗПК, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно и разпоредбата на чл. 4 не може да бъде нищожна.

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор на исковата молба и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който се излагат съображения за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес от предявяването им и за неоснователност на исковете.

Поддържа се, че дори съдът да приеме, че договорът за заем е нищожен, то на „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на 4 поръчителство, се дължи възнаграждение в пълен размер. Сочи се, че обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно ЗПК, остава задължен за чистата стойност на кредита, като доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен. Изтъква се, че промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй като отговорността му е функция на отговорността на длъжника, но такава каквато е към момента на сключването на договора за поръчителство. Посочва се, че ответното дружество е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно в това си качество – на търговец, дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) – обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Поддържа се, че по силата на договора за поръчителство ответното дружество се задължава да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения, като възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит.